Гергьовден – 2 част

В с. Войвода, Шуменско, месят гергьовските обредни хлябове, представени в рис. № 309 и 310.

Хлябът в рис. № 309 се казва калак. Той е по-голям квасник с такива шарки: полага се кръстат или кръст, чийто краища са завити; в средата на кръстата се слага малка топка, обкръжена с тестев венец. Между страните на кръсташа има положени четири кравайчета и около всяко кравайче се полагат по четири тестеви топчета, които са сплескани. Кръсташът е обкръжен с несклопена ограда — несклопен сплескан тестев кръг, назъбен с огрибката. Тоя кравай се кади заедно с агнето и попът реже от него порязаница, не по-голяма от четвъртината на хляба.

Хлябът в рис. № 310 се казва кравай. Той е малък квасник със склопена кошара (ограда) — кръг, сплескан и назъбчен с огрибката; в оградата има малки сплескани топчета, представляващи овците. Тоя хляб се отнася на кошарата при овцете — ако овцете са вън от селото, и се дава на овчаря. Овчарят, преди да яде от тоя хляб, ще го търкулне през овцете и после ще им даде от него, начупен на много дребни залци, а останалото ще изяде той.

В с. Хърсово, месят следните гергьовски хлябове, представени в рис. № 311, 312, 313. 314, 315 и 316.

Хлябът в рис. № 311 се казва колак. Тоя колак е кръг, изплетен от две тестеви no-дебели пръчки. Тоя колак се дава на овцете.

Хлябът в рис. № 312 се казва овчарник. Той е квасник; отгоре тестев прът, незатворена ограда: на вратата полегнал е овчарят и тоягата му (овчарската гега) до него; в оградата са овцете, между които и близнакините, т.е. овците, които са близнили /раждат две/, с което се желае овците да близнят. Тоя овчарник се дава на овчаря.

Хлябът в рис. № 313 се казва пита за господя. Той е по- голям квасник, отгоре има склопени дъги и от двете му страни по две сплескани питки. Тоя хляб попът реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 314 се казва пита за св. Георги. Той е малък квасник, отгоре има кръстосани тестеви пръчки — кръсташ със закривени навътре краища. Попът го кади и после се разчупва и раздава в къщата за здраве.

Хлябът в рис. № 315 се казва литургия. Той е по-дебел тестев кръсташ; носи се в църквата и там се раздава.

Хлябът в рис. №316 се казва просфор. Той е квасник, не много голям, шарен отгоре с просфорник. Това хлебче взима попът, след като прекади трапезата; взима го заедно с плешката на агнето и порязаника.

В с. Марково, Шуменско, месят следните два гергьовски хляба.

Хлябът в рис. № 317 се казва боговица. Той е квасник, по-голям, с такива шарки: има тестев кръг, а в кръга три преплетени пръчки, образува един вид лъчи от слънце.Отгоре на тая боговица се слага прясно сирене и така се кади. Попът го кади и реже порязаник.

Хлябът в рис. № .318 се казва прав кравай.Той е по-голям квасник, яйцевиден, обкръжен е с несклопен тестев прът, отгоре нашарен на пет места с просфорник. На тоя хляб се слага курбанът, т.е агнето, главата и краката. Попът го кади, но не взима от него порязаник. Взима само от агнето. Хлябът се чупи на трапезата.

В с. Белоградец, месят представените в рис. № 319 и 320 хлябове.

Хлябът в рис. №319 се казва колак. Той е по-голям квасник, отгоре има по-голям тестев лък, нашарен на двете места с гривната на булката, както е посочено: три долу и по три отляво и отдясно В средата има питка. От тоя хляб попът реже порязаник.

Хлябът в рис. № 320 се казва кравай за св. Георги. Тоя хляб има шарки: отгоре ограда незатворена, а вътре четири и при самата вратница едва шарка от просфорник. Тоя кравай за св. Георги се дава на овчаря.

В с. Смоляновци, месият двата гергьовски хляба, представени в рис. N° 321 в 322.

Хлябът в рис. № 321, наречен овчарник е квасник, отгоре оборът с овчаря и тоягата му; вътре в обора са овцете,а около обора са трите псета-съботници.

Тоя хляб се дава на овчаря.

Хлябът в рис. № 322, наречен колак, е по-голям квасник, нашарен с кръсташка и просфорник. Кади се заедно с агнето и попът реже от него порязаник.

В с. Смядово, Шуменско, месят следните гергьовски хлябове, представени в рис. № 323, 324, 325 и 326.

Хлябът в рис.№323, наречен колак, е квасник с два тестеви кръгове отгоре и вътре друг кръг от две сплетени пръчки .Тоя колак попът кади заедно с агнето и реже порязаник.

Хлябът в рис.№324, наречен литургия, е кръсташ, по-малък квасник. Него попът кади и го взима цял.

Хлябът в рис. № 325, наречен кравай, е по-дебела и дълга тестена пръчка, увита около себе си на колело като змия.

Хлябът в рис.№326 се казва кравай. Тоя кравай се състои от кравай-кръг, обграден с друг несклопен кръг ограда.

Тия два хляба се кадят и после с малко месо от прекаденото гергьовско агне се раздават на комшиите; заради това такива краваи месят по няколко, колкото има комшии.

В с. Рит, Преславско, месят представените четири хляба в рис.№327_, 328, 329, 330,

Хлябът в рис.№327 се казва овчарка. Той е квасник, нашарен отгоре с незатворена ограда, а вътре — овци и овчарят. Дава се на овчаря заедно с агнешката глава.

Хлябът в рис. № 328 се казва курбански хляб. Той е квасник с шарки: отгоре две тсестеви пръчки във вид на полукръгове, а през долните им краища преминава една пръчка от две преплетени пръчки.

Тоя хляб се кади заедно с агнето и попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 329 се нарича кръстниковият колай. Той е квасник, който се носи на кръстника от младата булка, когато той ще й съблече горната дреха.

Тоя колак се меси само ако в къщата има млада булка.

Хлябът в рис. № 330, наречен кръсташка, се кади, разчупва се и се раздава на комшиите заедно с агнето. Тоя хляб е подобен на хляба, представен в рис. № 324

В с. Конак, месят гергьовския хляб, чието начертание се вижда в рис. № ЗЗ1. Тоя хляб се казва колак. Той се кади заедно с агнето и попът реже порязаник.

В с. Паламарци, месат два гергьовски хляба, чието начертание се вижда в рис. № 332 и 333.

Хлябът в рис. № 332 се казва гослодьов колак.Той е квасник, отгоре нашарен с кръстат, сплетен от две тестеви пръчки със закривени краища. Тоя хляб се кади заедно с агнето и попът реже от него порязаник.

Хлябът в рис. № 333 се казва кошара. Квасник със склопена ограда, а вътре овце, овчарят, тоягата и чантата; вън от оградата са верните три псета-съботници.Тоя хляб се дава на овчаря заедно с агнешката глава.

В с. Тодювци, месят хлябовете, представени в рис. № 334 и 335,

Хлябът в рис. 334 се нарича колак. Той се кади заедно с агнето; от него попът реже порязаник.

Хлябът в рис. № 335 наречен кошара, е квасник с ограда; тая ограда има отворена вратница, пред която лежи овчарят, а вътре са овците и двете близнакини-овци.

В с. Ресен, месят посочените в рис. № 336 и 337 гергьовски хлябове.

Хлябът в рис. № 336, наречен боговица, е квасник по-голям, назъбчен с огрибката, като венец има отгоре положен кръг, а в средата цвят. Тоя хляб се кади заедно с агнето и попът реже порязаник.

Хлябът в рис. № 337, наречен овчарски кравай, е квасник; отгоре му има кръг, назъбчен с нож, който представлява оградата при кошарата на овцете. В тая ограда са представени овцете и овчарят, който е полегнал; около овчаря се виждат трите му верни овчарски псета съботници.

В с. Топлеш, месят представените в рис. №338 и 339 гергьовски хлябове.

Хлябът в рис. № 338 се нарича гергьовски колак и кади се заедно с агнето; попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 339 се казва овчарска кошара. Той се кади и се носи при овцете и козите, където го дават на овчаря. Там тоя хляб се яде и от него се слага в кърмилката и се дава на стадото; другото яде овчарят.

В с. Колибите, месят посочените в рис. № 340 и 341 гергьовски хлябове.

Хлябът в рис. № 340 се нарича гергьовски комат. Той се кади с агнето и попът го реже; от тоя хляб той взима порязаник.

Хлябът в рис. № 341 се казва овчарска кошара; в него се вижда оградата, а при стъргата полегнал овчарят и овцете около него; вън от оградата се виждат трите овчарски псета-съботници. Тоя хляб се кади и се дава на овчаря, който го носи при овцете, яде го и дава на стадото в кърмилката.

В с. Юпер, месият посочения в рис. № 342 се казва гергьовски колак. Тоя хляб е голям квасник, нашарен отгоре с тестова кръстащка и лъкове, назъбчени зигзаг с огрибка; при всеки край на кръсташката има по две малки питки, които означават овцете. Той се кади заедно с агнето, попът го реже и взима порязаник.

В с. Пиргово, месят представени в рис. № 343. Тук той се казва гергьовски калак.Той с квасник по-голям с два не склопени кръга, които представляват оградите на двора и кошарата, а вътре пет питки, които означават овцете.Той се кади заедно е агнето, попът го реже и взима порязаник.Тия два колака представляват колак и кошара.

В с. Балван, месят хляб гергьовски, представен в рис. № 344. Той се казва гергьовски кравай. Тоя хляб се кади заедно с агнето, попът го реже и взима порязаник.

В с. Козар Белене, месят хляба, представен в рис.№345. Тоя хляб се кади на трапезата от попа и реже от него порязаник.

В с. Летница, месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 346 и 347.

Хлябът в рис. № 346, боговица, се кади заедно с агнето и се реже от попа, а хлябът в рис. № 347 — кошара, се дава на овчаря.

В с. Турски Тръстеник сега Смядово месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 348 и 349.

Хлябът в рис. № 348, боговица, се кади заедно с агнето, реже го попът и яде се на трапезата.

Хлябът в рис.№349, кошара, е подобен на хляба в рис. №• 341; кади се и се носи при овцете, където с него се извършва обред.

В с.Марашки Тръстеник днес Тръстеник, месят двата гергьовски хляба, представени а рис, № 350 и 351

Хлябът в рис. № 350 се нарича боговица. Тоя хляб се кади с агнето заедно, реже се от попа и яде се на трапезата.

Хлябът в рис.№ 351 се казва кошара овча. Тоя хляб се праща на кошарата на овчаря, където се извършва обред.

В с. Лопян, месят двата гергьовски хляба, представени в рис. № 352 и 353.

Хлябът в рис. № 352, боговица, се кади заедно с агнето, попът реже порязаник и се слага на трапезата да се яде.

Хлябът в рис. № 353, овчарски кошари, в които се вижда оградата на кошарата със стъргата; на стъргата ведрото (тестевото колаче), до ведрото овчарят, представен в една тестева пръчица, който мълзе овците. Тоя хляб се носи на кошарата при овцете. На кошарата с тоя хляб едно момиче ще обиколи кошарата и обора на овцете до три пъти и после ще го даде на овчаря; овчарят ще го разчупи и от него ще даде на овца с женско агне.

В с. Литаково, месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 354 и 355.

Хлябът в рис. № 354, боговица. Той се кади заедно с агнето и попът го реже, когато да го реже, той първо го подхвърля нагоре, за да бъдат класовете големи, а стръковете високи.

Хлябът и рис.№355, овчарска кошара, се дава на овчаря и се слага при овцете. От тоя хляб се дава на овцете в кърмилката, а другата част яде овчарят. В хляба на вратницата е ведрицата, в която се мълзят овците, до ведрицата овчарят, който мълзе.

В с. Бяла Слатина месят двата гергьовски хляба, представени в рис. № 356 и 357.

Хлябът в рис. № 356, гергьовски колак, в средата е нашарен с потисник (просфорник). Колакът се кади заедно с агнето и попът го реже.

Хлябът в рис. № 357, кошара, се дава на овчаря и се носи при овците. Преди да го ломи, овчарят го търкулне на кръст през овците, а после го ломи и дава от него на овцете в кърмилката, а останалото той яде с агнешко месо.

В с. Чирен, месят гергьовските два хляба, представени в рис. № 358 и 359.

Хлябът в рис. № 358, боговица, се кади с агнето на трапезата и попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 359, овчарска кошара в който се виждат оборът и овчарската тояга на стьргата, до нея кьосемът (овен, който води стадото), а след него върват овцете; около обора са пет страчове (ед. ч. страч- колибка за псетата), в които спят овчарските псета. Тоя хляб се носи на кошарата и се дава на овчаря.

В с. Малорад, месят представените в рис № 360 и 361 гергьовски хлябове.

Хлябът в рис. № 360, боговица, е по-голям квасник, който се кади на трапезата заедно с агнето и попът реже от него порязаник.

Хлябът в рис. № 361, овчарник, се носи на кошарите при овците и след като се извърши с него известен обред, дава се на овчаря. Овчарят го ломи и част от него дава на овцете в кърмилката, дава и на псетата по един залък, а останалото яде с агнето.

В с.Станьовци, месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 362, 363 и 364.

Хлябът в рис. №362, боговица, се кади на трапезата заедно е агнето и попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 363, кошара, в който се виждат оградата на обора с овцете и овчарят на стъргата. Тоя хляб се носи при овцете на държавата (паята) и там, като се извърши известен обред, дава се на овчаря, който го ломи и една част дава на овците в кърмилката, а останалото яде той.

Хлябът в рис. № 364, наречен кьосем, представлява кьосема, който води стадото, или дзвънкарката (овца, в случай че липсва кьосем), която води стадото. Горните клонове в хляба представляват кьосемът (роговете му), а долните — дзвънкарката. Тоя хляб се кади на трапезата от попа заедно с агнето и другите хлябове и гозби и после с месо от агнето се носи на държавата при овците, където овчарят го ломи и дава първо на кьосема или дзвънкарката, а после и на другите овце в кърмнлката.

В с. Осиково, месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 365. 366 и 367

Хлябът в рис. № 365, колак, се кади на трапезата с агнето, попът го реже и взима порязаник. Останалото се ломи и яде на трапезата.

Хлябът в рис. № 366, овчарник. В хляба се вижда оградата на кошарата или обора; на стъргата стоят двете псета; до тях легнали две овци-близнакини, а по-натам из обора са другите овци. Тоя хляб се носи при овците, търкаля се през тях и се разчупва на много малки залци, които се слагат в кърмилката и се дават на стадото.

Хлябът в рис. № 367 се казва овчар. В него се вижда оградата, стъргата, двете псета на стъргата, до тях две овци близнакини, а близо до стъргата отвънка легнал овчарят и настрана овчарската му тояга (гега).Тоя квасник се кади на трапезата и после цял се носи на кошарата при овците заедно с месо от агнето и се дава на овчаря да го яде.

В с.Стубел, месят гергьовските хлябове, представени в рис. №368 и 369.

Хлябът в рис. № 368, колак, е по-голям квасник с пет шарки с просфорник и кръсташ, назъбчен с напрусци или вилушка. Тоя хляб се кади на трапезата заедно с агнето, попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 369, овчарник, по-голям квасник с ограда, в оградата вътре овчарят, две овце близнакини и други овце, а вън около оградата три псета-съботници

Тоя хляб се носел при овците на кошарата и там се ломял; част от него се давала на стадото в кърмилото, а другата ял овчарят с агнешко месо.

В с. Клисура, месят хлябовете, представени в рис. № 370 и 371.

Хлябът в рис. № 370,се кади на трапезата заедно с агнето; попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. №371, кошара, се носел на кошарата при овцете и козите и там се чупел и давал една част на стадото, а другата ял овчарят с месото от агнето.

В с. Баланово, месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 372 и 373.

Хлябът в рис. № 372, колак, по-голям квасник. Той се кади на трапезата заедно с агнето и другите гозби; реже го попът и взима порязаник.

Хлябът в рис.№373, овчарник, в който се вижда оградата; вътре има преграден егрек с овцете, а в другата част е овчарят (изправена пирамидка) с кучето (изправена кукла) и овчарската тояга (гегата), сложена при вратницата. Тоя Хляб се дава на овчаря и се ломя на кошарата при овцете и козите. Ако стопанинът има свои много овци, както е било някога, ломи се и се дава на овчаря с агнешко месо.

В с. Горни Окол, месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 374 и 375.

Хлябът в рис. № 374 е no-голям квасник, наречен колак. Той се кади на трапезата заедно с агнето и другите гозби, реже го попът, а после се ломи и яде.

Хлябът в рис. № 375, наречен овчарник, е квасник с ограда. При вратницата са трите псета, до тях е кошарата на овчаря (кръгче); До кошарата е овчарят, застанал пред овцете, а до него овците. Тоя хляб се дава на овчаря и се носи при овцете.

В с. Радоил,  месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 376 и 377.

Хлябът в рис. № 376, наречен колак, се кади на трапезата заедно с агнето; тоя хляб реже попът и взима порязаник. Той се яде на трапезата.

Хлябът в рис. №377, наречен овчарник, се носи при овцете и дава на овчаря.

В с. Шипка месят гергьовските хлябове, представени в рис. № 378 и 379.

Хлябът в рис. № 378, богова пита, се кади заедно с агнето и се яде на трапезата. Попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 379, овчарник, се месел и носел на паятата при овците и козите.В него се вижда оборът с овцете; на стьргата е ведрицата (колело) и до него овчарят, приготвен да мълзе стадото. Вън около обора са трите псета-съботници.

В с. Твърдина, месят хлябовете, представени в рис. № 380 и 381.

Хлябът в рис. № 380, боговица или богова пита, се кади от попа на трапезата и той се ломи и яде заедно с агнето. От тоя хляб попът взима порязаник.

Хлябът в рнс. № 381, овчарник, се месил в къщи където има голямо стадо.Той се кади на трапезата, но не се ломи, а се носел пак при овцете и там се ломил, придружен с цял обред. От него се давало на стадото в кърмилката.

В с. Медвен, месят хлябовете, представени в трите рис. № 382, 383 и 384.

Хлябът в рис. № 382, боговица, се кади заедно с агнето и се ломи на трапезата.

Хлябът в рис. № 383, овчарник, се дава на овчаря и носи се при овцете. Оградата е затворена с вратница; тя е преградена на четири отделения, от които в едното отделение са овните, в другото — овците, в третото — овчарят с гегата, а в четвъртото — псетата.

Хлябът в рис. № 384 е обикновена питка. На средата има забучено клонче от бук (дърво). На тая питка слагат чесън (зелен), вощена свещ и бучка сирене (прясно) и разнасят по комшиите за здраве на стадото и на децата.

В Панагюрище месиха двата хляба, представени в рис. №385 и 386

Хлябът и рис. № 385, богова пита, се кади на трапезата с агнето и се яде тоя ден с млад чеснов лук.

Хлябът в рис. № 386, овчарник или овчарска пита, се кади на трапезата, но не се ломи и яде, а се носел на овчаря при овцете.

В с. Дерекьой, меси двата хляба гергьовски, представени в рис. № 387 и 388.

Хлябът в рис. № 387, богава пита, се кади на трапезата с агнето, ломи се и се яде. Попът го реже и взима порязаник.

Хлябът в рис. № 388, кошари, се кади и носи на кошарата при овцете. Днеска обаче много рядко се меси.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов