Гергьовден- 1 част

Черковен празник: Св. Великомъченик Георги Победоносец. Роден в Кападокия от знатни родители; във военна служба достигнал до висок чин — комис. За Христа после бил мъчен и най-сетне бил посечен в 5796, т. е. 288 г. във времето на Диоклетиана.

Народен празник: Гергьовден.

Тоя ден се тъй нарича в песните народни:

Хубав ден Великден,

Ощ по-хубав Гергьовден!

И от обредите, от обичаите и от песните, които са свързани с тоя ден, се вижда, че за народа Гергьовден е по мил, по-драг, по велик, Великден е хубав, но той се сменя: пада се понякога и в такова време — например през март, когато още е студено, когато още е покрито всичко със сняг и няма никаква зеленина (напр 23 март), а пък Гергьовден идва винаги със зеленина, с разцъфтяла, със засмяна и ликуваща природа.

Ето защо Гергьовден е nо-хубав от Великден.

Първите приготовления за посрещане на Гергьовден се състоят в това да се наберат цветя от гората или полето, които цветя са нужни: едно за цветната вода, а друго за венците на агнето, което ще се коли, и на овцата, която първа ще се мълзе /дои/ на Гергьовден.

За цветя ходят моми, момци и деца. Събрани на куп един ден преди Гергьовден, тръгват из селото и отиват в гората или полето да берат цветя. Докато берат тия цветя, момите пеят песни, които някога са били обредни.

Ой, девойче, загоренче!

Дали ходи по Загоре,

По Загоре, по планина?

Имаше ли много цвете?

Ходих, ходих и се връщам.

По планина много цвете,

Много цвете_, горско цвете.

Самичко ми поръчало:

Нека дойдат малки моми.

Да ме берат в престилки,

Да ме берат да си китят.

Да си китят кити китки

И да вият вити венци:

Кити китки за косите.

Вити венци за главите.

Нека дойдат вакли момци,

Нека дойдат да ме берат,

Да ме берат_, да ме носят

По калпаци, по силяфи.

Нека дойдат млади булки,

Нека дойдат да ме берат,

Да ме носят в шари пазви.

Друга:

Заспала ли си, Калинке?

— Не съм заспала, Ябълко.

Трендафила съм чакала;

Трендафил вино пиеше

Във кръстника си Босилка.

Като наберат цветето, връщат се и сега момите, роднини или съседки, се събират на групички и почват да вият венците. Тук присъствуват и момци, и булки, и деца.

Ходила е в гора Рада невяста

Цвете да бере,

Набрала е цвете Рада невяста,

Цвете Гергьовка.

Седнала е под явор Рада невяста Венци да вие.

На явор славей, Ради невести

Песен си пее,

Песен си пее, тихо говоря

Ради невести:

— Иди си иди, Радо невясто.

Гостя ти дошли,

Майка и тейко, Радо невясто,

И девет братя.

И ти донели, Радо невясто

Дари големи.

Докато вият тия венци, момите са пели някога тая песен:

От злато пафти,

Радо невясто,

От сребро гривни

И ти довели,

Радо невясто.

Още кован гердан.

Венци за агнето — жертвата, и за овцата са готови; като ги наросят, оставят ги под трендафила в градината да пренощуват. Други цветя се накитят на китка, която ще се сложи в котела или ведрото, с което ще се донесе цветната вода за замесване обредните гергьовски хлябове.

Замесване гергьовските хлябове. За да се замеси тестото за хлябовете, трябва да се донесе вода. Водата ще се донесе или от мома, или от булка, ако има млада булка, накичени с китки и с венци. Водата се носи във ведро или в котел. Като се тръгне на вода, във ведрото или котела се слагат китки от гергьовка и друго цвете и после се налива вода. Когато се върне булката с водата, слага се ведрото насред двора или при стожера и тук идват всички жени и деца; най-старата жена налива котела с вода, в който ще се грее водата на огъня за замесване колачите. Като налее колкото е нужно вода, бабата взима китката и поръсва всичките жени и деца, а накрая поръсва гумното и обора, кошарата (на воловете), къщата и всички сгради. Докато бабата върши тоя обред, момите и булките са пеели тези песни:

Хубав Гьорги, мили Гьорги!

Кой ти рече, та да дойдеш?

Отговаря хубав Гьорги:

— Мене рече ден Великден:

„Цветен Гьорги, мили Гьорги!

Скоро по мен ти да дойдеш,

А по тебе шума, трева.

По тревата овчарите,

Цветен Гьорги хоро води,

Хоролище разиграва,

Малки моми разтрошава.

Край хорото мила сестра.

Мила сестра Рани-поле.

Мила сестра хоро гледа

И на Гьорги проговаря:

— Ой те тебе, мили брате,

Мили брате, цветен Гьорги!

Отпусни се от хорото,

Па си иди във полето.

Да обидиш зелен сънор.

Зимниците изгинали,

Пролетници не никнали;

Стари баби в гора ходят,

В гора ходят, жир жируват;

Дребни деца в река ходят.

Пясък лижат за водица.

Цветен Гьоргю дожаляло,

Дожаляло, дотегнало,

По овчари сиво стадо.

Та се пуснал от хорото

И си стегна враня коня

И отиде в равно поле,

Та пороен ситна роса

Ситна роса, дребен дъждец:

Зимниците пораснали,

Пролетняци изникнали.

Като свърши ръсенето, бабата взима котела и го внася в къщи, последвана от всички с песни.

Във водата слага китката и закача котела на веригата. Котелът е бял и се грее на жив огън. т. е сгорели се главни без дим.

Докато се грее водата, бабата е приготвила брашно, сито и нощви и поканва булката — ако има млада булка, да се приближи.

Булката пременена пристъпва, целува ръка на свекървата и замесва тестото.

От тук нататък нощвите са нейна вярна другарка. До тоя ден булката не е месила тесто.

Докато булката меся тестото, момите, застанали в полукръг около нощвите, някога са пеели тая песен:

Ой хубави, цветен Гьорги!

Цветен Гьорги коня кове

Във тъмнина, без борина,

Срещу ясна месечина.

Сребро плочи, злато клинци.

Съгледа го стара майка

И на Гьоргя проговаря:

Ой те сине, цветен Гьорги!

Защо ковеш врана коня.

Къде мислиш да пътуваш?

Отговаря цветен Гьорги:

Ой те мале, стара майко!

Ще отида да обидя.

Да обидя росно поле,

Росно поле и зелено,

Та да видя зелен сънор:

Есеница, пролетница.

Па отиде в равно поле,

Сичко му се поклонило:

Ръжовете до колена,

Пченицата дор до земля;

Само жито овесово.

Право стои и трепери.

Цветен Гьорги проговаря:

— Ой те жито, пшеничово,

Мило било, свето било,

Божа служба послужило!

А ти жито овесово!

Мило било за гледане,

Горко бяло за зобане!

Служба божа не служило.

Друга:

Тръгнал ми е цветен Гьорги

Да обиди нивен сънор,

Нивен сънор и зелено.

На път среща сура ламя,

Триоглава, шестокрила.

Път му пречи, ход не дава,

Затворила шест планини,

Заключила шест извора.

Та не дява капка вода.

Извади си цветен Гьорги,

Извади си остра сабля,

Та замахна и отсече,

Та отсече до три глави.

Та бликнали, та потекли.

Та потекли до три реки:

Първа река жълто жито.

Друга река ройно вино,

Трета река мед и масло.

Първа река по орачи,

Друга река по копачи,

Трета река по пчелари.

По пчелари, по овчари.

Обредни гергьовски хлябове. Тестото е замесено и поставено да втаса. То е втасало, т. е. вкиснало, и ред е да се месят колачите. Тая работа вече върши не булката, а бабата, т. е. свекървата или най-старата жена в къщи.

Както коледните хлябове, тъй и гергьовските в различните краища имат различно начертание.