Гергьовден – 3 част

Агнето или курбанът (жертвата). Агнето, наречено в тоя случай гергьовско агне след обредните хлябове е главният обект, около който се въртят всичките обреди и цялото празненство тоя ден в селската къща.

Агнето, което ще бъде заклано и принесено като жертва на св. Георги, трябва да бъде мъжко, защото женско агне не бива да се коли за жертва. Това агне се избира самичко. За курбан се коли агнето, което първо се обягнило през пролетта; ако обаче първо агне е женско (както всички желаят, защото в тоя случай се предвещава голям късмет в стадото), тогава се избира второто, третото, т.е. първото обягнено мъжко агне.

В някои места, сутринта много рано на Гергьовден ще отворят стъргата на обора и която овца излезне първа, нейното агне взимат за курбан. На стъргата стои овчарят и на шията на овцата, която излезне първа, слага приготвения още от вечерта венец от крушово или ябълково клонче с листата. Тоя венец се слага, овцата много да не блее, да не тъгува по агнето си и за здраве на цялото стадо. Тоя венец на шията си овцата носи докато другите овце го не раздърпат,или самата овца го не изгуби.

Тоя ден всяка къща трябва непременно да заколи агне; къща или задруга, където не се заколи агне на тоя ден, считала се вън от вярата, вън от селото. Тоя строг обичай се е диктувал от условието, че на тоя ден цялото село, мъже, жени и деца, се събирало при черквата, в черковния двор и там попът е кадил всичките агнета, а после ставало общо селско угощение. След угощението се извършвали някои обреди и обичаи и играели се хора.

А на тая обща селска трапеза е можел да отиде само този, който отнесе агне; защото, ако не отнесе агне, на какво ще му чете попът, с какво ще седне и той на общата трапеза?

В Софийско, в селата около гр. София: Обеля, Филиповци, Връбница, Илиенци и др., доскоро е имало обичай, ако някой не заколи агне, не е могъл да отиде тоя ден на черква, където е събрано цялото село и всеки е занел своето агне. Там събрани всички ядат агнето на обща трапеза.

Тоя обичай някога е бил общ и следователно, който не е имал агне, не е могъл да вземе участие на общата трапеза, в общото селско веселие и черкуване. Той е трябвало да бъде отделен тоя ден от своите съселяни, комшии и роднини. А това един човек, особно селянин, не е могъл и не може да понесе, ето защо всеки — бил той богат или сиромах, за тоя ден ще намери средства да купи и заколи агне и да омеси нужните обредни хлябове, та и той с децата си да вземе участие в общото черкуване, на общата трапеза.

Тоя обичай, толкова строг, е представен в нашите народни песни в такава трагична форма.

Стоян нямал свое стадо, а нямал ни пари да си купи агне; жена му си отрязала от наниза нужните цали (цели. т. е. едри монети) и дала на мъжа си да отиде да купи агне. Никой обаче му не дал, защото тоя ден никой не продавал от стадото си агне. Стоян на тоя хубав ден трябвало да бъде отделен от селяните, от съседите, от роднините си. Той се съветвал с жена си и най-накрая решили да заколят едничкото си дете момченце и да го опекат, та с него и те да се явят на общата трапеза. Решено, изпълнено.

Детето било заклано, изчистено, насолено и сложено в пещта да се пече. Когато дошло вече време да се иде на черква, на общо черкуване, дето било събрано цялото село. Стоян отишъл, та отклонил захлупака на пещта, за да извади агнето. Какво обаче било неговото удивление, когато в пещта вътре той видял синчето си живо и здраво; то седяло и си играело с един куп жълтици, а в тепсията лежало опечено тлъсто агне.Господ и св. Георги за голямата му ревност и преданост към бога и светеца го наградили: детето му оживили, дали му много жълтици, а още и агне, та и той да иде на общата трапеза, да не остане отделен от селяните и посрамен от света.

Венецът. Агнето отредено за жертва богу и на св. Георги, трябва да бъде приготвено предварително и накичено, преди да бъде заклано. Това украсяване представлява венецът. Тоя венец се увива от живя цветя гергьовка или гергьовско цвете и други треви; гергьовката се увива с червен конец на пръчка от черница, круша или ябълка, но отсечени тоя ден много рамо заедно с листата.

Гергьовката се бере в полето един ден преди Гергьовден, донася се в къщи и сутринта рано събират се няколко моми в една къща и всяка вие венец за своето агне.

Някога, преди 200 години увиването на тоя венец се съпровождало с песни и игри. Както песните, тъй и игрите са били обредни.

Тръгнал ми е цветен Гьорги,

Цветен Гьорги, милен Гьорги.

Рано сутрин на Гергьовден

Да обиди нивен сънор,

Нивен сънор, честа гора.

На път среща стара юда,

Стара юда, самодива.

Тя си кара три синджири,

Три синджири черно робе:

Един синджир се орачи,

Други синджир се овчари.

Трети синджир се копачи.

Орачи се милно молят:

—Отърви ни, цветен Гьорги.

Ще те дарим амбар жито.

Цветен Гьорги отговарят:

—Не ще Гьорги амбар жито.

Ноло ище превит крава.

И то да е преди слънце.

Преди слънце, с право сърце.

Овчари се милно молят:

—Отърви ни, цветен Гьорги,

Ще те дарим стадо овни.

Цветен Гьорги отговаря:

Не ще Гьорги стадо овци,

Ноло ище рудо ягне.

Рудо ягне преди слънце,

Преди слънце с право сърце.

Копачите милно молят:

—Отърви ни, цветен Гьорги,

Цветен Гьорги, милен Гъорги.

Ще те дарим бъчва вино.

Отговаря цветен Гьорги:

—Не ще Гьорги бъчва вино,

Ноло ище ведро вино.

И то да е преди слънце,

Преди слънце с право сърце.

Тръгна сабля цветен Гьорги.

Та посече стара юда,

Та оттъмна черно робе.

Рукнали са до три реки:

Една река бяло мляко,

Бяло мляко по овчари;

Друга река желто жито.

Желто жито по орачи;

Трета река руйно вино.

Руйно вино по копачи.

Като се увие венецът, внася се в къщи и се полага при иконата, докато донесат агнето от кошарата.

Освен венеца ще има и вощена свещ, която лепят на агнето на десния рог.

В с. Марашки Тръстеник залепват още кръст от вощена свещ, и то на челото на агнето.

В c. Бъзовец, с венеца увиват и свещта, така като сложат венеца на главата на агнето, една част от свещта стърчи нагоре и тая част се запалва, да гори, докато се „чете“ на агнето.

Освещаване на агнето. Агнето е донесено от кошарата. Понеже по кожата му има тръни или други нечисти неща, а и вълната му е сдиплена, то момите и булките ще седнат и ще го изчистят, като вчешат с дървен гребен и вълната му, да стане красиво и гиздаво. После слагат на шията му венеца, а на главата оплетат в рогата вощената свещ. Сега то е украсено, накичено и готово да бъде заклано като жертва. Обаче то не може да бъде заклано, докато се не освети, не очете, не комка.

Освещаването на агнето е ставало някога без участието на свещеник, когато свещеници са били много рядко, на няколко села един свещеник, и не е могъл да посети всяко село и да очете живото агне. Освещението се извършвало от стареца в задругата. Освещението— се състои в прекадяването на агнето, както се кади всеки принос богу.

Агнето, както е накичено, очистено и вчесано, се принасяло при стареца. Старецът сам белобрад_г облечен чисто, ще поеме ръжена или палежника на която има огън и темян, ще свали капа, ще се обърне към изток и след като се прекръсти три пъти, ще прекади агнето до три пъти. Като свърши туй прекадване, агнето вече е осветено, вече е пригодно за жертва.

При агнето е имало насолник или теляр сол; когато белобрадият старец кади агнето, той кади в това също време и солта. Като се прекади агнето, старецът взима от солта и дава на агнето да лизне. С това агнето е комкано.

Днеска агнето се освещава от попа, като чете над него молитва. Понеже свещеникът не може да ходи във всяка къща и да чете на всяко агне, то за улеснение всичките агнета се носят на църквата и там попът чете молитва на няколко агнета заедно. С това очитване агнето е осветено и може да се коли.

Някъде, в някои села, дето попът има голяма енория — няколко села и не може да отиде във всяко село, въведен е друг обичай. Очитването молитвата над агнето е изоставено, а останал само обичаят комкването със сол. Тая сол обаче се очитва или „отстоява“’, както казват селяните, от свещеника. Всеки ще отнесе при свещеника малко сол, скълцан или на буца, и той чете над тая сол молитвата, която се намира в требника под название „Молитва над солио“ Тая очетена или „отстояла“ сол всеки занася у дома си и с нея солят брашното за обредните хлябове, закърмват агнето, което ще се коли, а останалото се прибира за лек.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов