Гергьовден – 4 част

Заколване на агнето. Агнето, се коли от стареца в задругата. Къща, в която има старец да заколи агнето, считала се за честита, т.е. богата с умна челяд. На такава къща се сочело с пръсти казвали: В тая къща белобрад старец кади и коли агнето, това уважение към такава къща и задруга и днеска се пази. Тоя старец в тоя ден е жрецът на празника.

Агнето се заколва с тоя обред:

Старецът е гологлав и изправен към изток. Пред него е сложена софрата, на която има сол, трички и тревица — троица, символ на общо щастие в къщата. Солта означава ситост, пълнота; тричките — плодородие, а тревицата — да има изобилна паша за овцете, а още означава здраве, младост, подновен живот.

Старецът дава на агнето да лизне от солта, да лизне от тричките и да хапне от тревицата. Това му се дава в кривачка (шепа) или в пахарче (гаванка). Сега е готово за жертвоприношенне.

Старецът, като се прекръсти три пъти, нзима агнето между краката си и с него пристъпва три крачки — за да върви в къщата на добро, напред. В с. Бъзовец, старецът ще обиколи с агнето синията до три пъти и като дойде на първото си място, спира се, извива му главата и слага ножа на шията му, заколва го.

Навсякъде колят агнето навън край къщата; някъде обаче, агнето колят вътре в къщата край огнището.

Кръвта на агнето играе много важна роля в народното вярване. Тая кръв е осветена, затова тя се прибира в особен съд и пребира и после за през годината изсъхнала, тя служи за лек.

В някои села когато старецът заколи агнето, ще го обърне така, че кръвта, която блика силно да бие в стената на къщата и гледат браздите, които ще потекат, какви са: дебели ли са, или тънки. Ако са дебели браздите те казват, че в къщата ще има плодородие, ще бъде пълно навсякъде; тънките бразди показват, че ще бъде оскъдно във всичко.

Някъде, всичките агнета носят в църквата и там ги колят; тук в църковния двор има по-дълбок трап и в него голям глинен съд, кюп и всеки коли агнето си над тоя кюп, та кръвта да тече в него. Някога, когато са клали селски бик на Пресвета (неделя заговезни за Петровден или неделя Всех святих) като селски курбан,кръвта са събирали в същия кюп.

Събраната кръв от агнетата или от бика се захлупва здраво да не влиза въздух или дъжд и се пази от една бабичка. Тая кръв в кюпа служи през лятото за метеорологическа станция на селото срещу градушка. Като се зададе облак, бабата ще отиде, ще отвори захлупака и ще види: ако кръвта е почнала да ври това е знак, че облакът иде с град; ако ли не ври— облакът е дъждовен. Тя затваря пак устата на кюпа. В случай че кръвта ври, тя веднага съобщава на селяните. За да се пропъди облакът с градушката, почват да бият силно в черковното клепало, а селяните пукат с пушки към облака. Ако облакът носи градушка, той се разтуря и превалява планини и гори и градушката се разминава.

В другите села кръвта се събира в съд и с нея бележат децата по челото; някъде, с тая кръв правят кръст на челото, на носа, на брадата и на бузите. С тая кръв мажат и горния праг на къщните (старите) врати. Колкото остане, отнися се и се хвърля в реката, за да има през лятото дъжд.

В повечето места тая кръв изсипват в градината, в лехите, които са посети с цвете, или на трендафила; според вярването трендафилът и цветята ще цъфтят хубави цветя и миризливи.

В с. Шипка, в тепсията, където събират кръвта, слагат пет-шест стръка коприва, та кръвта шурти върху нея. Тая коприва се пребира и употреблява за лек. Когато се роди дете нечисто, т.е. покрито с пъпки, които тук носят име занички, къпят детето във вода, в която е натопена тая коприва.

В с. Церова кория, ако агнето е черно, скътват кръвта,защото е лековита; когато някому излизат по лицето пъпки, като намажат лицето с тая кръв, пъпките изчезвали.

Децата мажат по челото да са здрави, да ги не ловят лоши очи, да ги не тресе; мажат горния праг на къщните (старите) врати, защото тя пазела да не влизат в къщи болести, магии, изпратено и други лоши навети.

Като одерат кожата и разпорят корема да очистят вътрешността, гледат да не падне нещо на земята, та псетата да лижат или ядат. Нечистотиите се заравят в земята или се хвърлят в река, а червата и шкембето очистват и от тях варят чорба или ги слагат в дробенето: лук зелен, черва, дроб, булгур или ориз.

В с. Шипка разрязват сърцето и гледат пълно ли е с кръв, или е празно. Ако е пълно с кръв, това показва, че в къщата ще бъде пълно, ще има спор и берекет във всичко; празно ли е, ще има оскъдност.

Агнето, очистено, измито, насолено и напълнено, се полага в тепсия и се пече. То се пече в пещ всяка къща има пещ и тая пещ отдавна вече е напалена и готова и агнето се хвърля  в нея и запушва със захлупака, та да се изпече задушено.

В някои села, макар че всяка къща има своя пещ, има устроени само за тоя ден и за тоя случай временни пещи. Тия пещи са дупки,извъртени в брегове. Събрали се всички от една махала или няколко роднински къщи било в селото вътре или вън край селото, дето има бряг, и там извъртели всяка група за себе си пещ, в които могат да се съберат пет-шест или най-много десет тепсии с агнета. Тия пещи са напалени и в тях пекат гергьовските агнета. Тия пещи се правят защото че в тях агнетата се изпичат много хубаво и станат много вкусни – задушени и за веселба. Тук са насядали мъжете,които пекат агнетата и закусват зелен лук оцет и пият ракия, а младите недалече от тях играят, пеят, свирят, а на друго място надхвъргат камъни. Тук са и по-старите жени, а по-младите са в къщи, където приготовляват обредните хлябове, т.е. пекат ги и други нужни неща за обяд. Обядът тоя ден става не по-рано от пладне и по-късно.

Агнетата са опечени, устието на пещта е отворено, но агнетата не се вадят, за да бъдат топли, докато дойде време да се сяда на трапезата.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов