Гергьовден – 5 част

Обща трапеза.

Това става само веднъж в годината. Има и други случаи, когато са клали някога селския бик, и на Кокоша църква, когато се събирали всички селяни, но в тия случаи се събирали и днеска се събират само мъже и жени, по-стари, а деца, моми, момци, булки, млади хора не са присъствали. А тука, на тая обща трапеза присъствуват всички: и стари, и млади, и мъжко, и женско. Гергьовската обща трапеза или общо черкуване има голямо, не само религиозно, но още и битово значение. Това значение може да познае само онзи, който е присъствувал на тая трапеза и е проследил онова историческо влияние, което е упражнявал тоя битови обичай върху нашия народ. Тая обща трапеза, където душите на всички селяни се сливат в една душа, където всички, скарани дотогава, трябва непременно да се помирят, всички да си опростят и всички спорове, било с граждански или углавен характер, да бъдат изгладени — е била оная мощна морална сплав в ония тежки времена, която е сплотявала всички в едно, вдъхвала е кураж и бодрост, давала е надежда и упование. Което е изгубено с времето, а сега в тези времена на разделение се нуждаеме много от тази традиция.

Това се потвърждава от факта, че на тия общи трапези са присъствували и нашите народни хайдути и оттук са излизали нашите борци по планините. Защото нерядко, както ги разказват народните песни и предания, тук на тия общи трапези са идвали турци да робят моми и булки, срещу които турци са излизали храбри и смели момци и са ги убивали, а след това забягвали по планините и ставали народни хайдути.

Тук на тая трапеза освен чисто черковен, религиозен обичай и обред се извършват и битови обичаи и обреди; ето защо тук присъствуват всички.

И както ни разказва песента, може да се извини, когата е заклал едничкото си дете и го опекъл само да може и той с вярната си и мила жена да присъствува на тая обща трапеза, да бъде заедно с всичките селяци, да вкуси от общата наслада. Сега общата трапеза е почнала да се изоставя, а където я има върши се в черквата, в черковния двор. Някога обаче тя се вършила в някое скрито място близо до селото, където е имало черковище или манастирище — обичай, който някъде и до днеска е запазен, макар че в селото има черква. Селяните тоя ден излизат на едно място недалече от селото, където според преданието е имало някога черква. Агнетата са опечени и готови. Чака се само черковното клепало да извести, че е вече време да се иде на общото черкуване. И клепалото вече кани селяните; и цялото село се насочва човек по човек към църквата.Някога църквата е била на най-високото място или всред селото, или близо до него. Такива църкви се срещат и днеска. Върхът, където е църквата, бил обраснал в гъста гора, която е закриляла църквата да се не вижда, защото е била събаряна или запалвана от турците. Всяка домакиня носи торба нова, шарена (а някъде торбата е цедилник), в която са обредния хляб — коланът, и бъклицата с вино. Стопанинът или друг по-млад носи цедилото със сиренето; друг пък носи агнето в тепсията, увита в чист шарен месал. И последвани от синове, дъщери, моми и момци, булки и деца пристъпват пo-бързичко към черквата.

Ако е дъждовно времето, трапезата става в притвора, за която цел той е нарочно съграден по-дълъг и широк; ако ли е сухо и хубаво време, трапезата става навън в двора под дърветата. Всяко семейство или задруга слага на реда, както е пристигнало: хляба, агнето, бъклицата с виното и сиренето. Много рядко някои носят и пинти /плоски/ с ракия. Тук коливо, кучя (жито, пшеница) липсва. Ако един ред не стигне, то нарежда се трапезата на два и на три реда, един до друг. Когато всички са пристигнали и всичко е наредено, попът влиза в черквата и след малко излиза облечен в свещеническа одежда с кадилница в ръце и прекадяването почва. Най-напред той прекадява цялата трапеза, като пее тропара и кондака на св. Георги. Като свърши прекадяването, свещеникът очитва молитвата, установена за случая, и започва рязането на хлябовете и агнето. Трябва да знаем, че според вярването народно приношението тогава се счита напълно осветено, ако попът после молитвата и каденето реже хляба и курбана. Ако не реже хляба и курбана, приношенията не са напълно осветено.

Има следната случка. Попът бил илад, а и кметът млад; съветинците също. Когато приближил Гергьовден, кметът повикал свещеника и му казал, че ще му бъде позволено да _ичете“ трапезата, ако не взима кожите и не реже порязаници; иначе младежите му не позволяват да чете. Свещеникът се съгласил. Когато дошъл Гергьовден отчел трапезата, той си тръгнал. Старите селяни и жени, удивени от това, му казали: „Дядо поле, защо не режеш хлябовете?“ Като им обяснил, че това искат младите и кметът, старците и жените възмутени заявили на кмета и на синовете си, че те няма да вкусят от курбаните и ще си отидат, ако попът ги не реже и не вземе своето. Младите, засрамени, мълчали, а попът извършил старая обичай.

Попът започва от най-горното място и върви към края. Той реже колана и взима порязаница; на агнето реже и взима предната дясна плешка, ключа (крака), с който е заключен коремът на агнето, долната част от главата с езика_гт.е. двете челюсти, и два крака.Попът взима обезателно, защото, ако не вземе порязаница и от агнето, хлябът и агнето не са осветени. Някъде попът взима още и четири ребра и с шепа ще гребне от дробеното. След това ще разреже и прясното сирене и взима от него една филия.

Порязаниците слага в чувал, месото в чист сандък или кош, дробенето в шиник, а сиренето в каче. За тая цел ходят след него клисарят и негови домашни: брат, баща или синове.

Като обиколи трапезата и реже всичките принесени хлябове и агнета, жертвите са осветени и трябва да се яде. Обаче още никой не сяда, защото иде наред друг битов обред, който обезателно трябва да се извърши тоя ден при тоя случай.

Тоя обред е свързан със сватбата и се нарича събличане и забраждане булката.

Младите булки, които са венчани тая година през зимата, до тоя ден, когато ще излезнат на събор или на гости, или на вода, обезателно ще бъдат в невестинската си премяна: на главата си ще имат кърпата, т.е невестинското украшение, и ще бъдат облечени във връхна дреха.

Тук на тая трапеза те присъствуват в същата невестинска премяна. Като свърши попът прекадването_, всички още стоят прави. Кръстниците или деверите, всеки ще се приближи при своята кумица булка; тя ще се наведе и ще му целува ръка, а той ще се пресегне и ще й съблече връхната дреха /глухчето, контоша, джубето/. След това ще се пресегне и ще й свали лъба и ще я забради, както се забраждат селянките жени. Събуват й венчалните обуща, с които досега обезателно е ходила, и й дават някъде цървули, а някъде други обикновени обуща. Стана жена, както всички, и може вече да се облича, както всичките жени.

Това като се свърши, иде трети обичай, също обезателен за тоя ден.

Всичките младоженци с булките са застанали зад старите. Сега всеки ще се наведе, ще вземе малко прясно сирене и ще хвърли да удари младоженците; това сирене взимат децата и го ядат.

Тоя обичай се върши, за да бъдат младоженците, т.е, невястата и момъкът, „сладки“ като прясно сирене, да имат обич едни към друг, а още и невястата да бъде плодовита и родовита — да ражда много деца: прави се тоя обичай още и за овцете, да бъдат през лятото млечни.

Като се свърши и тоя обичай, всички сядат и гощавката се започва.

Всяка стопанка ще разчупи хляба, който тук трябва да се изяде цял; от агнето разчупва половината, а другата половина или част от нея пребира, една част за овчаря, а друга част за другия ден Ранополия, когато обезателно трябва да се хапне пак от агнето.

Всяка стопанка ще има грижата да събира всичките кокалчета от агнето, да не би да се разпилее някое; тия кокалчета после заравят в мравуняк, та овците да се плодят като мравките.

Една костица от свирката оставят за през годината. Тая кост връзват при просфорника и с нея шарят обредните хлябове. Тая кост употребяват още и за цяр. Ако някое дете заболее от гърло, тая кост нагряват на огъня и парят болното място,вярването народно твърди, че гърлото минавало.

Пребират още и плешката, предпочтитатдясната, ако попът не я е взел, та гледат в нея. Ако там на трапезата няма гледалец, който да гледа и разгадае какво ще бъде в къщата, стопанката я пребира и носи в дома, та после викат зналеца, който по нея ще гадае за щастието на къщата.

Като се наядат и напият, старите ще се оттеглят под сянка и ще продължат да пият и да се разговарят за разни приключения или за селски работи, а младите настрана ще свирят, пеят и ще играят хоро; по-младите мъже пък ще се надхвъргат с камъци.

Песните са хороводнн и обредни; тях пеят моми песнопойки и по мелодията играе хорото.