Гергьовден- 6 част
Обреди при овцете.
Сутрината много рано ще се отнесе на кошарата овчарският хляб, за който се говори по-горе; тамоще отиде и булката и момата, ако има в къщи. Едно момиче ще вземе хляба и с него ще обиколи три пъти кошарата, т.е. обора, в който са затворени овцете и третия път ще се спре при стъргата.
Тук овчарят ще изкопа трап, в който се помества ведрото; в тоя трап се слага яйце запартък и се заравя. Ведрото е окичено с венец, увит от всякакво цвете, между което ще има и гергьовка, във ведрото ще бъдат и гривните на булката, а отгоре на ведрото има бърдо. Ще влезне момата с хляба в обора при овците и ще го търкулне на кръст през овцете; после взима хляба и го изнася на вън. Сега овчарят отваря стъргата и която овца излезне първа, слага на рогата й венец, приготвен още от по-рано, и я измълзва. Измълзва я през пръстена на булката. Нейното агне, ако не е женско – хващат и него ще колят за курбан; ако ли е женско, ще гледат сладващото и другите после него. Първото мъжко агне ще бъде обречената жертва.
Докато момата обикаля обора с хляба и докато го търкаля през овците, другите пеят следната песен:
Тръгнал ми е цветен Гьорги
Сутрин рано на Гергьовден.
Та отиде в долна земля
Да обиди сиво стадо.
На път срещна свет Ивана,
Проговаря свети Иван:
-Ой те тебе, цветен Гьорги!
Къде с бога път пътуват?
Отговаря цветен Гьорги:
-Път пътувам в долна земля
Да обидя сиво стадо,
Сиво стадо със овчари:
Здраво ли са изимели.
Живо ли са изягнили
Отговаря свети Иван:
-Ой те тебе, цветен Гьорги!
Сега оттам аз си ида;
Здраво бяха иззимели,
Живо бяха изягнили.
От овчари много здраве:
Да ни пратиш земля с трева.
Да им пратиш гора с листе.
Зарадва се цветен Гьорги,
Та си бръкна в златни пазви.
Та извади китка ключи,
Та отключи небо, земля,
Та им прати земля с трева
И им прати гора с листе.
Зарадваха се овчарите,
Овчарите, шилигари.
Провикна се Ян кехая:
— Ой ви вазе, триста души,
Шилигари и овчари:
Изберете триста овни,
Ваклошати, къврошати.
Да ги колим гергьовщина.
Цветен Гьоргн отговаря:
— Не ще Гьорги триста овци,
Нало ище едно ягне.
Сутрин рано на Гергьовден,
С чисто сърце подарено.
С права ръка подадено.
Като се издоят овцете, млякото, което се събере, подсирва се и това сирене се носи на трапезата. Това е първо мляко и първо сирене, които се поднасят на св. Георги.
Яйцето остава закопано: то пази стадото от бродници и мам ници, които би се опитвали на Еньовден да мамят млякото на стадото.
И обикалянето на кошарата с хляб има същата цел: да запа зи стадото от мамниците и от други лоши болести.
Хлябът се разчупва и се дава на овчаря и на овцете в кър милката, за да бъдат здрави и млечни през лятото.
Люленки.
Люленките на Гергьовден са обред, който някога е вършен навсякъде обезателно. Без люленки Гергьовден не е можел да мине. Мома и момък, които не се люлеят на Гергьов ден през лятото според народното вярване ще преминат големи несгоди, големи премеждия и опасности от самодиви, змейове, змейци и от други лоши навети.
Ето защо всяка мома и всеки момък обезателно трябва да се люлеят на Гергьовден.
Сутрин рано момците ще се съберат и ще вържат някъде люл ка, та докато агнето се пече и дома се приготвят хлябовете и дру гите неща за общата трапеза, момите и момците се люлеят на люл ката и пеят песни.
Люлката е от въже, обикновена люлка; но има и друг род люлка от дърво, каква то се вижда в рис.№389. Такава люлка срещнах във Тая люлка се на рича ключ.
На един висок клон на някой бук, бряст, липа, явор или дуд (черница)е окачено дълго право дърво, но обезателно това дърво трябва да бъде зелено. Това дърво на един край е разсохато (чаталесто) и през двете разсоха (чатали) има прокаран клин: тоя клин се слага когата ще се люлеят, та заклапа чаталите за клона на дървото. Самият чатал на ключа е положен между два чвора иле кло ни на дървото, за да не може да изскача настрана. Долу това дър во — ключът, е превъртяно със свредел и през по-широките дупки има прокаран по-дълъг клин. На тоя клин или жегъл стъпва тоя, който се люлее. Той стои прав и се държи за дървото, а друг го лю лее напред и назад. Ако се люлее мома, ще я люлее момък, обикновено нейният любовник; когато се люлее момък, ще го люлее мома, обик новено любовницата му.
Додето се люлеят, било на въже или на ключ, други моми, настаяли прави недалеко и наловили се през рамо една за друга, пе ят песни. Тия песни са любовни.
Залюляла се Драгана
Сред море на два каика.
Овчар от край викаше:
Люлей се, люлей, Драгано,
Често се не излюлявай:
Гредите са прогнили,
Тънки конопци претрили,
Ще паднеш, ще се удавиш
Драгана дума овчарю;
Недей ме, недей, овчарю!
Да падна, да се удавя,
Да се мама нарадва,
Дето ме мама не даде
На тебе, младо овчарче.
Доде Драгана издума,
Гредите са се скършили,
Конопците се скъсали,
Паднала Драгана сред море.
Паднала-ще се удави.
Овчар се хвърли в морето,
Та си Драгана извади.
Та я отведе дома си.
Пръстени. После люленките веднага следват пръстените, т.е прищевките, и ваденето пръстените из белия котел, в който са сложили още от вечерта. Тия припевки същите, се срещат и на Еньовден при ладването.