Гергьовден- 7 част

Срещу Гергьовден вечерта всеки пали по една вощеница на вратата на всичките сгради: на кошарата, зимнина, плевнята, къщата и при всяка вощеница слагат стрък от коприва и по едно клонче от глог. Вечерта, като ще легнат, под възглавницата турят клонче от глог, за да бъдат през лятото ранобудни, т. е. да стават рано, да се не успиват. Сутринта, който се събуди и стане пръв, ще земе стрък коприва ще жули с него краката на другите, та да се стряскат в съня си. Това се прави, за да бъдат през годината и лятото пъргави и внимателни за всичко. Той ден жените си слагат на главите стрък коприва и клонче от глог.

В друго село тоя ден пред зори садят чеснов лук и когато изникне, кърмят с него стоката и добитъка ,т.е слагат го в кърмилката. Това се прави срещу бродници и мамници, да не могат да обират и мамят млякото на овците и кравите.

Тоя ден разсаждат пелин и на него отпосле изливат водата, с която са плакнели ведрата овчарски.Това се прани пак срещу бродници и мамнипци, да не могат да обират преснака (млякото) на стадото.

Срещу тоя ден всеки гледа да убие змия и на Гергьовден през устата й пръскат (църкат) мляко, все пак срещу бродници и мамници, да не могат да обират млякото.

Срещу Гергьовден не дават никому нито мляко, нито масло, нито друго нещо, което е станало от мляко, като сирене, извара и пр., защото млякото на овцете през лятото щяло да пресъхне.

Сутринта на Гергьовден всеки гледа да пие вода на гладно сърце, но от барде, защото тогава се пречиствала кръвта.

В селата Перущица и Брястовица, Пловдивско, тоя ден в зори взимат от сламата, що е останала от Бъдни вечер, и я носят по могилите, та я палят, за да не бие градушка. Вярването народно утвърждава, че докъдето се вижда огънят от тия пламъци, до там няма да бие градушка през лятото.

В която къща има болник, тоя ден рано ходят да берат тревата богородична ръка, когото се връщат за село, из пъти берат всякакви цветя и треви, които им паднат; също откъсват листа от всяко дърво, което им се падне на път. Всичко това се слага в котел и нощем в потайна доба се вари от стара жена, която е „водила“само един мъж. Додето се варят тия треви и листа, тая жена трябва да бъде гола — голишава, както я родила майка й. Тогава имало лек; тогава болният в тая къща щял да бъде бездруго излекуван от болестта си, каква то и да била тя. С тая вода се запоява болният всяка заран до 40 дни.

Сутринта на тоя ден всеки си окичва къщата със зеленило. Старите пият ракия през стрък от растението градинско, наречено селим.

Тоя ден всеки гледа да се окъпе в реката, защото тоя ден била се къпела и мечката, та който се окъпе, нямало да го тресе през лятото.

Тоя ден, ако вали дъжд, всички излизат да се окъпят или умият очите с тая вода, защото била лековита. А за нивите тоя дъжд е много полезен, казва се: „Всяка капка носи жълтица.“

Болните ходят, та се търкалят голи из ливадите. Особно краставите ходят да се търкалят по росата, защото вярването народно утвърждава, че непременно оздравявали. Ходят и здравите да се търкалят по росата, за да ги не лови краста. Обаче много пъти такъв здрав се връща у дома със краста, понеже се търкалия там, където преди него се търкалял крастав. „Нямал краста, отишъл, та я донел“— казват за такъв с присмех.

Вечерта срещу тоя ден палят вощена свещ на някое дърво, обикновено плодовито, и я държат да погори някое време, а после я угасват. Някои палят вощената свещ, останала от Великден; ако е малка, оставят я да догори, ако ли е по-голяма, като погори малко, угасват я и я прибират.

За здраве на децата, тоя ден се теглят на кантар, но непременно кантарът да бъде окачен на зелено дърво.

Сутринта на тоя ден се мият с вода, в която има тревите: дивисил, зеленика, здравец, дебела мара, люляк, а между тях и червено великденско яйце. Това се прави, за да бъдат през годината здрави и червени.

Гледат в кой ден през неделята ще се падне Гергьовден. Ако се падне в сряда или петък, радват, се, защото вярването народно утвърждава, че през това лято овцете ще пускат много мляко.

Срещу Гергьовден момите взимат два конеца: единият конец червен, а другият жълт. Червения връзват на трендафила, а жълтия — на дясната си ръка. Сутринта у зори, преди да е изгряло слънцето, отиват в градината и отвързват жълтия конец от ръката си и го връзват на трендафила, а червения отвързват от трендафила и го връзват на ръката си. Червеният означава здраве, а жълтият — болест. Според народа се вярва, че болестта, която е вързана на трендафила, с прецъфтяването на трендафиловия цвят отивала в пусти гори, а здравето оставало с момата.

Червеното навсякъде означава здраве, но жълтият цвят само тук означава болест.

Селяните гледат през нощта да откраднат кожите, които попът е събрал от гергьовските агнета. Тоя обичай е продиктуван от поверието народно, че ако успеят да откраднат тия кожи, без да усети попът, и ги закопат в нивите, през лятото в землището на това село градушка няма да бие. Самият обичай се извършва по тоя начин.

Кожите попът е прострял навън, за да съхнат; през нощта у потайна доба нагласените селяни ще издебнат псетата, ще влезнат в двора и ще откраднат колкото могат. Тия откраднати кожи вземат и се разделят на две групи. Едните тръгват на една страна, а другите на друга, но противоположна и така ще обиколят нивите. Те ще се срещнат някъде в полето; там, където се срещнат, изкопават по-дълбок трап и в него заравят кожите.

Ако попът узнае кои са крадците на кожите му, народното обичайно право не му позволява да ги съди; това деяние е ненаказуемо. Попът, като знае за тоя обичай, гледа да си пази кожите.

Има обичай който се нарича уврат вода.

Събират се моми и момци, отиват на реката, където има бързей и където водата тече бързо и се завърта и прави кръг. Тук пускат залък хляб и гледат дали тоя залък ще полети направо, или ще се завърти първо и после полети с бързея. Ако полети направо, без да се завъртва, това показвало добро; завърти ли се, показва лошо.

От тая вода, дето са пускали залъка, налива всеки в някой съд и отнася в дома си. На връщане от реката към селото всеки бере из пътя всякакви треви и цветя, каквито срещне. Тая вода с набраните треви оставят под трендафила да нощува и на самия ден много рано слагат във водата първото великденско червено яйце и се измиват. Това се правя за здраве, да бъдат през годината здрави, бели и червени.

Вечерта момите и младите жени наливат стомнички (бърдичини) с вода и ги оставят да нощуват вън под бял и червен трендафил. Сутринта на Гергьовден всяка мома и жена взема своето барде и с водата си мие лицето. Това се прави, за да бъдат здрави през годината и да са бели и червени.

Момите и момците ходят да берат клонове от зелени върби и тревите павит и леповец. Върбите закачват и кичат с тях портите и къщните врата, а с тревите се кичат момите и момците, да се лепят при тях — при момите да се лепят момци, а при момците – моми, т.е. да се оженят.

Момите правят люлки на сурово дърво.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов