Ранополия

Черковен празник: св. мъченик Сава Стратилат, родом готянин, бил войник в римската армия; като повярвал в Христа, бил мъчен много и най-после хвърлен в реката, където предал богу дух в 270 г. във време на императора Аврелияна.

Народен празник: Ранополия; Хрони поле; Поле-рани; Рани-поле и Напус; Разпус .

Казва се разпус или напус, защото тоя ден всичките слуги се освобождават от господарите си и са свободни да променяват господарите си.

Ранополия според народното вярване като сестра на цветен Гьорги тоя ден се празнува в нейна чест, защото тя го подсетила да напусне хорото, където от игране бил се забравил, и отишъл да вида сънорите, нивите и ливадите и да види дали са никнали. Той отишъл и докарал дъжд, който поросил всичко.

Тоя ден не работят нищо: жените в къщи, мъжете в полето.

Момите и момците тоя ден излизат в полето да берат киселяк.

В с. Литаково, празнуват още и от градушка, пак в чест на Ранополията да запази нивите.

В с. Вресово, тоя ден не връщат нищо, което са взели в заем.

В с. Лесидрен, празнуват от гаргите, които ядат и изкореняват царевицата. В това село е запазен още старинският обичай, в който момите и момците да излизат тоя ден в полето и нивите и пеят песни. От някогашните песни днеска е запазена само една,  когато я пеят, момите и момците играят.

Орала е Милкана

Милкана, Милкана

На ден на Гергьовден,

На Рапополия.

Изора Милкана,

Къща със имане.

Имане не дума,

Милкани продума:

— Я иди. Милкано

Иди си у вазе,

Заколи, Милкано,

Свекър и свекърва,

Та тогава дойди,

Та си мене вземи.

Милкана отиде.

Заклала Милкана

Свекър и свекърва

Върна се Милкана,

Имане продума:

— Иди си Милкано

Заколи Милкано

Мъжкото си дете

Отишла Милкана.

Заклала Милкана

Мъжкото си дете.

Върнала се Милкана,

Та имане взела.

В с. Колибите,  тоя ден празнуват от градушка и от силна вода.

В с. Медвен, тоя ден момичета се обличат в стари женски дрехи, които са носени някога, преди сто години, излизат насред село, играят хоро и пеят. Момчетата пък се обличат, в женски дрехи, но които се носят днеска. Хванати на хоро, момите пеят и играят.

Покара Рада, Радо льо.

До седемдесет кервана,

До седемдесет и седем.

Още седем й трябвало

И тях на път срещнала,

И тях си Рада натовари.

Вървели, що са вървели,

До Трояново са стигнали.

Рада Никол думаше:

Николо, либе Николо,

Хлябът ни се привършил,

Ще ида в село Трояна.

Ще ида да си попрося.

Никола Ради думаше:

— Не ходи, Радо, не ходи,

Трояново, казват, чумаво,

Чумаво, още огничаво,

Рада Никола не слуша,

Ми си в Трояна отиде.

Като в Трояна влизала,

Девет носила срещнала

Клета я глава заболя.

Люта я треска затресе;

И веке я не прекресе

Назад се Рада повърна

Та при Никола отиде,

Та на Никила думаше:

– Ще умра, либе Никола!

Това си едвам надума.

С мила се душа раздели.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов