Еремия -1, 14 май

Черковен празник: Св. пророк Еремия, който е проповядвал на евреите изването на Христа във време на вавилонското робство. Живял е преди Христа 612 години.

Народен празник: Еремия; Ермия; Ирима; Ерма; Ермя; Ириминден; Еремия и Зъмски ден

Тоя ден се празнува в чест на змиите и гущерите.

Змията има в народа един страх, съществува една ненавист и тоя страх е създал празненството в чест на змията. Тоя празник за змията е продиктуван още и от поверието, че лошо е за децата, ако се появи змия в къщи.

Извършват се два обредни обичая: първият е пъденето на змиите, а другият е газене чирепни.

Пъденето на змиите става не на самия ден, а срещу него и се извършва по такъв начин, както срещу Благовец.

Жена или момиче ще вземе машите и ръжена —и двата обекта, с които се борави в огъня, и като дрънка с тях, обикаля целия двор околовръст, влиза в зимника, в кошарата и в къщата; туй дрънкане се придружава многогласно със следните заклинания или заричания:

Бягайте, змие и гущере.

Че е заран Еремия,

Ще ви връзва с ремици,

Ще ви стяга с ремици.

Еремия в къщи,

Змии по полето,

Бегай, бегай гъдурийо (гад)!

Ето ти я Еремия,

Ке ти мотат черевата,

Co железно мотовило.

Бягайте, зъми и гущери.

Че заран е Еремия

Еремия у село,

Змия у море,

Бягайте; змии и гущери,

Че ви гони Еремия!

Бягайте, змии гущчерици

Я  арамията зад вратата,

Ка ви а сече главата,

Ка ви а фърли у барата.

Еремия у село,

Змия у поле.

Смок, змия у поле,

Еремия у село.

Бягайте, змии, гущери_т

Че идат татари

Да ви мерят с кантари!

Като свърши обиколката, жената, която дрънка с машата и кацията(ръжена), ще ги хвърля през портите навън, а после ще ги прибере.

Другият обичай газене чирепните е цял обред. Чирепня или подница е покъщнина глинен съд, който се прави от глина, наречена в Западна България грънчарска пръст. В чирепнята се пече хляб, хлябът се слага в напалената чирепня и затваря се отгоре с връшник, също глинен съд.

Във вярването видяхме, че чирепнята играе важна роля в някои обичаи и вярвания. Тая особна сила, която се приписва на тоя домашен уред, произтича от обреда, с който той се приготвя. Тоя обреден обичай днеска се среща много нарядко, но някога преди 100-200 години той е съществувал и е бил извършван навсякъде. Изчезването на обряда се дължи на обстоятелството, че днеска вече много рядко се употребява чирепня в някои краища, а още и от това, че грънчарите почнаха да правят и чирепни.

Обрядът се извършва по следния начин.

Още сутринта, много рано у зори, момите, придружени от момците, ще вземат котли и кобилици и други съдове — шишници, кошници — и ще отидат, където има хума или глина, наречена грънчарска пръст, и като напълнят съдовете си с тая глина, ще я донесат в селото и ще я сипят на едно място.

Някога, когато са ходили за глина, докато са отивали и копаели глината, момите са пеели песни.

Дали гърми или земля тънти?

Нити гърми, нити земля тънти,

Скарали се Нико и Николо

Зарад една Каменка девойка.

Нико вика: — Моя е девойка:

Я Николо: — Моя е девойка.

Скарали се, люто са се сбили.

Били са се три дни и три нощи

Та си надви Нико на Никола

И отмъкна Каменка девойка.

Па я качи на свой враня коня

И отведе Нико в свой двори.

Де излезла Николова майка

И девойки тихо проговаря;

— Следни, слезни. Николово булче

Булче тука, я Никола няма

Де е, булче, войно ти Никола?

Мълчи булче, дума не предумва;

Проговаря брат Николов Нико:

Нико иде със сватове по назе.

Проговаря Николова майка:

Слезни, булче, сватове ще дойдат.

Отговаря Каменка девойка:

Аз не слизам. Николова майко,

Дор не дойдат сватове след назе

И не дойде син ти със сватове

Да донесе тежките нахтари.

Да отключи шарени ковчези.

Да извади кърпи и месали.

Да дарувам кумове, сватове.

Пръстта, като се донесе, трупа се накуп във всяка махала отделно. Донасят вода и почват да газят калта. Калта се гази подред от четири и четири моми; като се уморят, дойдат други четири и т.н. Всеки обаче от махалата дойде бос и погази в тая кал, защато се вярва, че който е газил подница, той през лятото и да настъпи змия, е неуязвим, защото змията ухапвала човека само в краката.

Някога, докато е траяло газенето на калта, булки и моми са пеели особени песни, които са изчезнали и никой не знае поне една.

При тоя обред присъствуват всички от махалата, защото всеки, който има работа в полето, гледа да стъпи поне в калта, да стане неуязвим от змиите.

Като се угази калта хубаво, тогава всеки му се разпределя от нея според колкото е пръст донесъл и всяка сега за себе си прави подници и връшияци.

Подниците и връшняците всеки прави у дома си, защото, като се направят, не могат да се местят, нито пренасят, докато не изсъхнат. Правят ги и ги слагат на такива места, където е сушина и където слънце да ги пече но дъжд да ги не мокри. Като позасъхнат, тогава ги местят из по-присойно място.

Другите обичаи, които се вършат тоя ден са  следните:

Сутринта много рано накладат огън на огнището от тор и като се запали, взимат парчета и ги слагат по дупките в стените на къщите да бягат змиите. В някои пък къщи вместо тор палят вехти парцали или помийници и с тях затварят дупките по стените.

Тоя ден момците и момите ходят в полето да берат пулчец (див чесън), който ядат, за да ги не хапе змия или ако ги ухапе, да не ги уморява.

Тоя ден сеят зелето, за да се свива, както се свива змията.

Тоя ден не месят хляб, за да не мухляса житото. Колкото хляб има тоя ден_, трябва да се изяде непременно и да не остане за другия ден, защо щяло пак житото да мухляса.

Тоя ден не предат, за да не срещат змия.

В с. Клисура тоя ден рано пият пелин и мляко.

Който има гуша, т. е. който е гущав, лекува се тоя ден по тоя начин. Излизат на полето и носят едно кокалче, прибрано от агнето гергьовско, обикновено ребро; с това кокалче мушкат гушата и го оставят на незнаен гроб. После взимат малки камъчета из пътя и там над незнайния гроб ги гълтат. Носят със себе си и просо и едно яйце; с това яйце обикалят гушата и наричат: „Кога се излюпи от това яйце пиле; кога никне туй просо и го окълве това пиле, тогава и моята гуша да порасне“ После закопават яйцето, а просото хвърлят и се връщат. Това обаче се прави много скришом, защото ако някой види или узнае, лек няма.

Тоя ден изобщо се не работи нищо, а особено в полето, защото който работи, непременно ще бъде ухапан от змия. Има три Еремии, т.е. три змийски празници: 1 май Еремия; 8 май летни св. Иван (св. ап. Иван Богослов) и 31 май Еремия (ап. Ермий и св. мъченик Ермий).

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов