Герман

Черковен празник: Св Герман, патриарх цариградски, който живял във времето на императора Анастасий прочут с изграждането на стените Анастасиеви и достигнал до Лъва Исаврянина. Като се борил срещу иконоборците, най-после напуснал патриаршеския престол и отишъл в пустинята, където наскоро починал в 722 г. сл. Христа.

Народен празник: Герман градушкар. Празнува се от градушка.

Градушкари, според народното вярване има четири: Герман градушкар — 12 май; Вартоламей — 11 юни; Лисе — 14 юни, и Видовден — 15 юни. Но от всичките Герман е първият и главният градушкар.

Понеже на тая стихия според народните вярвания владее невидимото свръхестествено същество или дух Герман, наречен още Герман градушкap, то в негова чест се празнува тоя ден и се празнува много строго. Тоя ден никой не смее да работи каквато да е работа, а особно полска. Не смеят да се впрягат воловете в кола.

Ако някой селянин тоя ден се осмели да впрегне воловете и да излезне в полето да работи, другите селяни го спират; разпрягат воловете, а колата счупват на парчета. Това се прави да не бие градушка. Пред това народно вярване и църквата е безсилна. Никакви увещания на свещениците не са могли да отклонят селяните от тоя суеверен страх. Дори и на самите свещеници не е позволено да работят тоя ден в полето. Всичките насилия: побои, счупване колата, арестуване и др. които биха се извършили над някого, бил той и самия свещеник, са бивали ненаказуеми, т.е. за тях народното право не е наказвало, и самите турски съдилища някога са се отказвали да разгледнат подобни жалби.

Ако през лятото бие градушка селяните вярват, че трябва непременно някой от селяните да е излизал в полето тайно и не са го видели В тоя случай казват; „Проклет да е, кой си припалил тая свещ“.

Ако тоя ден се зададе облак и гърми, всички от къщи излизат — мъже, жени и деца, и викат: „Германе, върли (големи) празниче! Пренеси я (градушката) у пусти гори, дето секира не сече, дето калак се не меси, дето петел не пее“.

Когато се зададе облак с град, палят вощена свещ на къщния праг в викат: „Германе, Германе! Пренеси го (облака) в пусти гори, дека ветли не пеят, дека свинки не квичат и дека колаци се не месят!’*

Освен празнуването в чест на Герман градушкаря тоя ден се извършва друг един обряд пак в чест на същия Герман. Тоя обряд или обреден обичай е известен под названието Герман. Той се състоя в това, че момите правят Герман — кукла или идол от кал, прилична на човек, и над него извършват всичи ония обряди и обичаи, каквито се вършат над умрял човек.

Тоя обреден обичай се прави на тоя ден обикновено всяка година, и то с цел, тоя Герман да запази селото и полето от градушка.

Същият обреден обичай се прави и в друг случай, но само когато е суша, т.е когато през лятото няма дъжд и се застрашават сеитбите и плодородието. Тоя последният обряд е свързан с обичая, наречен пеперуда, който се върши пак във време на бездъждие.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов