Св. равнопостоли Константин и Елена- 21 май

Черковният празник е Св. цар Константин и майка му царица Елена.

Народен празник е Св. Константин и Елена. Празнува се обикновено без никакви обреди и обичаи.

В Южна България обаче, в Бургаско в някои села има обичай, наречен нестинари — едно рядко явление, чуждо на нашите вярвания и обичаи.

Н е с т и и а р и. Тоя обичай или обряд не съществува никъде в българските земи, а само в Бургаско, и то само в някои села, и в тия села нестинарството е наследство само за известни семейства.

Ето как ми се описа тоя обред или обичай.

Главният нестинар е по наследство, както по наследство е и нестинарството. Той не се избира, а се назначава от главния нестинар или при дълбока старост, или при смъртното легло. Той е или син_т или дъщеря (ако няма син) на стария нестинар и се назначава пред всички събрани нестинари. Той става един вид приемник на тая духовна сила, която витае в главния нестинар и която той предава на наследника си.

Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението. Неговата къща е свята,защото в дома му има един вид параклис, укичен с икони: св. Богородица с Исуса на ръце, Исус Христос, св. Предтеча, но иконата на св. цар Константин и царица Елена ще бъде на първо място и най-голяма. Пред нея има светилник железен. На 21 май тя се окичва с венци от живи цветя. Има още и други икони, които нестинарите купуват и донасят.

Когато настъпи 1 май, т.е Костадиновският месец, както се нарича тоя месец в тоя край, всичките нестинари ще отидат на гости у главния нестинар; всеки носи стъкло с ракия, бъклица вино, млин (баница), печена кокошка и други някои редки за ядене неща. Главният нестинар също се готви, за да посрещне скъпите си гости.

Домашните са омесили квасници и на огнището кипят няколко големи грънци или котли с гозби: зеле със солена сланина, сланина с булгур и др.

Нестинарите идват и главният нестинар ги посреща с приветствие: „Добре дошли!“ Те му целуват ръка и подават принесеното. Гозбите се слагат на послания дълъг шарен месал сред широката стая, а баниците се отнасят край огнището.

Като пристигнат всички, главният нестинар става, а с него стават всички и отиват в параклиса, където вече е приготвена кандилницата с тамян. Тук сега свещеникът е той — главният нестинар, бил мъж или жена. Той прекадява иконите и присъстващите нестинари, от които всеки държи в ръката си запалена вощена свещ, донесена от дома си. След прекадяването главният нестинар застава и всичките поред пристъпват и му целуват ръка, като пази ред — да се пристъпва по възраст, най-старите най-първо, а след тях по-младите.

С това вече силата духовна, вдъхновението от св. Константни е предадена на всички и те вече стават нестинари.

После тоя обряд главният нестинар тръгва, а след него тръгват и другите и отиват в стаята, където вече всичко е приготвено за обяд. Сяда начело главният нестинар, а от двете му страни сядат другите, но пак поред. Като се почерпят по една ракия, обядът започва. През време на обяда разговорът се води, като коя аязма ще бъде сборното място, там да отидат да почистят.

След обяда нестинарнте си отиват, изпратени от главния нестинар по същия начин.

На 21 май всичките нестинари са събрани при главния нестинар, отиват в черква, присъстват на св. служба, а после всички тръгват с лития към отреденото място при аязмата за гуляй. Най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с венец, а друг от нестинарите ще носи нестинарския тъпан, който през цялата година е държан в черквата до иконата на св. Константин. Тоя нестинарскн тъпан е стар; той се предава от поколение на поколение и се нарича светият тъпан. Тук с попа заедно начело на процесията върви и главният нестинар.

Като стигнат на отреденото място, там вече има заклани овни, шилета, понякога и волове сготвени. Свещеникът ще свети вода и ще поръси всичките, а след това ще се яде, пие, свири, играе — обикновена църковна и мирска веселба, смесени една с друга. Това се казва курбан за селото, за сънора на няколкото села, съседни едни до други.

След това се тръгва към селото. Като стигнат в селото все по същия ред, спират на мегдана, където още от по-рано са докарани и натрупани 40—50 кола дърва и са накладени на голям огън. Тия дърва в това време са станали вече на въглища, защото отредени хора с дълги прътове постоянно разравят огъня, за да гори.

Тук около огъня се прави хоро и играят всички. Най-после засвирва се нестинарската свирня. При тая мелодия хорото се прекъсва, защото, който е нестинар, получава сила и вдъхновение; той се пуска от хорото и почва да прави необикновени движения. Сега всички бягат от хорото и гледат да заемат място около огъня. Свирката свири и тъпанът бухти, и нестинарнте играят. Те са вън от себе си; израженията на лицата им показват, че са в едно изстъпление. Те навлизат един по един в живия жар и после излизат и газят приготвената край огъня кал. Това става не едновременно, а поред, кого кога хване изстъплението.

В огъня нестинарят, кога играе, откриват му се дверите на бъдещето и той дава знак, та свирката и тъпанът млъкват и тогава той предсказва какво има да става. Той предсказва и на частни лица, и на цялото село.

След това отиват в черква, полагат иконата и тъпана на мястото им, завеждат главния нестинар в дома му и с това се свършва тоя обред. На другия и на третия ден — само се гуляе.

„И за чудо — предсказаното излиза вярно, а краката на нестинарите здрави. Божа работа.“

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов