Спасовден-Св. Спас

Тоя ден се празнува като голям черковен празник – Възнесение Господне ].Има сборове по селата, а и на много църкви е храмовият празник.

Народът независимо от черквата празнува тоя ден в чест на св.Спас, като го придружава с обряда ходене на росен, с ходене из полето за дъжд (ако не е валяло отскоро) и със спасовско хоро.

Ходене на росен или роксосан. Росенът е диво полско цвете,лековито. Расте по ливадите, но не навсякъде го има; само в известни места расте. То е високо около един аршин, листата му са копиеобразни, както на акацията, цветът му е червеникав и се вижда отдалече. Има хубава миризма.

Според народното вярване росенът е мило цвете на русалките и те се кичат с него; оттам е и името му: росен, русалче, русанлийче, росник.

В Сряда преполовения, която се казва Pусалска сряда в народа, според вярването русалките се стягат на път, заради това и жените не предат, не тъкат, не шият и други подобни занятия не пипат за здраве.

На Спасовден русалките са вече дошли и се стягат за своя празник Русалската неделя, когато ще сеят своята роса над нивите и после ще си отидат. Те идват и на Спасовден изливат роса над нивите и сеитбите да ловят хляб. От това тяхно изливане на роса зависи дали ще има голямо плодородие или глад. Ето защо народното вярване ги посреща с цяло седмично празненство в тяхна чест.

Но преди да пристъпят към своята много важна и много тържествена работа, те се пременят и накичват като за предстоящо празненство. И има ли по-тържествен момент от тоя, когато се роси и сее благодатното семе над класилите вече и цъфнали стръкове житни и им се дава плод да родят изобилно количество благодатни зрънца?

Цветето, с което се китят е росенът. Те берат росените цветове през нощта срещу Спасовден в потайно време. Ето защо до тая нощ, разказва народното вярване, цветовете на росена стоят, а на утрото на Спасовден росенът е без цветове, кръновършени (отгоре откъснати) са всичките росенови цветове. Откъснали са ги русалките.

В тоя момент, когато берат росеновите цветове и се кичат, русалките са весели, радостни, празнуващи. Затова те са и милостиви. Те идват отдалече, знаят всички билки и могат да лекуват всякакви болести. Тая вяра създава обряда да се ходи на росен. Ходят на росен само болни, и то такива болни, които боледуват от незнайна болест или пък са се разболели миналата година през Русалската неделя. Ходят следователно такива, които линеят, чернеят, отпадат и няма за тяхната болест лек, не помагат ни баяния, ни поливания, ни запоявания.

Болният, ако е мъж, ще хване чужда жена за посестрима и тя ще го води; ако ли е жена, ще хване чужд мъж за побратим и той ще я води. Свой човек не бива.

От къщата на болния ще се приготвят следните неща: нова зелена глинена паница, нов зелен кърчаг (стомана, бардук), нов пешкир, хубава нашарена пита хляб, бъклица с вино, пинта с ракия, печена кокошка и друг пешкир или риза, или чорапи, които ще бъдат оставени на полето като дар на русалките.

Хлябът е шарена пита; тя се меси още през деня и се пече с най-голямо внимание да няма никак прегорено; обикновено се пече в чирепня под връшняк. Огрибка на такава пита не бива да засегне.

Шарките на тая шарена пита не са установени: те зависят от умението на домакинката. Тия шарки се отличават от шарките на другите обредни хлябове: те приличат повече на шарките, с които се шарят богородичните пити т.е на кръщене, при раждането. С такива шарки се шари и пшеницата, която се принася като коливо.

Шарките се правят с цев, с напрусци, с лъжица, с въртено, с огрибка и др., но никога с тестеви пръчки, както е при другите обредни хлябове.

Вечерта късно болните със своите побратими или посестрими, натоварени на кола, тръгват, защото, както се каза, росенът не расте навсякъде, а само в някои местности и често пъти от едно село трябва да се мине през землището на две, три села.

Като стигнат на мястото не по-късно от голяма вечеря, болният ще се облече в по-дебели дрехи и ще се покрие с бяло чисто платно и ще легне под един стрък. До него побратимът или посестримата ще простре пешкира, ще напълни, паничкага с вода, ще я сложи под самия росен до главата; до паничката ще сложи и бардук; ще сложи малко по-настрана питата, до нея кокошката, бъклицата и пантата, а до паничката — отредения дар за русалките. Като свърти това, ще се отиде при колата и ще стои буден, докато мине потайно време, докато пропеят първи петли.

Настанало е потайно време и русалките вече идват; това се познава от полибването (подухваното) на тих ветрец, наречен полибник, който е другар на самовилите и русалките и който сега като техен другар предхожда ги. Настъпва тайно. Стръковете се люлеят тихичко; ако е месечина, каквото обикновено става срещу Спасовден, будният побратим или посестрима виждат как цветовете на росена падат, като че ги някой кръновръши (кръши) и стръковете оствят без цвят.

„Видях с очите си — разказва баба от с. Литаково, която още като мома е ходила на росен като посестрима на един свой комшия — момък — как цветът на росена, под който лежеше Никола, го откъсна някой и стръкът остана без цвят; така се откъснаха и на другите стръкове.^“

Там наблизо в някоя овчарска кошара или пък село петлите кукуригат и обаждат, че потайно време е минало. Тогава побратимът или посестримата слага главата си и задремва малко. Втори петли пеят и след малко ето че на изток се показва първата бледнина — знак, че зорницата излиза.

Побратимът или посестримата отива при болния, събужда го и първата грижа е да види какво има в паничката: има ли цветец или не. Ако има цветец — това е знак,че русалките са благоволили да пратят на болния изцерение. Няма ли нищо — значи, че болният и тази година ще боледува или пък ще се избави от болките, като умре.

Болните сръбват от водата в паничката, другата се излива в бардука, стават, качват се на колата и тръгват да влезнат в селото рано, за да ги не види никой, защото ако ги види някой — нямало лек.

От водата ще пие на гладно сърце всяка сутрин до 40 дни, а ще се и къпе с вода, в която са сипали малко от бардука. Ще има откъснати и няколко стръка росен, които се дават на болния, служат изобщо и за цяр.

Всичко друго е оставено на полето. Овчарите, които са обикновено неприкосновени за самовилите и другите дихания, защото те ходят, пасат стадото и в потайно време — те са, които могат да вземат оставеното, както и правят.

Тая нощ овчарите, които знаят къде има росен, упътват стадото си към тая местност с надежда, че ще намерят богат обяд — както е ставало всякога. И за пътниците е свободно да вземат, което е оставено на полето при росена.

В с. Клисура срещу тоя ден ходят на росен на върха, наречен: Богдан. „Да отида на росен“, значи да отиде болният тая нощ на Богдан. „Тя е била някога — гъста тилилейска гора. Там, който е отивал тая нощ, оздравявал; там имало и вода, с която, като се миели болните, оздравявали. Има поляна и само там расте тревата росен.“

В Панагюрище разказват; „В нашето землище нямаме росен, та болните ходят отвъд Ерелия. Тамо дирят един стрък и на него връзват червен конец с пара, а под стръка турят чаша с вода с медена турта, т.е. пита шарена и помазана с мед. Ако ще оздравее, то в чашата ще падне зелен листен от росена: ако ли няма да оздравее — ще падне суха шумица или сламчица;. ако ли пък ще умре— тогава в чашата няма да има нищо. Тоя зелен листец болният зима и го носи със себе си. Туртага, чашата и друго оставят там на мястото.“

В с. Лопян разказва: „Ходят на росен в местността Осмите долове. Раздяват цедилото, та простират дрехата си на три места, т.е. под три стръка, дано падне нещо за в чашата. Туй, което падне на дрехата, стрива се и се изпива, макар и буболечка да бъде.“

В с. Шипка ходят на росен в местността, наречена Голямото село.

В с. Брусен, ходят за росен в местността Скрипов зеб. Росенът е без цвят и с цвят. Мъжкият росен е без цвят. Болният, ако е мъж, туря паничката си под мъжкия стрък; ако ли е жена — под женския стрък.

В Тетевене, болният се намята с бяло платно. На сутринта гледат какво е паднало на платното, това дават на болния да го изпие във водата. „Па каквото и да било, макар и буболечка, и друго; вярва се, че това е оставена на болния от живи и здрави (т. е. русалките).

В с. Бъзовец разкават; „Ходят на росен болните от дълги и лоши (самодивски) болести. Трябва да се ходи три години напред. Първата година отниса болният една чаша и една парица и ще легне под един стрък; втората година ще отнесе две чаши и две парици и ще легне под два стръка; третата година болният ще отнесе три чаши и три парици и ще легне, дето има три стръка братя. Когато отиде на мястото, болният ще простре пешкир и на пешкира ще тури чашата с вода (тука чашата е кратунка), а на самия стрък ще окачи парицата (парицата е сребрена). Ще легне при росена, а побратимът или посестримата му ще седн по-далече от него и няма да заспива цяла нощ. Кой болник ще има лек, там в паницата или в чашата — кратунката, ще падне или листец, или цветец или буболечица.“

Тоя обряд или обичай ходене на росен с цел да се проси помощ от русалките е съществувал в народа ни от незапомнени времена. Така в нашите древни номоканони срещаме анатеми отстрана на църквата ни и църковните ни отци срещу „нощ ден срущу русалките, което означава ходене по магии, врачки, баячки, но още и на росен.”

Молба за дъжд. Тоя ден, понеже спасовия дъжд е скъп, както и гергьовският — всяка капка носи и жълтица, в древно време е имало обичай:  момите и момците са ходили вън от селото през нивите и ливадите, та са молили св. Спас да даде дъжд. Това е била една процесия, в която черквата не е взимала никакво участие. Из пътя момите две по две, които са били добри песнопойки, са пеели песни, посветени на св. Спас.

Свети Спас си коня кове,

Сребро плочи, злато клинци

И се стяга да обиди.

Да обиди зелен синор.

Сърдит беше, весел стана:

Есеници изкласили.

Пролетници въртенили.

Ливадите кон не гази,

Я лозята изресили,

Овчарите по бачии,

Сичко поле песен пее.

Свети Спас се развесели,

Та си бръкна в свилни скути,

Та извади леви ключи

И отключи небо, земля.

Поросила ситна роса_г

Наросила зелен синор.

Свети Спасе, тебе молим,

Дай ни дъждец и росица.

Да се роди жито, просо,

Да нахраним сиромаси,

Сиромаси и сираци.

Спасовско хоро. Тоя ден са правили хоро без свирки, а са играли по мелодията на песни, които се пеят от моми. Тия песни са спасовски хороводни песни, каквито са и великденските, и гергьовските хороводни песни. Съдържанието им е различно.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов