Русалска неделя, Русаля-1 част

Русалките са пременени и накичени за своята свята и тържествена дейност. На Спасов ден започват да сеят семе над нивите и класовете, отворени позасмени, ги посрещат и гълтат тяхното семе. Те — нивите, тия дни сияят, защото празнуват брачно тържество.

Това трае от четвъртък до неделя —Св. Троица, когато Св. Дух слезнал над апостолите и ги приготвил да отидат по целия свят да сеят семките на Христовото учение, а русалките тоя ден са свършили своята сеитба. В понеделник — празник в чест на св. Духа, започва се празникът на русалките— и тоя празник трае цяла седмица, наречена Русалска неделя, Русаля.

През тая седмица къщите са постлани с пелин и всяка мома, жена, дете и момци обезателно трябва да носят пелин.

Пелинът запазва от русалките, които в празнуването си са като пияни и правят пакост всякому, когото намерят заспал през деня или го заварят, че работи. Заради това през тая седмица никой не спи денем, нито пък някой смее да работи. Ако някой тръгне за нещо да излезне от селото, да отиде в гората или по полето — особно момите, булките, по-младите жени, които още не са родили — трябва самичък да не ходи, да пътува всякога с другар. Ако пътува самичък и го срещнат русалките, ударват го и той се разболява.

Някога не са работили през цялата седмица; сега не работят само понеделник, сряда и петък; във вторник, четвъртък и събота работят, но до пладне, т.е. до обяд, а следобяд правят хоро.

В с. Твърдица никой не смее да работи през цялата седмица, защото непременно се разболявал от лошата—русалската—болест.

В с. Лесидрен — през тая неделя някога работила баба Печовица в сряда, но още до вечерта станала чалдисана, т. е. изгубила си ума, полудяла и така луда останала три години, додето умряла. Водили я по църкви и манастири, по русалци и врачки — нищо не помогнало. На росен я водили — все пак не помогнало: „Ударили я силно, били са много разсърдени“

Ако работел някой в полето, налитал на лоша болест.

Който работел, налитал на тая болест и можел да се излекува само ако отиде из росен или от русалиите“

Русалците са мъже, нарочно приготвени затова; те ходят през тая седмица по селата на чети със свои свирци и играят русалски игри.

Те ходят не напразно. Там, където са минали те, нивите ще цъфнат и завържат добър хляб; лозята ще изресят и ще вържат богата рожба, а също така и другите дървета плодовити —защото русалките са доволни. Там, където те минат и играят, в село, а особено в къща, никой няма да се разболее от русалската болест: разболеели се някой, то русалките го излекуват веднага и сигурно — защото те са русалски хора.

Ето защо навсъкъде са ги посрещали е радост и навсякъде са ги приемали и във всяка къща са ги викали да играят.

В Западна България русалците наричат калишири.

При русалците важна роля играят:главатарят на русалците; русалците и облеклото им; числото им; тоягата, която носят; знамето; свирецът; заклинанията; игрите; гърнето с билките и паницата с чеснов лук; лекуването на болните.

Главатарят в Западна България носи името ватафин. Тая длъжност и това звание той заема по наследство; от баща на син, от дядо на внук, правнук и т.н. по права низходяща линия, като се пази всякога първородство. Бащата ще завещае и остави в наследство главатарството само на първия, най-стария си син; другите синове не могат да бъдат главатари. Ако първият син умре неженен, тогава главатарството минава на втория син, обаче това главатарство трябва да му се предаде или от баща му или ако той е умрял, от брат му. Предаването на главатарството става, ако бащата е вече остарял и не може да ходи на русалци,т.е. да предвожда русалците и да играе, защото там се изисква пъргавина.

Главатарството се предава и минава само по права мъжка низходяща линия; при женска линия не се предава- жена главатар на русалките не може да бъде, нито пък русалия.

Ватафинът притежава някаква чародейска вълшебна сила, която сила той може да предаде на своя наследник, а през Русалската неделя я предава и на другите русалци.

Само той може да бере самодивските и чародейни бурени и билки; само той знае каква тайна и чародейна сила имат тия билки; само той знае ония заклинания и заричания,които трябва да бъдат произнесени над билките, над знамето, над самите русалци, над водата в гърнето и пр., със силата на които заклинания билките добиват чародейна сила, знамето става чародейно, водата става чародейна и лековита; пред тия заклинания се смирявали и самите самовили и русалки; пред тия заклинания и заричания (клетви и заплашвания) отстъпват и самите лоши духове, на тях се покоряват всички невидими сили и се рушат всичките чародейства и магии на магьосниците и вещиците.

Само ватафннът има право да избира русалците (калушарите) и само той може да ги оглашава и посвещава в званието русалско. Само ватафинът може да осветява знамето, да ръководи игрите, да дава на водата чародейка сила, да лекува и дига болните.

С една дума, той е  главатар — господар — духовен през цялата Русалска неделя, докато траят русалските игри, и всички трябва да му се покоряват сляпо, без никакво възражение.

Без ватафин русалски игри не могат да бъдат, защото само той може да се сношава със самовидите и русалките през Русалската неделя и само нему се подчиняват другите невидими сили и чародейства. Той се уважава и през друго време през годината, но през русалската неделя той става свят и свръхестествен за русалците.

Русалците-калушари. В Западна България русалците носят название калушари: “Ходят калушари“, а в другите места те се наричат русалци.

Русалците са обикновени хора, които стават русалци само чрез посветяване в това звание и длъжност. Русалец или калушар може да бъде всеки, който, като се подложи на изпит, покаже следните качества: а) да бъде пъргав, лек и да може да скача; б) да е вещ играч; в) да не е блудник, хайдук, пияница, палич и изедник —да минава и да е известен за добър и честен селянин; г) да се поддава на внушение; д) да може да пази тайна и да бъде издръжлив и да търпи лишения и е) да им здраво телосложение, да е здрав, да не страда от някаква болест.

Тоя изпит и преглед извършва лично самичък главатарят, а сведенията, нужни, за да се познаят някои качества, се събират от другите русалци или от главатаря чрез селяните, които познават желаещото лице и които заслужават всяко доверие. Тоя изпит, преглеждане и събиране на нужните сведения траят цели недели.

Когато вече всички сведения са събрани и ватафинът намери желаещия за достоен_, той го вика и му поръчва да пости едно определено време. Някога новият русалец трябвало е да пости цяла неделя, а сега постят три дни – това зависи от ватафина. Като се минат отредените дни за пост, новият идва в дома на ватафина, където в присъствието на няколко стари русалци той бива поръсван с вода, над която предварително ватафинът е изрекъл заклинания и в която има някои чародейки билки. Той е вече оглошен.

За да бъде посветен, на оглашения се дава като наставник някой от по-старите русалци, който му става като духовен отец, наставлява го, открива му постепенно длъжностите на един русалец, а главно обучава го в русалските игри. Когато вече е изпитан от всяка страна и когато е приготвен добре, главатарят пристъпва посветяване да го въведе в кръга на русалците. Най-напред идва полагане на клетва на оглашения. Тая клетва той полага пред знамето и русалската тояга. Клетвата се състои в тия обещания и заклинания:

„У къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши; змии и гущери гнезда да вият е нея; кукумевки и буляци (бухали) да живеят и мътят; жена да ме не трае, люлка да не видя; дете да ми не заплаче; в гумното овца да не блее, вол и крава да не мукат, кон и кобила да не цвилят; куче да не лае, петел да не пее; тръне и бурене да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя;  дето стъпя да съхне, що похвана, да гори — пред мене чуми, зад мене холера; земя кости да ми не приеме; из кости змии и гущери да лазят, в перчема ми гнездо да вият, да се влача по дупе и да ям под себе си“

Като издума тая клетва, той целува знамето и тоягата; след това главатарят го поръсва с приготвената вода и вече оглашеният е русалец или калушарин. Клетвата, както се вижда, е сбор от всичките народни клетви, с които народът кълне лошите и върлите злодейци и пакостници.

След поръсването новият русалец ще целува ръка на главатаря и ще поеме от него русалската тояга.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов