Русалска неделя, Русаля-2 част

Облеклото. Русалците, т.е калушарите, когато тръгват да играят през Русалската неделя, облеклото им е същото селско, както всеки ден. Те не носят нито маски, нито променяват облеклото. Само на капата имат венец с китка, увит от същите самодивски или чародейци билки, които са известни като лековити или отровни билки и които носят общо название самодивски билки или бурени. На краката си имат опинци с железни шпори и други дрънкалки, а по вървите на цървулите има малки звънчета или гъгровци, наречени топчета, та когато ходят или играят, дрънкат силно и правят шум.

Числото на русалците. Числото играе важна роля. Русалците никога не бива да бъдат чифт, винаги тек; така те могат да бъдат: 3, 5, 7, 11, 13 и пр. Най-обикновеното число обаче е седем. Понякога, когато стане нужда да бъдат разделени на групи, може да ходят и трима. Но те не представляват същински русалци и не могат да лекуват; защото там липсва ватафинът, който ходи винаги с русалци от седем нагоре. Тия русалци само играят по къщите за берекет. Това става, когато русалците са повече и са в някое по-голямо село и трябва да играят в повече къщи.

Тоягата русалийска. Тоягата за русалеца е също като епитрахилът за свещеника – без тоягата един калушарин не може да бъде такъв. Тоягата се прави от явор, ясен или дрян — никога от леска. Тя е дълга около метър и нещо, най-много до метър и половина, а дебела около един или два сантиметра, т.е. тояга здрава, яка, дебелашка, сигурно оръжие за всеки случай, на долния си край тя е заострена и подкована с желязо остро, да се забожда в земята, когато рече на нея да се подпре при играенето. Тя е шарена и накичена с различни дрънкалки, та когато калушаринът играе и я премята из ръцете си и прави с нея разни движения, тия дрънкалки правят шум и дрънкат.

Тоягата никой друг не може да приготвя освен ватафинът, т.е. главатарят. В горния край ватафинът прави дупка, в която слага билки омагьосани и тая дупка запушва хубаво с клин, та едвам се познава. Така приготвена, тая тояга има вече магическа сила. Без нея калушаринът не може да играе, не може да лекува – не е калушарин.Тоягите на калушарите стоят у ватафина и се дават на калушарите само когато се приготвят да играят през Русалката неделя.

Всеки калушарин си има своя тояга, с която той играе, докато ходи калушарин, т.е. по 20—30 г. Когато остарее и престане да ходи по русалки, тая тояга се дава от ватафина или на сина му, ако такъв стане калушарин или другому. Всеки обаче си познава своята тояга.

Знамето. Знамето е емблемата на силата на русалците; в него е всичката магическа сила, която може да омае, да омагьоса, да лекува или пък да блъсне и умори човека. Него никой не смее да пипне; само ватафинът може да го пипа и той го носи през време на Русалската неделя. Знамето има такава магическа сила, че и под сянката му не бива да се стои, защото и тя омайвала, омагьосвала: блъсвала го глава, който би се намерил под сянката.

Знамето е плат бял, тъкан в дома от лен. Около тоя плат, за да добие сила магическа, ватафинът извършва цял обред, ако знамето се прави ново. Такова ново знаме ще се приготвя всякога през Русалската неделя в присъствието на всичките калушари.

Обрядът или церемониите около новото знаме са следните:

Отреже плата, широк колктото е обикновено селското домашно платно (рядко ушиват две платна), а дълго около два лакътя и нещо повече, за да достига до изпод половината на пръта. Като се отреже платът, ватафинът го взима и ушива в четирите му краища, чародейни билки. Сетне го поръсва с приготвената чародейна вода. Докато ватафинът работи, калушарите под ръководството на най-стария играят русалската игра поз звука на гайда или кавал, които свирят русалска мелодия.

Като се приготви знамето, иде ред до пръта. Той е по-дълъг и по-дебел от тоягите и бива от същото дърво: явор_, ясен, дрян. Дървото е издялано, огладено и нашарено: това дърво ватафинът стърква с магъосани билки, поръсва с чародейна вода и на него се заковава знамето (платът). На върха на пръта ватафинът връзва крепко китка, която се състои от билките: перуника, кумуника, чемерика, вратика, тинтява, пелин и росен: на китката се връзват и няколко глави чеснов лук.

И докато ватафинът работи това, калушарите играят русалските игри.

Сега знамето е готово и ватафинът го изправя. При това изправяне всичките калушари ведно със свиреца ще коленичат. Ватафинът ще закрепи пръта със знамето и пръв ще се поклони и целуне знамето; след него същото правят калушарите, но те целуват само пръта.

И калушарските тояги се приготвят по същия ред и със същите церемонии. Знамето с пръта веднъж очародеяно, добива сила и става светиня за калушарите и за всички. Както се носи през Pусалската неделя, то се пребира от ватафина за друга година. Както тоягите, така и знамето се пази за други години.

Когато дойде Русалската неделя, в недели преди Св. Дух събират се калушарите в дома на ватафина и започнат да играят, докато ватафинът изнася знамето в двора. Като го изнесе, забожда пръта в своя двор и поред всички му се покланят и целуват пръта.

При знамето денонощно ще пазят поред калушарите със своите тояги. Това става през цялата седмица.

Свирец или свирач. Свирецът играе също важна роля в русалците, защого без музика калушарите не могат да играят.

Някога свирци са били пак селяни, които са знаели много вещо да свирят с кавал. Кавалът е бил предпочитаният инструмент; обаче когато кавалджиите — кавал-свирците, почнали да ордяват, прибягнало се до гайдата. По-късно и тя била заместена от турската зурла. Тогава вместо селяни за свирачи са взимали цигани, зурлата е придружавана винаги с тъпана.

Ако има свирач на свирка, предпочитал се след кавала, а после гайдата и най-сетне зурлата.

За свирец се избира човек вещ свирец, който е прочут със своята вещина и който е научил вещо да свири самовилските мелодии, а особно русалската мелодия, наречена в Ломско Флоричика.

Свирецът, един път избран за такъв, остава за дълги години, защото и той става един вид русалец или калушарин.

Игрите. Игрите на русалците или русалиите са от два вида: едните игри се играят само за удоволствие, любопитство на зрителите или за берекет, а другите се играят около болни хора за изцеление, за здраве. Тия последните игри са обредни игри, чисто русалски игри.

Обикновените игри на русалците са най-фини ръченици, в най- разнообразни форми навивания, където русалецът в една минута прави най-чести, ситни и многобройни стъпки. На тия игри окото се наслаждава на вещина в танци.

Другите русалски игри са пак ръченици с най-разнообразни извивания на краката, стъпките и с такива бързи стъпки, че едвам може човек да ги схване —  калушаринът не стъпва, не допира земята. Те много приличат на ония седем вида ръченици, която са обредни при сватба и които се играят през брачната нощ, когато момъкът с булката са въведени в чертога.

Особно важна е играта Флоричика, която се играе при лекуването на болния в момента, когато русалците изпадат в изстъпление и падат в несвяст.

Мелодиите на всички тия танци са много игриви и пленителни, но и танците са във висша степен изящни и пленителни.

Когато русалците играят, те придружават тия свои танци с непрестанни възклицания.

Гърнето с билките и паницата с чесъна. В лекуването на болните от самодивска болест важна роля играят освен танците на русалците още и гърнето с билките и паницата с чесновия лук.

Гърнето е ново купено от грънчарите. То е глинено и напълнено с прясна неначната вода, в която ватафинът слага магьосническите билки, които са споменати по-горе и се покрива отгоре с кърпа или платно, каквото е дал болният.

Паницата е също глинена, нова и зелена; в нея има оцет с вода и скълцан чеснов лук.

Лекуването на болните. Русалците лекуват само такива болни, които боледуват от т. нар. самодивска болест и русалска болест.

Самодивската болест е оная, когато някой е забол лятно време, като е минал през самодивско игрище, или нощно време е ударен от самодиви, като е минавал в потайно време през реки и мостове, или ходил в потайно време на самодивски кладенци, или е спал под самодивско дърво, или нощно време е пикал под cтряха – изобщо болести, които народното поверие приписва на самодиви, самовили или други тайни дихания.

Такива болни залиняват, започват да съхнат и вехнат и не могат да намерят никъде лек. Баячки,врачки, молитви, кръстове — нищо не помага.

Тия болести се лекуват според народното вярване само от русалците.

Русалската болест е оная, когато човек се разболее само през Русалската неделя — което става според народното вярване, когато някой работи през Русалската неделя било в полето, било в къщи: прал, т кал, шиел или друга работа, забранена да се работи през тая неделя от народното поверие. Тук болестта е причинена от русалките.

Лекуването на тия болести става по тоя начин. Болният дойде или го доведат при ватафина, който, като прегледа болника, се произнася: болестта е самодивска и русалска или пък не е. В първия случай се наема да я лекува, а в другия — отказва.

Ако болестта е самодивска или русалска, на първо място се уговаря цената, която да плати болният или неговите за труда на русалците. Някога тая цена е била по едно бяло меджидие (25 гр:) и още толкова бешлъци, колкото са калушарите, участници в играта. Ако болният е оздравял, той доброволно е давал после повече.

На второ място се приготвяло: гърнето с билките и водата и паницата с оцета и чесновия лук.

На трето —  вече самото танцуване.

Болният, облечен и покрит с черга, се донасял пак на черга и се слагал там, където русалците ще играят. Той е на средата, а до него е гърнето, сложено на синия, покрита с чист месал. Русалците са наредени в кръг и по ред на старшинство, така че най-стария и най-младия свързват кръга; при дадения знак от ватафина започват да танцуват под звука на музиката.

Ватафинът, който държи знамето в едната си ръка и паницата в друга, е вън от колелото и с главата си дава наставление и направление.

От начало танцът бива тих и кротък. Мелодията на кавала по упътването па ватафина посочва кога калушарите трябва да учестят стъпките (да играят по-бързо), кога трябва да ги уредят (да играят по-бавно) и кога трябва да играят „на място“. Когато се даде знак „на място“, калушарите си подпират гърба с тоягата и играят изпъчени с корема напред. Като играят няколко минути „на място^“, хващат краищата на чергата с болника и го подхърлят нагоре с викове: „Хай на калуш!“. След това се пристъпва назад и ватафинът влиза в кръга на калушарите, отива при болника и го трие с оцета от паницата по челото, ръцете и нозете; надвесва върху него знамето, духа на четири страни, дава му да сръбне от oцета и се оттегля назад. Калушарите започват отново да играят и сега поред прескачат болния с възклицания и отново играят на колело около него, и отново го прескачат. Това се повтаря три пъти.

Сега, като оставят болника да лежи на чергата, калушарите започват да играят около гърнето с възклицания. Болникът сега е вън от кръга.

Като обикалят синията три пъти, свирката започва да свири по-бързо и калушарите играят по-живо. Те минават покрай ватафина, който сега е в кръга и държи в ръката си паницата, запойва всекиго с оцета и поръсва с водата от гърнето както болния, така и калушарите. Това се повтаря три пъти. Той надвесва знамето над всекиго от калушарите и заклиня нещо.

Приближава се обредът към своя край, защото водата в гърнето е вече очародеяна и тя почва да „влияе“ както върху болния, така и върху самите калушари. Ватафинът дава знак на свирача и той започва да свири русалската мелодия Флоричика. Танцът е в своя разгар: русалците просто летят в своя танц, като че не стъпват на земята; толкова бързо и леко танцуват. Всички са в захласване.

Сега ватафинът дава знак на най-стария русалец, който върви най-напред, той замахва с тоягата и гърнето с чародейката вода се пръсва на парчета, а водата попръсква както болния, така и калушарите.

В тоя момент болният скача на краката си и бяга, съвършено оздравял. Побягват и другите калушари, но не всички. Онези или ония (двама или трима), които са били по-внушителни и върху които ватафинът е хвърлил очи най-много да паднат в несвяст за изкупление на болника— хипнотизирал ги силно—те сега действително падат като мъртви, без чувства.

Това трябва да стане обезателно, защото ако никой не падне в несвяст, болният няма да оздравее. Сега грижата на ватафина се съсредоточава върху падналия или падналите. Ако болестта е била по-лека — пада един русалец; ако ли е била по-тежка — тогава падат двама или трима най-много.

Свестяването на падналите русалци става по същия ред и начин, както и при болния, само че сега танците вървят в противоположно направление — от ляво на дясно.

Също подхвърлят безчувствения нагоре, поръсва го ватафинът и като се посвести, развържат го двама други, а ватафинът го запойва с друга вода с други билки. Най-сегне и безчувственият е доведен в съзнание. Това свестяване трябва да стане бързо, защото, ако се позабави и падналият изстине, свестяването е невъзможно и той умирал. Това се случвало два пъти, а особено когато ватафинът е още млад и несъвършен.

„Като обикаляме около болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато приида при ватафина да сръбна от оцета и ме погледне в очите, аз се зашаметвам; кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се замъглява пред очите, като кога има мъгла. Кога земем да обикаляме около гърнето— аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът — като че ме носи някой. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата — тогава аз отмалянам, подкосват ми се краката и падам. После вече нищо не помня.“

И другите калушари се зашеметяват едно от танците, а друго от хмпнотизацията на ватафина, но все остаят бодри.

Болните, които са дигнати здрави от русалците, казват:

„Като ме донесоха и сложиха на чергата, додето играят калушарите около мене, аз усещам, че отмалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвъргат калушарите с чергата нагоре, аз се събуждам и зема да ми става по-добро, по-леко. Когато земат калушарите да ме прескачат, аз усещам като че някой зима от болката и мене става все по-леко. Когато ватафинът ме запои с оцета и ме поръси с водата — мене стана леко, леко. А кога се счупи гърнето, мене като че някой каже: „Ставай, па бегай!“, и аз скоча и побегна и се усещам съвсем здрав. И оздраявам, па това си ти е“

Русалците ходят от понеделник до неделя, и то до обяд.Следобяд вече не играят, но се упътват към селото си, където стигват вечерта срещу понеделник. Тука сега калушарите изиграват един по-голям танц в чест на знамето, което в това време ватафннът го свива и събира около пръта и внася в къщи и докато се върне, калушарите играят без спиране. Когато се върне, става в кръга и почва да събира тоягите. Най-напред, най-старият ще се приближи, ще коленичи и ще си подаде тоягата, като целува ръка на ватафина и ще се отдръпне. Другите ще направят нов кръг с танца и когато вторият дойде при ватафина, ще се приближи при него, ще коленичи и ще му подаде тоягата си. Така се продължава, докато и последният си даде тоягата. Ватафннът ще отнесе тоягите в къщи, а свирачът продължава да свири. Като се върне ватафинът свирката спира и той сега пристъпва при всеки калушарин, ръкува се с всекиго и всеки му целува ръка.

После това всеки си сваля венеца и китката от калпака, събува си опинците с железните дрънкала и калушарството или русалците се завършва.

След това влизат в къщи, където е приготвена трапеза с много ястия и цяла нощ ядат и се веселят.

На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрани и колко дарове /ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др./ са подарени и разделя това на всички. Той взима два дяла, а на другите дава по един дял. На даровете, като се разделят на толко купове, колкото са русалците, хвъргат жребие кому кой куп. т.е. какво, риза, пешкири, чорапи или друго ще се падне, него взима.

Уредбата между русалците. Видяхме, че ватафинът е главатар и той има пълно и неограничено право над русалците, когато са на служба, т.е. когато играят. Каквото той направи — направено е. Каквото той заповяда — изпълнява се без всяка дума, без всяко обяснение. Той има власт да приема нови русалци, а също и да изключва стари, ако те са се провинили в нещо. Всеки русалец е длъжен да се подчинява на по-стария от него, а най-много на ватафина.

Други обязаности на русалците се състоят в това: Да не блудствуват, да не пиянствуват, да не крадат, да не говорят срамни думи, да се не карат и сърдят никак и никому. Русалците са длъжни да се обичат помежду си и да се не карат.

Докато траят танците, никой русалец не смее да говори с никого от селяните. Единственият, който говори, е ватафннът.

Ако отиват от едно село в друго и срещнат някого, нито поздравяват, нито отговарят на поздравленията, каквито в тоя край са: „добра среща“, „добра стига“, „помага господ“ или друго.

Ако на пътя има да се минава река, те се връщат, ако няма мост или кола да я минат, защото не бива да я газят с опинците които са накитени, а пък да ги събуват забранено е строго.

През цялата седмица не бива да се кръстят нито когато сядат да ядат, нито когато стават от софрата—какъвто е обичаят. От неделя преди Св. Дух до неделя след Русалската неделя никои от русалците не бива да ходи у дома си. Когато нощуват в някое село, те се не делят, а всички нощуват на едно място.

Две дружини русалци не бива да играят в едно село, нито пък да се срещат. Ако една дружина е дошла в селото по-напред, другата, като се извести за това, заминава за друго село. Но срещането е ставало много рядко, защото обикновено през тая неделя ходят в една околност една или две такива дружини, които още отначало си определили коя дружина в кои села ще играе.

В Литаковско землище има местност, наречена Русалски гробища. Това име е дадено защото там се срещнали две такива дружини, сбили се помежду си и паднали няколко души умрели и там били погребани, откъдето е и названието на местността.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов