Св. Троица, Куция четвъртък, Св. Дух, Пресвета, Къса пресвета, Неделя всех святих

Св.Троица

На тоя ден в Софийско някога в селата: Долни и Горни Лозен, Герман, Кокаляне, Драгалевци, Горна баня, Курилово, Подгумер, Сеславци, Кремиковци, Желява и др., в чиято близост има манастир, момите и невестите отиват в манастира, вземат икони, каквито има, и с тях обикалят сънора, като пеят песни. После на връщане се спират при Кръста, т.е, оброчище, където селяните са се събрали и заклали курбан. Курбанът се прекадва и всички ядат.

Тоя обичан се правел да бъде запазен сънорът от огън и градушка. Днес тоя обичай е изоставен.

Куция четвъртък

Така се казва четвъртък след Спасовден. Тоя четвъртък е един от 12-те и най-лоши, в който не бива да се работи. Ако някой работи, той непременно осакатявал с крак: било ще го счупи или изкълчи, било ще го посече или изгори—ще стане куц.

Св.Дух

Св.Дух е понеделникът от Русалската неделя. На тоя ден строго празнуват от лоша болест.

Вярват още, че от Велики четвъртък до тоя ден душите са били на свобода, а на тоя ден се прибират и затварят. До тоя ден те са ходили по земята, а обикновено са били по цветята на дърветата. За да ги съберат, мамели ги с орехови клончета.

До Духов ден  не бивало да се горят лозовите пръчки, защото русалките се сърдели и ресата опадала, та гроздето щяло да бъде рядко и със ситни зърна.

Пресвета, Къса пресвета, Неделя всех святих

На тоя ден в Софийските села някога са ръсили селската едра стока и клали курбан. Това ръсене ставало по тоя начин:

Насред селото, ако има мегдан, ако ли не, то край селото, се събира цялото село и тук говедарите и конярите са докарвали селските говеда и селските коне. Донесен е и цял чебър с вода и попът свети вода за стоката. След като свърши водосветът, селяните — мъже само, ще образуват дълга улица и врата, а зад тях стоят другите. Сега през тая улица и врата се прекарват всичките говеда и коне. Улицата изначало е широка, та говедата влизат, а колкото се отива към свещеника, тя се стеснява и при свещеника, който в пълното си черковно одеяние стои с китката, има четирма здрави едри мъже, които направляват всяко говедо и всеки кон към свещеника, който ги поръсва. Това ръсене се продължава, докато минат всичките говеда и коне с телците и кончетата. Като се извърши тоя обред, всички отиват на приготвеното място. Там пък се вършил друг обред. Заклали са няколко овена, от тях се готвила гозба, жените са донесли хляб, вино и ракия или пък виното и ракията са купени от общо събраните пари.

Свещеникът прекадва трапезата, реже хлябовете, зима своите порязаници и кожите от овните — и обядът започва.

Това е курбан за селската стока — да я не лови болест.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов