Илинден – 20 юли
Черковен празник: Св. пророк Илия от коляното Аароново. Пророчествувал е през цели 25 г.и бил възнесен жив на небето според Светото писание в 816 г. пр. Христа.
Народен празник: Илинден, Св. Илия Гърмодолец, Св. Илия Гръмоломник , Св. Илия Гръмовник.
Според народното вярване Св. Илия държи под властта си гръмотевицата и светкавицата, затова се и нарича с посочените прякори.
Според народното вярване целият поднебесен и земен свят е разделен между четири светци: св.Иван, св.Никола, св. Петър и св.Илия. Тия четири светци се събрали и си разделили света по тоя начин: св. Иван се паднало „кумство и богомолство“; св. Никола се паднало „да ходи по море, гемии да крепи“, св. Петър се паднало „ключи от райските врата“, „да стои на райските врата и да отваря и затваря райските врата“, а св. Илия:
Паднали му се летни гърмотеви;
Паднали му се летни трескавици:
Да си лети под синьото небо,
Да си лети със тъмните облаци;
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва, още да отключва;
Да си дава роса и дъждове.
Тоя ден в чест на св. Илия Гръмоломник са клали жертва петел, и то стария петел, наречен „баща“, като са оставяли нов баща, млад баща на кокошките. С петела са месили и обредни хлябове, наречени боговица и колач св. Илия. Петелът и хлябовете са кадили, разнасяли и яли на трапезата.
На друго място не месят никакви хлябове. Петелът се кади и ядат, коняка (гръдната кост) запазват, викат гледач да гледа на него и да разгадава за бъдещето на тая къща.
Тоя ден в много села има сборове. Там където е сбор, селяните някога са клали курбан или петли, или селския бик.
Събират по селото пари, купуват млад бик, а стария заколват и го готвят за обяд. Казанът, в който готвят бика, е общ. Като дойде обяд, всяка жена носи обредни хлябове— колачи, бъклица с вино, паници и лъжици, колкото са души в къщи, и отиват всички или насред село, или край селото при Кръста (оброка, черковището) и там попът прекадва трапезата с жертвоприношенията и ядат на обща трапеза.
Някога, когато са клали петела, клали са го на прага на къщните или старите врата и като го заколят,гледат да ли ще подскача високо и накъде ще скача, дали в къщата ще влезне, или ще скача навън. Ако скача високо, това е добър знак, в къщи ще върви на добро, късметът и щастието на къщата „ще скочат“ високо. Ако скача навътре, пак е добро за къщата; отиде ли пък до огнището, това показва извънредно добро; не само че ще има спор във всичко, но ако има мома, тя непре менно ще се ожени през тая година. Ако отиде петелът навътре, стоката ще се плоди много, ще има берекет във всичко посято, а лозето ще роди грозде в голямо изобилие. Когато са клали петела и додето е скачал и умирал, някога са пеели тая песен, която е била обредна:
Разболял се гръмовник Илия,
Та е лежал девет годни.
Девет години не повея,
Не повея хладен ветрец;
Девет години не зароси,
Не зароси росна роса.
Той си има милна сестра,
Милна сестра света Мария,
Тя тръгнала лек да дири,
Лек да дири за свой братец.
Срещом иде божа майка:
Добра среща, света Марийо,
Къде си се запътила?
Отговаря света Мария:
—Ой те тебе, божа майко:
Разболял се моя братец,
Моя братец свет Илия,
Свет Илия гръмоломец,
Та отивам цяр да диря.
Отговаря божа майка:
Я се върни, света Марийо,
Та си иди назад в къщи.
Та си вземи блюдо грички,
Блюдо трички и солчица;
Па си иди на планина,
Дека пасат кошутици,
Примами си кошутица.
Та издой прясно мляко
И си запой мила брата,
Мила брата, свет Илия;
Това мляко цяр ще бъде.
Повърна се света Мария,
Повърна се назад в къщи.
Та си узе блюдо трички,
Блюдо трички и солчица;
Па отишла на планина.
Примамила кошутица,
Издоила прясно мляко,
Та запоила свет Илия.
Къ е пипал прясно мляко,
Къ е пийнал свет Илия,
Оздравял е и станал е.
Той отключил Черно море,
Та завеял хладен ветрец
И заросил дребен дъждец.
Вярва се, че ако на тоя ден прогърми, то няма да има орехи и лешници, т.е. ще бъдат всички шупли, кухи. Оттам е и приказ ката: „Честити като св. Илия в орехи и лешници.“ Пролет и лято, когато има гърмежи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси ламята да я убие. Тя отива да пасе житата, а той щом я съзре, хръля по нея огнени стрели. Св.Илия е празник на кожухарите.
от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов