Горещници, Блъсъци, Германовци-15, 16 и 17 юли

В живота на българина огънят играе много важна роля и около него и огнището,  се въртят много обреди и религиозни обичан.

Стопанката българка гледа много строго и пази, огънят й на огнището да не угасне.

Огънят слизал от небето. Той носи благодат; но когато се превърне в стихия, прави опустошения.

В чест на огъня като стихия е устроено тридневно празненство, наречено Горещняци. Но понеже когато огънят слиза от небето чрез трескавица и светкавица, той се придружава и от страшна гръмотевица затова тия три дни празници се наричат още Блъсъци, Германовци.

В чест на огъня през тези три дни нито се жъне, нито коси, нито пласти. Особено не се коси, защото сеното, косено, събирано или пластено през тези три дни, се запалвало само. Друга работа се работи.

Черковни празници: 15 юли-Чурета-Св.мъченик Кирик и майка му Юлита, пострадали във време на Диоклетиана в 288 г.; на тоя ден жените не работят тежка работа /не перат, не влачат вълна, не предат и пр./ за да не им чурутисват дрехите-ставали чурук, изгнивали.16 юли – Свещеномъченнк Атиноген със своите десет ученика, пострадали във време на Диоклетиана в 288 г. 17 юли – Св. великомъченица Марина, родом от Антиохия, дъщеря на Едесий, жрецът идоло-поклоннически, на 15-годишна възраст била много мъчена за Христа и погубена въм време на Диоклетиана в 262 г.

Народни празници: Първи горещняк: Люта и Чурута, Чурулига, Му pулига, Чиреци. Втори горещняк, Трети горещняк, св. Марина, която носи още название Cв. Мариня огнена. Тоя ден празнуват още и от буря.

Св. Марина огнена е владетелка на огъня, св.Илия е владетел на гръмотевицата, а св.Пантелей —на наводнението. Ето защо народът, когато е разгневен от неправдите и насилията на управниците, обръща се към тия три светци и казва:

Удри гърма, гърмовник Илия,

Удри огън, огнена Марино,

Удря вода, воден Пантелее!

Тия три дни празнуват от огън. Най-строго празнуват първия и третия горещняк. Нищо се не работи в полето, а така и в къщи. Не жъне се, не копа се, не коси се, не пласти се, а така също и снопе не бива да се вози. Снопето и нивата се запалвали от само себе си, защото огън слизал от небето.

Някога на първия горещняк вечерта се изгасвал огънят на всичките огнища, на втория горещняк огън не се клал на огнището, а на третия горещняк, т.е. на Огнена Марина, се подновявал огънят чрез т.нар. жив или нов огън. Тоя нов или жив огън се произвеждал сред село по един установен обряд и от него са взимали огън всичките селяни. Тоя подновен,или нов огън се пази от селяните до друга година, пак до Гарещняците.

Отделните обичаи в отделните места през тия три дни срещнах следните:

В с. Желява, Софийско, гледат и бележат от трите горещняци кой ще бъде по-горещ, а кой по-хладен. Оттука вече се знае какви ще бъдат месеците: януари, февруари и март, понеже първият горещняк отговаря на януари, вторият — на февруари, а третият— на март. Горещият горещняк показва, че през наречения месец времето ще бъде хубаво и меко, без виелици и силни студове, а хладният горещняк показва, че през наречения месец времето ще бъде студено с виелици.

Във Велес се вярва, че който не празнува горещняците наречени там Чурици къщата му изгаряла. През тия дни празнуват особено строго всички ония, които имат работа с огън, като: ковачи, калайджин, хлебари и други подобни занаятчии.

В народа владее поверие, че който се къпе през тия три дни в топли води, които извират от земята, болест не ги хващала. Особено,които са болни, гледат да се къпят в такива топли води. Всеки трябва да се топне само три пъти, като вярват, че ако ще има лек, болният ще се изцери. Три пъти се топват по веднъж на ден. Тия дни ходят да се топят навсякъде, където има лековити извори.

В с. Мъглиш в землището мъглищко, има кладенец, наречен Далакбунар, т.е. далачив кладенец,защото водата лекува болестта далак.

В с. Кремиковци, Софийско, по течението на р. Кремиковци, която тече през една клисура половин час над селото, при местността, наречена Пичкарец, в канарата има изворче, от което извира вода. Тая вода е лековита и на Горещняците тук се събират много хора от околните села; всеки гледа да си наточи от тая вода, да пие и да се измие. Водата изтича от скалата и е прекарана близо до пътя посредством пиширка или пишур — дълго, издълбано като улей дърво. На тоя пишур има накачени множество парцали и конци разноцветни, защото всеки болник трябва да остави нещо на това дърво за болестта. Местността е много опасна; реката е пробила скалата и е образувала тясна пътека, едвам колкото да се мине с една кола или кон. От една страна е скалата, а от друга дълбокото корита на реката, която бучи сърдито. Става ли са много нещастия с кола, коне и пътници, и оттам това място е станало светиня. Наричат водата Света вода, така наричат сега и самата местност. Сега в наши дни – Изворът „Света вода Благодатна“ се намира на красиво място на около километър нагоре по черния път над параклис „Възкресение Христово“ над Софийския квартал Кремиковци.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов