Къща назем

Къща без трап, която е направена над земя, преобладава в планинските села и места. Нейната направа е друга, съставните й части са други и носят названия различни  от съставните части на къща.

1.Хатъли или темел – изкопава се дълбок трап до колене, и широк един лакът. Тоя трап е бразда и то четвъртита, която е колкото ширината и дължината на къщата.Тая четвъртита бразда се напълва с камъни, които има по тия места. Тези камъни се казват хатъли или темели.

2.Поземленки или поземленки греди – отгоре върху тия камъни се полагат четири издълбани четвъртити дъбови дървета, дебели около 30-35 см., които се вглавяват едно в друго на четирите ъгли. Тия четири дърветата се наричат поземленки или поземленки греди.

3.Спонци/спонец – на четирите ъгли, отгоре на поземленките се изправят четири четвъртити дъбови или букови дървета, дебели около 30 см. Тия дървета се наричат спонци. Тия спонци горе и долу имат пишлици, които влизат долу в длабовете на поземленките греди, а горе в длабовете на поклопниците.

4.Поклопници/поклопник – отгоре върху спонците се полагат четири прави и също толкова дебели, колкото поземленкините греди, дървета; тия прави дървета се казват поклопници.

5.Паянти – за да бъдат поклопниците здраво закрепени, а с това и самата къща по-здрава, спонците и поземленкините греди се спояват и затягат, чрез преки полегнали дървета, които се наричат паянти. Те са дялани дървета, дебели около 15-16 см.

6.Преки греди – отгоре върху поклопниците се полагат и заковават напряко, но успоредно с късите поклопници други дървета, също така дялани и дебели 10-15 см. Тия дървета се наричат преки греди. Те се полагат по-гъсто, за да бъде таванът по-здрав.

7.Шиндри – отгоре на тия преки греди се коват дъски, наречени шиндри, които са таванът на къщата.

8.Поп/попове – в средата на късите поклопници и в средата на една от преките греди се вглавяват четвъртити дървета, дебели около 15 см., наречени попове. Дължината на попа не е строго определена, но не надминава два метра. Долу попът е вглавен в длабовете на късите поклопници и на средната пряка греда.

9.Жила – отгоре на изправените три попа е положено надлъж четвъртито дялано дърво, дебело около 10 см., което носи името жила.

10.Глави/глава – горе на жилата, а долу на дългите поклопници се полагат по-нагъсто четвъртити и дялани дървета, дебели около 6-7 см. Тия дървета се наричат глави.

11.Жилици – отгоре на главите се приковават напряко и по-нагъсто други по-тънки дървета или прътове, дебели 3-4см.; тия прагове се казват жилици или баскии.

12.Поднис – отгоре върху жилиците се слагат по-нагъсто, пръти, което се казва поднис.

13.Покровина – върху подниса се постила по-дебел пласт слама, папур или тънкеи плочи. Къщите в планинските села се покриват или с плочи, или със сено, папур и тръсти. Плочите се копаят и вадят из върховете. Плочите не са еднакви. Предпочитат се ония плочи, които са разни и да не са гълкави/гълкави плочи това са които нямат равна повърхност. Сламата се предпочита да е от ръженица/

14.Притки/ед.ч. притък или притка/.Ако покровината е слама или папур или пък тръст, за да не го разнася вятъра, отгоре върху покровината слагат по-нагъсто дебели и дълги прътове, които при тънките крайове два и два са вързани с лико. Тия прътове се слагат върху покровината така, че един прът да дойде на една страна на къщата, а другия – на другата. Тия прътове се казват притки.

15.Насрещняци– околовръст на стелето има стряха, която се състои от прави дървета, дебели около 10 и дълги около 50-60 см. Тия дървета се наричат насрещняци.Те са положени отгоре на поклониците, а вънка се опират на бабиците.

16.Бабици – бабиците с изкривени дървета, които държат и крепят насрещняците.

17.Подстранци – в насрещняците има набити клинове, дебели около 2см., а дълги 5-6 см., които клинове се казват подстранци. Те държат и крепят да не се свлича покровината надолу, да не падне. Стените са отворени и трябва да се затворят. За тази цел се употребяват:

18.Подбойци – между паянтите се заковават прави дървета, дебели около 10 см. и издълбани и от двете страни.

19.Щапци – в длабовете на подбойците се вглабяват/заклещват/дебели прътове, наречени щапци. Между щапците се преплитат прътове.Отгоре върху прътовете се замазва с кал, която се прави от белува/земя/, смесена със слама.

Това е къщата в планинските села.

Вътрешното разпределение на тия селски планински къщи е различно: едни имат две отделни стаи за спане и огнище. В някои има само една стая за спане и отделна стая за огнище, а пък в някои, най-бедните, има само една стая, в която и спят около огнището и там си готвят.

Освен това, някои от тия къщи са на два етажа. В такъв случай същата къща стаите са на горния етаж, а долу е стая, която служи за зимник и кошара.

В тоя случай коминът е на средата на покрива и е широк.

Понеже направата на тази къща не дава възможност да се прави пещ в нея, то тая пещ се прави отделно.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис