Бордел, Ижа/Хижа/ или Къща узем

Бордел – Най-простата форма от жилище, което човек е могъл да измисли и направи за себе си в своето първобитно състояние. Той се състои само от един дълбок трап и е покрит отгоре със земя.

Ижата или къщата узем представлява нещо по-съвършено от борделя; и ижата е в земята, като дупка, но тая дупка е по-широка и има отделни още дупки, които се наричат стаи, и то стая за спане, стая за облекло и за вариво. Изобщо ижата е дупка, която има по-големи удобства. За къщата има гатанка „мъртва кобила, криви черва.“

Ижата има следните части:

Трап

За да се изкопае трапът на хижата, обикновено се вика тлака, т.е свиква се роднински или съседни мъже да помагат. Трапът се копае два, до два и половина метра дълбоко или един разтег и половина, а най-много до два разтега/разстояние между опънати встрани ръце-около 1 и половина метра/. Колко широк ще бъде, това зависи от семействата в задругата. Тоя трап се копае само от мъже, защото народното поверие забранява на жените да копаят тук в тоя трап, ако няма кой те могат да чистят само земята. За да може да се влиза в този трап, прави се прокоп, който се казва гривица.

Покрив на хижата

Покривът на къщата, колкото и да е прост все пак има своите съставни части:

1.Темели – на четирите ъгъла на трапа се полагат четири четвъртити камъка, които се казват темели/основа/. Като се сложат в земята, поръсват се с вода и най-старият в къщата мъж ще поседне на всеки от тях.; оттам мъжът се нарича темел на къщата. Освен темелите на ъглите има още между два камъка по един такъв четвъртит камък, който се казва среден темел.

2.Соха, сохи – в средните темели се забиват и изправят две дъбови дървета, които са изделани четвъртити, дебели около 40 см., а високи около три метра, понякога и повече. Тия дървета са разсохати и носят име сохи. Ако хижата е повечко дълга, тогава между тия две сохи на средата ще дойде още една соха, за да бъде скелето по-крепко.

3.Било – отворът на тия сохи се полага дебело около 40-50 см.дъбовото дърво, което се казва било.

4.Слъбци – в четирите ъгъла на трапа в четирите темели се вглабяват дреги четири прави дъбови дървета, които са по-ниски и по-тънки от сохите – те са дебели около 20-30 см. Тия четири дървета се казват слъбци или стон.

5.Странчета – ако къщата е по-дълга, тогава между слъбците се слагат по едно или по две прави дъбови дървета, само че са по-тънки от слъбците – 15-20 см. Тия дървета се казват странчета.

6.Постранки – на слъбците, както на странчетата, се слагат прави четвъртити и дебели около 20 см. дъбови дървета, успоредно с билото. Тия дървета се наричат постранки.

7.Мартаки – на билото горе и на постранките долу се слагат и заклинват с клинове или заковават с гвоздеи други прави и дебели 15-20 см. дъбови дървета, които тук се наричат мартаки. Тия мартаки могат да бъдат или по-нарядко, или по-нагъсто, според желанието на строителя, но обикновено се слагат разделечено на 50 см.

8.Попрътница – на мартаките напряко се слагат дебели ясенови, кленови или лескови прътове, които се казват попрътница или попрътнак.

9.Покровина – отгоре на попрътницата се постила едра слама или папур, или балур, или шавар или пък тръст. Кой каквото има но предпочита се тръстика или папур, защото са по-трайни. Тая тръст се казва покровина. Отгоре върху покровината се слага земя, но тая земя не може да бъде по-дебела от 20-30 см. С това вече къщата е покрита, скелесто и е готово.

Гривица

Гривицата служи за вход на хижата. Нейните съставни части, както и съставните части на покрива са простички:

1.Соха – при входа в гривицата има изправено разсохато дърво, което е вдълбено в темел/камък/, това дърво се казва соха.

2.Поп или било – напред на сохата, а назад върху постранката се полага друго право дърво, което ако е по-дебело се казва било, а ако е по-тънко-поп.

3.Странчета – от двете страни на сохата и билото в гривицата се забиват пак по-нагъсто прави, но ниски дървета, както това беше и в хижата, които се казват странчета.

4.Мартаки, нажилници, жили – горе върху попа или билото и долу върху странчетата се полагат прави дървета, които ако са по-дебели се казват мартаки, ако са по-тънки-нажилници или жили.

5.Попрътница – на нажалниците отгоре се слага попрътница или попрътнак, дебели прътове, както това беше и в хижата.

6.Покровина – на попрътницата отгоре иде покровината, както в хижата.

И най-накрая иде земята.

В гривицата има отделно в брега изкопано място като одър, тоя одър в брега се казва трем или пруст. Тоя трем служи да се седи и да се спи в него лятно време, било на сянка, било като вали дъжд.

Комин

После покриването на хижата и гривицата иде наред да се направи коминът. Коминът на селската къща, а особено на хижата, е много широк и през него би могло да се проврът свободно двама или трима. Формата на селския комин е повече окръглена, а много рядко е четвъртита.

Съставните части на комина са:

1.Куминки – четири по-дебели и прави дървета, заковани долу за мартаките се казват куминки. Ако коминът е окръглен, тогава куминките са повече на брой.

2.За комина се заковават букови дъски, наречени шиндри, тия дъски се нарича околище на комина. В окръглените комини вместо дъски между коминките се преплитат пръти. Те също се наричат околище. Ако колището е от пръти, когава на плета се маже кал.

3.Отгоре на каминките е закован захлупак, за да не се мокри огнището от дъжд и сняг. В повечето комини такъв захлупак няма, затова , когато вали дъжд или сняг, слагат времнно някоя дъска или пък кръг.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис