Колата и Камъчето

„Малкото камъче претурва колата по-често, отколкото големия камък“ – Народна пословица

По пътя вървяля едня товарня коля.Пътят бил неравен; коловозите (пътеката в един път, по която вървят колелатата, всеки път има два коловоза -селски път) били пълни с камъни, и Колата можали да се прекатурне на всяка крачка. Но Колелета вървели полекичка, колвали се предпазливо и така могли да изминат най-стръмните (един път е стръмен, ако се спуска или се казва на един висок връх) и най-завални (когато единят коловоз е по-висок, а другия по нисък и колата се изкривява, завалява се на една страна) места и най-лошите коловози.

Настанал по-равен и по-гладък (път, който няма камъни, бубуни и който е посипан с пясък) път, и Колелата се заколвали по-скоро и по-непредпазливо. „Сега можем да връвим бързо и без грижа, защото вече изминахме лошите места и коловози“ — бъбрали си Колелата.

Но там долу в един коловоз се лъщело едно камъче. Колелата го видели и се засмели: „Ний преминахме толкова пътища, толкова камъни, па и цели кукли (голяма отделна и уединена малка канара), та от това ли никакво Камъче ще се уплашим! Нека се опита да ни попречи, та да го смачкаме! “ казали Колелата и се заколвали по-бързо.

Камъчето чуло тия думи на Колелата, позасмяло се, поизместило се в коловоза, та дошло на страни и тъй настанено, чакало Колата.

Колелата вървели все по-бързо и по-бързо та да преминат през Камъчето. Празна Кола може би, щяла да мине лесно, но не така ставало и с натоварените. Колелата намислили с едно предръскване да смачкат Камъчето и да преминат, но Камъчето се поизместило, поподигнало едното колело, колелото се накривило, накривила се и Колата; товарът, който бил, и бурен (товарът е бурен, ако обемът му е много голям, но лек. Сеното, сламата на колата са бурен товар и пр.), и тежък, наклонил се на една страна и . . . Колата хоп притурила се.

Камъчето сега се засмяло и рекло: „Какво стана с вас врътливи (непостоянен в мненията си, както колелата в колата) Кола? Къде остана заканването ви да ме смачкате? Да бяхте броили и мене за нещо, както зачитахте пънугите, камъните и Куклите, то нямаше да патите зло. Сега ще приказвате, че и малкото камъче може да притури Колата.“

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.