Врабците и Просото

„Скарали се врабци за чуждото просо“ – Народна пословица

Веднъж един селянин ожънал просото, овръхал го, отвеял и натрупал на куп. Врабците, като видели такъв голям куп просо, стекли се около него и почнали лакомо, лакомо да ядат. Не им било зле: те могли да се назобят сито и пресито, понеже селенинът бил отишъл да донесе платници (голям чувал) за просото. Могли, но не сговорът и тука се появил; Врабците почнали да се карат: че просото било не от тая, а от друга нива; че снопите не са били сто, а двеста; че селянинът ожънал не за два дни, а за повече дни; че просото е отчистено с честината (уред с когото сеят), а не с протока (уред с който сеят с по-широки дупки); че. . . . то имало ли е край защо са се карали?

Врабците почнали най-после да се карат, за да делят просото. Карали се, препирали, укорявали се и дигали глъчка, а забравили най-главното — да се наядат. Сред тая глъчка, селенинът дошъл с колата, насипал просото в платниците и си отишъл. Пред учудените Врабци останало само голо гумно.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.