Кучето Шарко

„Куче, кое пази две къщи, гладно заспива и на улицата нощува“ – Народна пословица

Шарко бил едно от псетата на един селянин и докато пазил само негово гумно, докато бил верен на Господаря си, било му много добре, защото не оставало никога гладно.

По едно време на Шарко му се доискало да вземе нещичко и от съседната къща: „Лошо ли е, ако взема по някой кокал и от друго място!“ — мислил си той, „Тука, и местото, и кокалът ми са винаги готови“.

Един ден той отишъл в къщата на съседа, почнал да се омилква на по-зъбестите псета в тая къща, за да не дигат глъчка; почнал да лае из гумното, но бягал винаги на оная страна, откъдето мислил, че стария му господар няма да го види и няма да го чуе.

Като свръшил лаянето си тука, Шарко крадешком пак прескачал в старото гумно, та и там лаял, но сега вече на другата страна, за да го не видят от съседната къща.

Така работил Шарко и мислил, че могал да надхитри и двамата господари, та да вземе два кокала.

Дошла вечер, и настанало време да се хранят кучетата. Шарко чакал в съседната каща, за да докачи някой кокал; но стопанинът, като го видял и като знаел, че той е куче от съседната къща, а тука само митка за кокал, грабнал един прът и изпратил неканения пазач през прелеза (място откъдето се минава през окопа) с няколко пръта по гърба.

Дошъл Шарко посрамен на вратата на стария си господар и чакал да му дадат поне там кокал. Но и тука го чакало същото. Господарят, който през денят го бил видял, че ходи в съседната къща, вместо кокал, дал му няколко пръчки по гърба.

Клетият Шарко бил принуден да избяга вън на купището и там, свит на кълбо, плакал и нареждал:

„Колко глупав излезнах аз! Исках да надхитря двамата стопани, а хитростта ми се струпа на гърбината! Пустото лакомство! Да бях пазил само гумното и къщата на господара си, нямаше сега да спя на бунището, и бит, па и гладен“.

Тъй нареждал Шарко, раскайвал се за глупавата си постъпка и зарекъл се, че няма вече да помисли да пази на две къщи.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.