Славеят и Кречеталката.

„Славеят хубаво пее, но песните му веселят само ситите. Кречеталката грозно крещи, но креченето й дава на грълото (отвор на средата на горния камък, през който падат зрънца между два камъка и стават на брашно) зрънца, на мливарите — брашно и весели гладните.“ – Народна поговорка

Веднъж един славей кацнал на една върба, край една воденица и почнал да кърши гласът си и да извива песните си. Но кръшния му глас и витите му песни се губили в грубо едно кречене, което излизало от воденицата. Това било гласът и песните на Кречеталката/уред във воденицата, който клати скореца, да пуска зрънца жито в гърлото/, и мливарите, които чакали да се смели брашното им, слушали това грозно и диво кречетало засмяни.

Славейт като чул това кречене и като видял как мливарите го слушат засмяно, разсърдил се много и рекъл:

„Млъкни ти тъпа и дървена кречеталко! Не виждаш ли, че гласът ти и песните ти не са песни, а само едно диво кречене! И тези хора седнали, та смушат засменя такова кречене! Ох, глупави!“

Кречеталката, като чула тия укори скромно се засмяла и казала:

„О, надути славейко твоите укори не са на мястото. Твоят глас е кършен /глас, който трепти и се чува надалече/, а песните ти са вити/песни, които имат хубава мелодия, с извиване/, но само са голи песни и нищо повече. Те весят само ситите и охолните. Моят глас и песните ми са наистина само кречене, но те дават: на гърлото зрънца, а на мливарите брашно; те тебе може да не веселят, но за бедните те са ангелска песен“

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.