Кошара. Курник. Кочина. Лочняк. Помийник. Дръвник

Кошара.

Впрегатният добитъкъ: волове, биволи или някой кон, както и мълзатният: крави или биволици, затварят се зимно време в зимници. Лятно време или есенно, когато е дъждовно времето, затваря се в друга особена сграда сушина, наречена кошара. Кошарата е направена отгоре на земята без трап. Направата на кошарата е много проста: тя има четири стени, изплетени от пръте като леси и измазани с кал, а отгоре покрити с пръст, папур или слама; на една от тия четири стени с вратата.

Такива кошари се срещат навсякъде; има обаче и други, на които стените не са плетени, а иззидани от кирпич; те са пригодни и за през зимата да лежи в тях добитъкът.

Курник.

Курникътъ не е сграда, но такъв трябва да има във всека селска къща, защото служи за подслон на домашната гад: кокошки, пловки, гъски и пуйки, а особено на кокошките. Има два вида курници: курници узем, и курници плетени.

Курникът узем се прави така: изкопава се трап дълбок до коленете, широкъ един, а дълъг около един и половина разтег (два метра): тая широчина и дължина обаче зависи от числото на кокошките. На средата на трапа се забиват две сохи, които да стърчат над трапа около един лакът, а на сохите се полага надължина дърво, наречено билце или поп. Отгоре на билцето се полагат други дървета наречени постранки, а върху постранките се постила покровина/слама, папур, тръст или балур/ а отгоре на покровината се натрупва земя. Отзад и отпред отверствията се затварят със слама и земя, като се оставя отпред малък отвор за врата на курника. Преди да се покрие курникът на бреговете на трапа се препречват на кръст пръчки, на които се качват нощно време кокошките да спят.

Такива курници в земята се срещат по-начесто и се предпочитат, защото в тях е топло, та кокошките и през зимата не престават да носят яйца.

Курникът плетен е без трап и се прави от колци, между които се преплита пръти, а после се замазват с кал и се покрива със слама, тръст, папур или балур.

В такива курници предимно затваря  другате домашни животни: гъски, пловки и пуйки, които добрите селски къщовници държат отделно от кокошките.

Има пословица „Развали къща — направи курник“ — която станала от басня.

Кочина

Подслон, в който затварят свинете, се казва кочина. Кочината е дупка, издълбана в брега, а отпред на дупката има изплетен кош, който е покрит със слама, тръст или папур и има врата, през която влизат и излизат свинете в кочината. Самата дупка вътре в брега се казва кочина, а кошът  който служи като предверие, се казва кочляг.

Свинска кочина е израз, която означава съвършено нечисто място.

Болеста свински сугрен, една подкожна болест, от едри пришки, които сърбят и болят много, народната медицина лекува в свинска кочина. Болният, в събота много рано, още преди зори, облечен само в една риза и воден от баячка, ще влезне в кочляга или в кочината и ще се въргаля и търкаля из нечистотиите; после ще излезне, а калната риза ще остави в кочината, ще се изкъпе и ще се облече в нова риза. След това сугрепът оставал в кочината.Баячката при тоя случай ще бае и зарича нещо, а като се изкъпе болникъг и облаче в нова риза, ще го зарече да не яде нещо през целия си живот, та да го неловял свински сугреп.

Лочняк

Когато се мият паниците, водата от тия паници се хвърля на едно особено място, което се казва лочняк (от локам). В повечето селски къщи лочняци са особени дървени съдове копани или коритца, или пък счупени паници, делви и други. В лочняка се хвърля водата от паниците и тая вода излокват псетата, та оттам е и названието на съда лочняк.

В много къщи има два вида лочняка: единят в който се изсипва водата от паниците за псетата и свинете, а другият в който се сипва вода за кокошките и другите домашни птици. Лочцнякът на много места се казва още и копаня.

Помийник

Водата, която остава, когато се перат ризи или си мият глава, се казва помия. Тая помия не бива да се гази, защото пофракват (излизат по кожата пришки); за това във всяка селска къща има особено място, трап, в който се изсипва помията; тоя трап се казва помийник. Помийникът в някои къщи е открит, а в някои е покрит отгоре с дебели дървета, отгоре слама, а на върха слама и земя. За да бъде помийникът траен, т.е. да не може да се напълни за кратко време, когато се изкопае трапът, хвърлят в него живак.

Понеже помията от паниците не бива да се смесва с помията от миенето или прането, то в много заможни селски къщи, или в някогашните многолюдни задруги, имало е два помийника: помийник за паници и помийник за помия от пране и миене.

Дръвник

Дръвник се казва мястото, където стоварват дървата и където ги секат. Дръвник се прави на онова място, където са закопани билките и бурените при заврътването на селището. Невестата, когато свалят булото й и я забраждат, отвеждат я на дръвника; детето, ако плаче, защото му е напратено урочасване се лекува пак на дръвника; на Игнажден треските или шумките трябва да са от дръвника, за да се въдят кокошки в къщи; далакът на човека се засича на дръвника; магьосниците, когато правят своите магии, правят ги на дръвник; на дръвника бръснат младоженеца; и какви ли още обреди се не вършат на дръвника!

Дръвник се нарича още и пънът, на който се секат дърва. Тоя пън се казва още и сечник, което е и правилното название. Още се казва и сеченик.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис