Изба. Пивница. Зимник. Кош. Яма.

Избата е четвъртит трап, дълбок два метра и повече, широк един и половина, и дълъг около три метра. Покривът или стелето на избата състои от следнити части:

1.Сохи. Сохите са две. каквито видехме при покрива на хижата и на гривицата.

2.Било. Билото е също, каквото и при хижата.

3.Мартаките са пак същите, както при хижата.

4.Попрътницата е същата.

5.Покровината е същата.

Отгоре слагат пак земя, както и при хижата.

В избата има само едно отворено място, което служи и за прозорец и за врата. Това отворено място се казва окно или окница. Окното на избата се познава отдалече, защото околовръст е обиколено с кош; през това окно се влиза (слиза) в избата по една подвижна стълба. В избата тъкат жените платна и други вълнени платове: черги, възглавници, престилки, вълненици, пешкири, шаеци и др.

Пивница.

Пивницата по направата си прилича на къщата, само че липсват ония отделения и стаи с бухрията и комина. В пивницата селянинът държи всичкото свое пиво: вино, ракия; всички неща за ядене и вариво: зеле, сирене, лук, масло, брашно, боб, леща и други подобни.

В Белоградчишко пивниците са отредени само за вино и ракия, и те не са в селото, а вън в лозята; всеки в лозето си има и пивница с бъчви и други принадлежности.

Зимник, земник, зъвник.

Тая сграда се среща и с тия три имена. Направата й е същата, както и на къщата и пивницата, само в направата на гривицата се различава. За да може да влиза добитъка в зимника, сохата, която виждаме при гривицата, тук липсва; на нейно место има две дървета коруести и полукръжни, както сабя; тия дървета горе или са вглавени едно в друго, или заклинени с дренов клин, и върху тях е положен попът. Тия дървета носят име склапаче (ед. ч. склапач). Понеже склапачетата не могат да носят голяма тежест, то нажилниците, попрътницата и покровината са винаги по-тънки.

В зимника зимува впрегатният добитък: волове, биволи, коне, а така също и крави, и биволици, ако има за мълзене/доене/. Но освен това в зимника спят зимно време и момците;в него още работят и момите през дългите зимни нощи; зимникът следователно служи още и за зимна седянка на младите.

Кош.

Във всеко селско гумно, колкото и да е богато семейството, пак ще има кошове, два или няколко, в които да се пребира мъката: кукуруз, жито, ечмик, ръж, овес и други. Всеки селянин трябва да има най-малко два коша: един за кукуруз, а другият за другата ситна храна.

Кукурузният кош се отличава много малко от коша за жито и друга ситна храна. Разликата се състои само в това, че кукурузният кош не е измазан отвътре, докато житният е измазан с кал, смесена с лайна, та да не можат ситните зърна да изтичат.

Частите на коша са:

1.Темел/основи на сграда/.На четирете ъгли са закопани в земята четири четвъртити камъни; те се казват темел и държат коша и пазят гредите му да не гният.

2.Греди.Отгоре на четирете камъни има положени четири прави дървета, от които двете са по-дълги, а двете по-къси. Дългите съставляват дължината, а късите — широчината на коша. Тия четири дървета се казват греди (ед. ч. греда).

3.Долни преки греди.Отгоре на дългите греди има няколко преки дървета, врезани и вглавени в дългите греди; те се казват: долни преки греди. На тия преки греди се коват дъски и съставяват пода на коша.

4.В гредите са превъртени дупки, в които дупки се набиват дебели дълги прътове; тия прътове се казват притки(ед.ч. притка). Те са набити наоколо в дългите и в късите греди.

5.Игли(ед.ч. игла). На четирите ъгли са изправени четири прави дървета. Тия дървета се казват игли, държат горните греди и подпират покрива и стените на коша.

6.Горни греди.Отгоре на иглите,са положени други четири — две дълги и къси дървета, които се казват горни греди.

7.Горни преки греди. Както долу, така и горе, на дългите греди са положени преки прави дървета, които се казватъ горни преки греди.

8.Поп. На средната прека греда е изправено едно по-късо дебело дърво, наречено поп’, попът е сложен, за да държи и крепи билото.

9.На двете страни на коша горе са сключени две дървета, а долу са разделени във вид на триъгълник. Тия дървета се казват маказе или ножици.

10.Било.Отгере върху ножиците и попа има положено дълго и право дърво, наречено било.

11.Мартаки.От двете страни на билото има наредени прави дървета, наречени мартаки.

12.Мартаките горе са положени на билото, а долу на други дървета, наречени постранки.

13.Отгоре върху мартаките е стелето.

Кошът в описаната направа се среща навяекъде из Западна България.

Яма.

В по-старите времена, от времето на преселяванията и усилията, имало друг род съкровище за ситната храна, което се наричало яма. Такива ями днеска никъде няма, освен ако случайно се наскочи на некоя стара яма, останала от усилните времена цяла, дори напълнена с жито.

Направата на тая старинска яма е такава:

В някои от ъглите на гумното или в градината се изкопава дупка, дълбока, колкото човешки бой (около два метра), а широка, колкото един растег (един метър). Дъното на тая дупка се копае на всички страни, и пръстта се изхърля с крипи (шиници). Всичко това се работи нощно време, за да не знае никой, къде се копае ямата. Широчината долу на тая яма е произволна, но не по-широка от толкова, колкото да събере 10.000 оки жито. За яма обикновено се избира здрава почва, предпочита се смолничава почва, като най-пригодна, след нея идва белува (песъчлива) почва.

Като се изкърти и издълбае ямата и се направят стените й и подът, прави се като връшняк с душник. Той трябва да се изсуши. Последното става със слама или шума. Напълнят ямата до половина и я запалят. За да не угасне сламата, един от мъжете с дълъг прът или с вила пробърква я до колкото може от душника. Когато вече изгори всичката слама и стане на пепел, оставят ямата да изстине. Ако се види, че стените на ямата са още влажни, палят слама още няколко пъти. Най-после стените и небото, както и подът на ямата стават като керпич и тя вече е пригодна за съхранение на храните.

Докато се суши ямата, да не би да се види и познае, че се суши, домашните докарват бунище близо до душника и го запалят, та по тоя начин прикриват дима на запалената слама.

Като изстине ямата, насипва се житото, но се сипи ред пепел, ред жито, докато се напълни до дъното на душника. Душникът се натъпква със слама, отгоре се замазва с кал, смесена с говежди лайна, натрупва се земя, а върху земята на душника напластват или сено, или слама. По тоя начин запазват житото или ръжта и другата храната така, по този начин е могла да се запази неповредена с десетки години. Такива ями откривали до скоро, когато копаели или трапове за нови къщи, или трапове за зимници.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис