Лошото Куче и Кокалът.

„Лошото Куче нито глозга кокала, нито го другиму дава “-Народна пословица

Един селянин веселба ли имал, или смърт не се знае, но била в къщи такава случка, за която се готвило много гозби, та останали много кокали за псетата. Случило се, та другите псета тоя ден не били у дома: едно било при овцете, друго при говедата, а трети на воденица и другаде, в къщата било останало едно куче, което, като неспособно за нищо, оставили го дома, да пази кокошките и гъските.

Бабата хвърлила всичките кокали, и старото куче ги сграбчило. То изгризло няколко, а другите отнесло на едно място и там легнало край тях. Гризало що гризало, но един кокал, хем тлъст, хем голям, му се опрял: Кучето не можало не само да го гложде но нито да отхапе нещо.

В това време върнали се и другите кучета от работа; те били хем по млади, хем с по яки зъби, хем и по гладни. Те можали не само да огризгат кокала, но и да го счупят даже. Обиколили те старото куче и гледали на кокала с голяма охота; молили се те на кучето да им даде поне тоя кокал, защото те са гладни, а то сито, и няма зъби за него.

Старото куче било лошо куче, опако куче и на тия молби, то само ръмжало и се зъбило.

Кокалът, като не можал да търпи вече да бъде въргалян и търкалян в прахта рекъл: „Не виждаш ли старо и опако куче, че си сито, че си старо и без зъби и не можеш никак да глозгаш такъв кокал като мене? Защо ме не отставиш на тия млади гладни кучета?“

— „Виждам и аз сам, че не съм кадърно да те глозгам“ — отговорило лошото куче: „виждам, че за тебе трябват по яки зъби, но не мога да те оставя други му. По-обичам да те гледам в моите крака, отколкото в чужди; знаеш, ако не мога те оглозгам, то ще мога поне да посмукам по нещо.“

От „Басненик“-Димитър Маринов