Колата и Воловете.

„Вместо воловете да реват, а то Колата/колелетата/ скърца“-Народна пословица

Веднъж един селянин натоварил колата си с жито, впрегнал воловете и ги подкарал из пътя. Товарът не бил лек, а това се познавало от Воловете, които пръхтяли.

Воловете теглили, и Колата, и товара, и нита думица не казвали;та кой друг ще вози товара, ако не Воловете.

Не така правили Колата; ако те и да не усещали никакво тегло; ако Воловете и тях да са теглили както и товара,—те из пътя почнали да скръцат, да правят шум, да дигат глъчка, да се сърдят на стопанинът: те оплаквали Воловете и хулили стопанина за неговата суравост: „Сурав и без сърце човек! Натоварил толко товар и впрегнал Воловете, та ги кара по тая жега! Горките волове; да можехме да имъ помогнем!“ — тъй крескали Колата, тъй плакали те за Воловете, а Воловете теглили и мълчали.

Колкото повече вървяли из пътя, толкова скръцането и щумът на Колата ставали по-големи, не те издържали  на търпение. А от всичко това то-варът не само неолеквал, но напротив ставал все по-тежък.

Стопанина, като слушал скърцането и шумът на Колата, от опит се сетил защо скърцат; той спрял Воловете, откачил катраника от теглича  и намазал Колата. Като свръшил това, той подкарал Воловете отново из пътя.

Товарът бил все така тежък; стопанинът все така бол с остена Воловете; Воловете все така, па и повече, пръхтели — но Колата мълчели: нито скръцали, нити се сърдили, нити дигали шум – онемели.

Тогава Воловете се обърнали към Колата и рекли:

„Сега товарът не е ли същия? Стопанинът не боде ли с остена все така болно! Нам не тежи ли пак както и попреди, а защо млъкнахте вий оплаквани, вий врътливи (непостоянен човек, който се върти в мненията си и ги променя постоянно) Кола? Защо онемяхте? 0! знаем ний защо плакахте Вий, защо скърцахте: за да ви намажат, нали ? И кога стопанина ви намаза колелетата—тогава, и товара олекна, и нам стана добре, па и остена на стопанина отъпя, та бадът(кратко остро гвоздейче на края на остена, с което се бодат воловете) му не боде — нали? Ех Кола, Кола! напразно не са ви нарекли врътливи и катраневи; вий се въртите и гледате само за катран!

Колата слушали всичко това, но мълчали; колвали (търкалят) се техните колелета, като се готвили да заскърцат пак, щом катрата свърши.

От „Басненик“-Димитър Маринов