Върколак

Тоя невидим дух се представя от народното поверие като голям човек, който има само едно око, голямо като гъшо яйце и то на челото си. Върколакът обитава в пусти и полусрутени сгради като: пуста воденица, пуста църква, пуст манастир и други. Той излиза в потайно доба, преобразява се на животни и пие кръвта на хората и яде месото им.

Човек хайдук, палич и изедник, когато загине по планините, горите, шумаците или кръстопътищата и друмищата и се сплуе или мършата му изядат орлите, гарваните, вълците и друга дивеч — ставал на върколак, дух нечист, лош, отмъстителен, къкъвто е бил и приживе. Душата на такъв човек не можела да отиде на небето, а оставала тука на земята дълги години да се мъчи и да прави зло на хората. Върколакът се заселвал в пусти воденици, в пусти ханища по кръстопътищата, в пусти кули, пак в горите—т. е. в такива здания, които са далече от села и градове и други населени места и дето човек не пристъпва и не живее.

Той излиза нощно време в потайна доба и борави до първи петли. Кого срещне или който мине близо при мястото, където е убит или където живее — върколакът го напада, удушва го и му изпива кръвта. Има много приказки, в които се рисуват пакостите на върколака.

За да изчезне върколакът от едно място и да не прави пакости, трябва на това място, където е паднал разбойникът, хайдукът, паличът или друг — да се свети вода, а най- доброто е да се сложи на това място кръст и да се направи оброк.

За върколак съществува следната приказка:

„Едно време на един мъж умряла жена му и той повторил, взел друга жена. Другата жена довела едно момиче, а мъжа имал момиче та станали две:заварениче и доведениче. Мащехата много мразела заварената, била я всеки ден, мъчила я и най-накрая казала на мъжа си или да пропъди момичето или тя си тръгва.Мъжа се съгласил. Той взел момичето, отвел го в една пуста воденица и я оставил там. Момиченцето като тръгнало от къщи взело със себе си едно петленце и малко хляб. Като останало в пустата воденица само, тя се уплашила много и почнала да плаче, така като плакала тя заспала. По едно време се събудило и чуло, че някой тропа на вратата; тя попитала „Кой тропа?“. „Аз съм“-отговорил някой-отвори ми да влезна“ Момиченцето рекло:“Ще ти отворя, ако ми донесеш на царицата гердана“ Върколакът отишъл и се върнал с гердана на царицата и пак потропал:тропам, тропам девойко, отвори ми да влезна“ Момичето рекло:“Ще ти отворя, ако ми донесеш на царицата гривните“. Върколакът донесъл и тях и пак потропал да му отвори. Момичето рекло:“Ще ти отворя, ако ми донесеш на царицата пафтите“ Върколака и тях донесъл. Тогава момичето казало да му донесе на царицата и обеците и върколака и тях донесъл и пак потропал да му отвори. Момиченцето тогава побутнало петленцето и то пропяло. Щом пропяло петлето, върколака се изгубил. На сутринта момиченцето събрало всички тези неща, вързало ги в престилката си и си отишло в къщи.

Когато видели баща му и мащехата му тези неща, те се много зарадвали и прибрали момиченцето да живее пак при тях. Мащехата казала на дъщеря си и тя да отиде в тая воденица и да иска на върколака такива неща.

Майка й омесила прясна питка, изпекла й кокошка, наляла й бъклица с вино и я изпратила на пустата воденица. Кога дошло потайно доба, върколака пак потропал да му отвори. Момиченцето рекло:“Ще ти отвора, ама ако ми донесеш на царицата:обеци, пафтите и гривните“. Върколака на час и донесъл всичко и пак потропал да му отвори. Момичето мълчало и незнаело какво още да иска. Тогава върколака натиснал вратата влезнал, изпил кръвта на момичето, а червата му сложил по гредите на воденицата.

Майка му го чакала да се върне, чакала, но момичето не идвало. Разтревожила се много и казала на мъжа си да идат заедно във воденицата да видят какво е станало с момичето. Тръгнали, когато отишли във воденицата, що да видят! Червата на момичето били разточени по гредите на воденицата. Майка почнала да се бие в главата, да си скубе главата, припаднала и от мъка умряла там на воденицата. Мъжа я оставил, върнал се у дома, оженил си момичето и живеел с тях много добре“.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов