Таласъм

Той е разпространен навсякъде:във всяка къща, във всяка воденица, на всеки мост, чешма и други сгради като:черква, манастир и пр. В глуодоба той се явява или като куче, котка или като някое друго животно и напада човека да го души. Такъв давен от таласъм човек заболява и умира.

Таласъмът според народното поверие произхожда от две неща: от зазидан човек или от закопана имане.

Той става от закопано имане с клетва. Хайдуци, които са хайдукували дълго време и награбили много пари, като не могат да ги носят със себе си закопват ги из гората и планината някъде под някое-дърво или край някой камък — на лично място. Ако ли са ограбили много пари – някъде из полето: обрали царската хазна, обрали някой селянин или пътник, а парите са много и не могат да ги влачат, те ги закопават край някоя чешма или кладенец или край някой брод на река — пак на лично място.

И като не знаят дали ще се върнат живи и здрави да го изкопах и приберат, хайдуците, като закопват туй имане (пари, злато, сребро, накити), заклеват го или заричат:

„Туй имане да се явява на човеците като куче, котка, хрът, вълк или друго и който поиска да го изкопа, да му се даде само ако извърши еди-какво си“ (тука се нарича: да се убие човек, да хапне нечистотии или друго), и си отидат. Ако не се върнат до девет години, имането се стори на нареченото животно и излиза нощно време. Ако някой мине нощем покрай това място, имането излизало във вид на нареченото животно и връхлита на пътника. Ако пътникът е малодушен, той се уплашва, разтреперва се, втресва го и умира. „Таласъмът го давил нощеска“ — казват за такъв.

Ако ли е сърцат и нестрахлив, той се бори с животното и гледа да го улови за ушите; щом го улови за ушите, имането му се подава: в ръцете му остават ушите, но не на животното, а на кюпа, казана или котела или друг съд с имането.

Имат и змейовете имане, само че тяхното имане е много огромно, това имане се намира в пещерите. Също и тяхното имане излизало като таласъм.

Има малджии (иманяри), които се занимават само с това:да търсят къде има закопано имане. Те го познават по това, че на това място нощно време у потайна доба горял огън. Да познаят къде има закопано имане и какъв курбан трябва да дадат—иманярите водят със ceбe си като съдружници хора, вещи в гадателството, наречени вражалци (вражалец), т.е. който познава къде има имане и какво трябва да се стори, за да се изкопа това имане.

Народното вярване учи, че не всяко имане се подава всекиму: има хора, които, като са намерили и изкопали едно имане, всички участвуващи в това изкопаване са или умирали,или полудявали, или къщите им запустявали.

Селянин намерил голямо имане и станал богат: купил овци, направил кръчма и станал търговец, но на края на годината полудял и умрял. Синът му, който наследил това имане — и той полудял и се обесил. Имал само една дъщеря и тя била оженена в тяхно село. Майка й, като останала вдовица, продала всичко и се прибрала при дъщеря си. Зет й добър и работен селянин със средно състояние, но честит със съпругата си и с петте си дечица, момчета като ангелчета, като видял донесените жълтици — цяла една голяма делва, не искал да ги прибере. Взел ги, насипал ги в един чувал, вързал за него едни камък и ги хвърлил в едни вир дълбок. Така оживяли всички.

Както и да било закопаното имане, според народното вярване то се подавало за щастие и здраве само на сираци.

а)Зазидан човек

Когато се градят:къща, мост, черква, чешма, воденица, но с камъни или тухли, за да бъде трайно, яко, трябва непременно да се зазида в зидовете човек, жена.

Зазидването, според поверието на народа, става по следващия начин:

„Майсторът тайно нарича, „който дойде утре най-рано при нас, той е обречен да бъде темелът на тоя мост, или черква, или чешма“ На другия ден всичките други подмайстори, калфи, чираци, които нищо не знаят, работят, само майстора е неспокоен, неработи и се мотае около работниците. Щом дойде някой, или човек или жена, които не са от тайфата му, майстора премерва сянката му с очите си, които са много свикнали с това и никога не грешат. Като си отиде човека, майстора му премерва сянката пак скришом, било с конец, било с пръчка или тръсталига и сам с ръцете си зазидва в зида.“

„Зазидания почва да вехне, да съхне и най-после умира. Умрелия вече става таласъм.“

„Таласъмът поддържа изграденото да не падне или да се събори и се явява винаги по глуодоба. Такива таласъми се явяват в този образ, в тая форма, в каквато е бил човека преди зазидването. Ако е жена, тя или пее, или плаче; ако е мъж, той свири на кавал или гайда. Щом се приближи човек в глуодоба при такива сгради, таласъмът го вика по име, смее се след него, или плаче и се изгубва. Ако пътникът когато мине през мост, край чешма, или край черква в глуодоба и си чуе името и си замине тихо без да проговори и да се обади, той се избавя от таласъма; ако ли по погрешка се обади, такъв се разболява и умира.“

Народното вярване казва, че всяка сграда, която се зида от камък с хоросан, като мост, темел на воденица, чешма, бунар, църква, кула или друго, но само не къща, тая сграда не може да трае дълго време, особено мост воденица, чешма и кладенец, дето се има работа с вода: днеска го градят, нощеска се събаря, особено ако има окна (сводове).  За да трае дълго време и да може да устои на водата, трябвало е да се зазида в темеля човек (мъж или жена).

Зазидването се извършва по два начина; или се зазидва сянката на човека, или се зазидва самият човек.

3азидване на сянката става по тоя начин: Главният майстор пригатвя пръчка от тръстика и когато някой от селяните е дошъл да гледа или ако няма никакъв странен човек, тогава се зима някой от работниците – чираци, без да види той, отмерва му сянката и тая тръстика зазидва бързо в темеля. Времето, което е най-сгодно да се зазидва, т.е. да се мери сянката и зазидва е пладне, едно защото тогава всичките майстори, калфи и чираци почиват — пачиват, та не могат да видят какво прави главният майстор, а друго, че тогава сянката на човека е най-кратка, та и пръчката е малка. След зазидването на пръчката темелът става здрав и зданието трайно.

Зазиданият човек (мъж или жена) започва да линее, да вехне и съхне и никакви церове, никакви билки, па а никакви магии не могат да помогна на такъв — той умира. Когато умре, тялото му се погребява, но сянката му. т.е. душата му не може да отиде на небето, а оставя някое време на земята да се мъчи; тая сянка се върти всякога около това здание, дето е зазидана, и излиза само нощно време в потайна доба. Тая сянка излиза в образа на човека, който е зазидан: мъж, жена или мома, и ако е мома или жена, тя пее. Ако някой човек мине в това време (потайна доба) наблизо край туй здание, зазиданата сянка се преправя на разни животни и напада го, та го убива, като мисли, че тоя пътник е майсторът, който я зазидал и който е причина за нейното нещастие.

Удареният човек се разтресва, отива си у дома и умира.

Животното, на което се преправя сянката, когато ще нападне човека, се казва таласъм.

Срокът, през който сянката се мъчи и стои на земята, зависи от самия зазидан човек. Ако е мома, невеста, момък или други, които са били праведни — те излизат до седем или девет години; ако ли са били грешни — те се явяват и до тридесет.

Зазидването на самия човек става по тоя начин.

Нарече се, кой дойде утре най-рано и пръв да споходи майсторите, тогова ще зазидаме.

Майсторите зидат, но в кьошето оставена е дупка незазидана. Като дойде някой, той се примамва до дупката и като се приближи, тласват го в дупката и отгоре му хвърлят приготвени камъни. Той умира и остава с тялото и костите си в темела на зданието.

В народните умотворения туй вярване е много разпространено и възпято. Така:

с. Локорско, Софийско, се разказва как майстор Манол зазидал в темеля на моста жена си, защото тъй се паднало на хвърленият жребии.

Пирдоп, пак майстор Манол зазидал жена си Петкана, която дошла най-рано да му донесе обед. Така се били уговорили и докато другите майстори поръчали на жените си да не донасят ручок много рамо, майстор Манол забравил да стори същото.

с.Арда Трима братя градили здание; трябвало да сложат в темела човек и решили: който дойде на другия ден най-рано, него да зазидат. Дошла жената на Стояна, която била най-вредната, най-добрата. Като я съгледал отдалече, Стоян проронил сълзи, но нямало какво да направи, трябвало е да изпълни обета и зазидал я.

В  Устово- Пак трима братя градили мост. Тук булката е Струна, която дошла най-рано. Мъжът и я измамил да слезне долу в темели, за да му извади венчалния пръстен, и когато тя слезнала, майсторите нахвъргали отгоре й приготвените камъни.

Тук нямаме среща с премерване на сянка, а с насилствено зазидване на самото обречено лице, т. е, втория начин на зазидване.

б)Закопано имане.

„Змейовете са много богати; в пещерите им има злато, сребро, скъпоценни камъни безчет. Понякога змеят като предвижда смъртта си закопава част от това си имане и поставя да го пази таласъм“

Същото прави и някой който си няма никой и има много имане, а няма кому да го остави, решава да го закопа в земята.

Имането не може да се намери, ако не се получи зареченото.

Да се научи зареченото има специално за тая цел хора, наречени вражалци-те налучкват заклеването или зареченото чрез вражание; те налучкват и местата, където има закопано имане, това познават пак чрез вражание.

Много пъти при такива случаи са извършвани убийства, ако вражалецът види в своето вражание, че да се намери имането трябва да се закопае над него човек.

Второто условие, когато се копа имане е, че трябва през всичкото време, докато трае копането и докато парите не се изнесени от трапа/яма, дупка/, трябва да се мълчи, т.е никой не смее да продума нещо, нито да се прокашля , нито да кихне, нито да се засмее. Много пъти вече са стигнали с копането до казана или кюпът/голямо гърне, делва/, но в това време, някой от копачите, без да иска, или се прокашля,или кихне или друго и казана слиза в земята с голям шум и копачите са принудени да копаят още толкова, колкото са копали до сега. Но тъй като копаенето става нощно време и тайно, то в такъв случай копачите на имането закъсняват, почва да се съмва и имането остава неизкопано, защото на другата вечер не смеят да дойдат, понеже всички хора, от селото или от града знаят, че на един кое си място е копано за пари и властта бди.

Такова закопано имане било от змей, било от хайдуци или от друг честен човек, заречено и заклето, вече в глуодоба излиза като таласъм.

 

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов