Ламя, Хала

Ламята или халата е също невидимо свръхчовешко същество, което живее в дълбоки пещери или в долния свят, където има безсметни богатства от злато, сребро и драгоцени камъни.

Ламята народното вярване представя като огромен гущер с кучешка глава; широки уста, който може да глътне цял човек или бивол; очи големи; четири крака с остри, дълги и яки нокти и опашка много дълга, която се завива на колело. Има криле големи, с помощта на които лети силно; тялото й е покрито с жълти люспи. Когато хвърчи, тя създава силна вихрушка, която откъртва от корена вековни дървета, вдига и отнася купи със сено, снопи и покриви, а понякога вдига и човеци.Черните облаци, които носят поройни разрушителни и опустошителни дъждове и градушка, според народното вярване не са друго, а хали или пък хали ги предвождат.

Най-големите врагове на ламите са змейовете, които постоянно водят с тях борба, за да запазят нивите и сеитбите от опустошителни дъждове или градушка.

Ламята е много голяма и може да глътне цял човек наведнъж; тя обикновено гълта моми и живее в дъното на морето или дълбоките езера.

В някои песни ламята се рисува като голяма змия:

Люта змия троеглава,                 Със крилете гора ломи;

Троеглава, шестокрила,             Дека мине, все повехне,

Дванайсет опашата.                   Дека стъпи, все изсъхне;

Заечала, зафучала:                    Усили се у планина,

Със душата порой носи,            У планина, у пещера.

В някои песни ламята се представена още по-страшна:

Но е била лоша ламя,

Лоша ламя с девет глави.

В житието на св. Георги се казва, че св. Георги убил такава ламя, та избавил царската дъщеря и отключил кладенците, които тя била заключила.

Такава досущ подобна приказка има и в нашите приказки за келеша, който ходил на долния свят и тамо убил ламята, та избавил царската дъщеря, на която бил ред да я глътне.

Халата според народното вярване пада по долините и по нивите като гъста мъгла и обира плодовете на класовете; затова някога нашите юнаци, като съгледали такава мъгла, ходили са, та са се борили с халата и я убивали.

Колкото и да са големи, страшни и силни ламите, нашите юнаци не са се плашили от тях, не са бягали, а са влизали в двубой и са ги побеждавали — убивали.

Засилила се страшна ламя,               Па я погнал да я гони

Троеглава, шестокрила,                     Гонил ми я малко много

Иощ дванайсет опашата,                  Два Дни, три дни, две недели.

Засилила се у планина.                   Настигнал я в планина.

Зиме седи у планина,                      Извади си тънка сабля

Лете пада тъмна мъгла                     Преплати я на три плата

Покрай Трояново село.                    Та потекли до три реки

Лежала е малко, много,                   Една река жълто просо,

Малко, много, три години.               Жълто просо по орачи;

Изгладила вси орачи,                     Друга река бяло мляко.

Вси орачи, вси копачи.                    Бяло мляко по овчари;

Не е била тъмна мъгла,                   Трета река руйно вино,

Но е била сура ламя.                      Руйно вино по копачи.

Дочул ми я Вранко юнак.

Вярването народно намеква в приказките, че има и женска ламя и че тя има ламчета, които дой с мляко.

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов