Магьосници

Тя е жена, която също е от лошите духове и със силата на билките и бурените, правила разни чудеса, но в много по-малък размер и в много по-ограничена степен от вещиците. Със своите магии магьосницата можела да прави следните неща за човека:с помощта на своите магии, тя можела да умори човека, да го осакати, да го подлуди, да го паралезира, да го направи полумъртав, с магиите си можела да играе голяма роля в любовните отношения между мъжът и жената; можела да накара мъж да полудее от любов към жена, или да ги намразят до отвращение.

Най-голямата сила и мощ на магьосниците се състои в това, че тя можела със своите магии да принуди месеца да се махне от небето и да слезе на земята в нейното тайнствено сито. Народното поверие разказва следното:

Насред гумното магьосницата слага един котел с вода налята в потайно доба, а във водата разни билки. До котела има сложено ново сито-тайственото сито. Като настане потайно време магьосницата излиза от къщи гола-голеничка с китка в ръцете, отива до котела, заклиня нещо и гледа в месеца; след това влиза в къщата и след малко се връща с едно гърне в ръката, приближава се при котела и прави ново заклинание към месеца. Като свърши заклинанието, тя взима ситото и обикаля къщата три пъти, идва отново при котела и като направи ново трето заклинание, тя захлупва котела със ситото. След това натопва китката в гърнето, поръсва ситото, гумното на четири страни, себе си, месеца на горе. След тия действия магията се счита за свършена.

Месецът който до това време е светел тихо и спокойно на небето, почувства силата на магиите и почва да се яде, т.е да потъмнява постепенно, докато най-сетне мястото му остане тъмно и празно. На земята става тъмно, но в гумното на магьосницата светло като ден. Месецът като свети на земята, пада право в ситото, магьосницата се надвесва над котела с водата и разговаря с него. Като свърши разговора с месеца, магьосницата го освобождава; месеца отново се качва на небето постепенно, докато се напълни.

Магьосницата вече знае всичко какво ще се случи по света; защото месечината й е съобщила какво е видяла, било по тъмните усои, било по полетата, даже и в спалните стаи на хората. Водата, билките и китката се запазват и с тях се правят магии.

Освен тези невидими духове, според понятията на народа и разните болести като:чумата, холерата, сипаницата, червенката и други пък и самата смърт, не са нищо друго освен невидими женски духове, които Бог изпраща, за да наказва хората за техните грехове.

Това са невидимите тайни лоши духове, сред които живее човека и на които народното поверие определяло и до днес. Страхът от тях и от техните пакости е толкова голям, че е родил и поддържа цяла верига от суеверни обичаи и предрасъдъци.

И днес не смее човек да спомене името на някой лош дух, или на някоя болест:защото вярва, че тоя лош дух тая болест ще се появат веднага. Ако се спомене за нещо лошо, за някакво нещастие, за някаква болест, винаги се придружават с думите:“На дявола куршум в ушите“(т.е да не чуе) или „там не си бил“ или „Тук Господ здраве да дава“ или „Под камък да остане“ или „у пусти гори да иде“ и пр.

Вярва се още че има добър час и лош час:Помислил си в добър час“На добър час!“ „Помислил си в лош час“ „Срещнало те у лош час и на лошо място“, „Погледнал те е у лош час“,“не кълни казва се за майка и баща, за по-стар брат или сестра-че може да те улучи у лош час“,“За право дай, за право се не кълни,че може да те улучи у лош час“, „срещнал те лош вятър, лоша среща“,“да те не среща лоша среща“-са пословици, които се основават на тези суеверия.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов