Сейбия, стопанин

Това същество се представя различно от народното вярване. Някъде стопанинът е смок (змия), а някъде дух.

Главната роля обаче е да пази отреденото му имущество: лозя, ниви, гори, ливади, планина, къща, село и тем подобни недвижими имоти.

Някъде стопанинът на къщата не е друг дух, а духът на отдавна, много отдавна починал прадед от влаката или семейството, но който е бил прочут на времето си човек: войвода, влиятелен селянин, прочут свещеник, владика, калугер, светец и пр. Тоя починал прочут прадед се явява на домашните и ги предупреждава за всичко зло, което има да стане. Той става едни вид благодетел на цялото семейство, закриля ги от зло и напътства към добро. В негова чест има устроен обред с обичан.

Ако стопанинът на имота е смок, тоя смок не бива да се бие, защото голямо нещастие ще бъде последвало този, който се опита да го убие: такъв или осакатява с ръка, с крак, или падал в ограма (парализация), или се побърквал с ума, или умирал.

Смокът пазел синорите от всяко зло, от опустошение, от градушка и от крадци. Ако някой дойде да обере или открадне плодове, сено, дървета, грозде и пр. — смокът се изпречва, достига го и се увива около него, та му счупва костите.

Ако е дух, той се явявал в различни образи: като старец, като бивол, като човек на кон, като пръч и пр.

В която къща или в което село няма стопанин — там върлуват болести.

В Западна България стопанинът на къщата е светец, в чест на когото е устроена служба; също и на синора стопанинът е пак светец, в чест на когото са устроени оброците; а така и на селата, в чест на когото са устроени сборовете.

Същият стопанин някъде в Битолско е познат още под името стихия. Обаче тоя дух е Друг.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов