Стихия. Сянка. Ехо, екот, ехтава

Стихия или стихии са жени с много дълги коси, разплетени. Те живеят в най-дълбоките вирове на реките. Когато се къпят човеците, ако попадне някой в това място, дето живеят стихии, те го хващат и удавят. Ако поиска да избяга, те хвъргат след него дългите си коси, сплитат го с тях, улавят и пак го удавят.

Сянката според народното вярване е неразделна част от човека и неговата душа. В някои обаче места сянката считат за особено невидимо същество, което могат, да виждат само въперарите (тия, които гонят вампирите). Сянката живее в къщите и в която къща има сянка, там домашните постоянно боледуват. Тоя дух отивал особено там, дето имало трудна жена, за да я мъчи: да боледува и да ражда преждевременно. В Охрид същият дух се именува сенища.

Ехото не е дух, но отклик на такъв нечист дух, който живее в пещерите, скалите, клисурите и други пусти и усамотени места. Затова много лошо е човек да откликва, когато чуе ехо, защото нечистият дух го изпива.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов