Добро и лошо

Видяхме, че между ангела и дявола се води непрекъсната борба около човека и неговия живот. Ангелът гледа да го упъти на добро и да го запази от зло, от беди и пакости и да го накланя да прави добро. Дяволът гледа противното — да упътва и накланя към лоши работи, гледа да го спъва и да му навлича на главата пакости и бедя и да го опропасти. И човек, обект на тая борба, при всичката своя наклонност понякога, в някои моменти пада — извършва лоши работи. За такива случки народът вини дявола и казва:,,Издул го дяволът“, т.е. накарал го да извърши това престъпление.

Но има явления в живота на човека, които народното вярване тълкува не като дело на ангела и дявола, а на други сили, които действуват самостоятелно. Тия сили, както и орисниците, се намират под пряката воля на бога и действуват по негова заповед.

Тия сили народното вярване нарича с името добро и лошо, или тъй наречения дуализъм в невидимия мир.

Това добро и лошо вярването е подразделило на следните групи:

Добро и лошо време, добро и лошо място, добра и лоша среща

Добро и лошо време.

Цялото време в живота на човека народното вярване дели на:

Добра и лоша година.

Добър и лош месец

Добър и лош ден.

Добър и лош час.

Добра година. Народното вярване твърди, че добрата година донася на човеците щастие, радост, изобилие и здраве; донася берекет в полето, берекет и здраве в стоката; здраве и веселие на челядта, с една дума, всички земни блага и душевна сладост.

Лошата година, напротив, донася всичко лошо: болести, беди, пакости, война, мор, суша, глад, наводнение, пожар и още много злини на човека.

Понеже човек не знае коя година е добра, а коя лоша, вярването народно е установило да се устрова празненство в чест на всяка година и да се изпросва от бога милост да докарва все добри години.

Такива празненства са устроени на Игнажден—неродената нова година, Бъдни вечер — когато ще слезе млад господ, и Сурваки.

Полазникът на Игнажден, коледарците на Бъдни вечер и сурувакарите на Сурваки благославят и благопожелават на всяка задруга и семейство: весела и сурова нова година, с пълен клас на нива, червена ябълка в градина, голям грозд на лозе, пълна къща с деца, пълни обори със стока, живот и здраве на всички. И тия благопожелания, отправяни тъй тържествено, с такова празненство и жертвоприношение и с такава религиозна искреност, народното вярване учи, че бог ще ги чуе и ще прати добрата година, а лошата ще прати на долния свят.

Добър месец и лош месец. Добрият месец донася щастие, радост, здраве, дълъг живот и други добрини,  а лошият месец донася нещастия, премеждия, кратък живот или препълнен с мъки, сиромашия и беди.

Който се роди у добър месен — зодията му е добра. Той живее дълго, става щастлив, богат, здрав и във всичко успява. Който се роди у лош месец — зодията му е лоша. Той живее малко или пък, ако живее по-дълго, животът му е препълнен с теглила, патила, сиромашия и премеждия.

Добър ден донася на човека също: щастие, радост, богатство, сполука и здраве, а лошият ден —донася всички злини и неуспех в нищо. Ако някой се роди в добър ден, той е щастлив през целия си живот; роди ли се в лош ден — през целия си живот е нещастен. Ето кои са добри, а кои лоши дни:

Родила ме мама

На добър ден бела събота.

Родила ме мама

На добър ден Великден,

А кръстила ме мама

На още по-добър — Гергевден. •

Родила те майка ти

У чърн вторник.

От тука се вижда, че вторник е лош ден, а събота и неделя — добри дни. Добрите дни са още: понеделник и петък, а сряда и четвъртък са лоши дни.

На всичките вторници главатарът е Чърн вторник (вторникът през първата неделя на велики пости), и а средите е Луда сряда (сряда през същата неделя) и на четвъртъците Въртоглав четвъртък (четвъртък през същата неделя).  Народното вярване учи, че който се роди в Чърн вторник, той през целия си живот ще бъде нещастен: затова за такъв човек се казва „родил се у чърн вторник“. Затова и песента пее: „Родила ме мама у чърн вторник“

Във вторник изобщо не се започна никаква работа, защото няма да има добър и щастлив край; не се тръгва на път, защото из пътя ще се случи премеждие и нещастие; не се сее нищо, защото няма да се роди; не се садят дървета „ защото ще бъдат ялови, т.е. няма да цъфтят и да връзват рожба или ако цъфтят—няма да завържат плод. Ако добиче се роди във вторник, било агне или теле — колят го, защото донася нещастие на цялото стадо.

В четвъртък също не се започва никаква работа, защото няма да има добър край; слуга се не взима, защото няма да доседи до деня си; крава; вол, кон или друг добитък се не купува, защото няма да седи у дома, а бяга; кокошка се не сади, защото няма да лежи на яйцата; сватба се не прави защото младоженците няма да се доведат, ще се разделят; семе се не сее, защото ще излезне ялово; дърво се не сади, защото ще съхне или няма да връзва рожба. На стадото егрек се не прави в четвъртък, защото стадото ще бяга от тоя егрек. Който се роди у четвъртък, ще бъде скитник; никъде не се започва да се строи къща в четвъртък, защото челядта ще бяга и няма да се спира у нея.

За сряда толкова страх няма. Само много строго пазят Луда сряда, а другите среди през годината се считат, както и другите дни.

Добър час, както и лошият час като че играят в живота на народа много по-голяма и важна роля, защото народното вярване дава много важно значение на добрия или лошия час. Защото всичко, което човек начене, помисли и пожелае — ако е в добър час, всичко се сбъдва, отива и свършва се добре; ако е в лош час, всичко пропада, върви и се свършвалото, не успява. Ако дете се роди, зачене в добър час — ще бъде честито; ако ли е заченато у лош час —ще бъде клетиня, ще тегли и ще се мъчи през целия живот.

Ако човек е почнал да оре, да сее, да жъне, да коси; или ако жена е почнала да преде, да навива, да тъче, да крои и пр, у добър час, цялата работа върви леко, лесно, весело и се свършва добре, без неприятности. Случи ли се, та са почнати тия занятия у лош час—тогава работата върви с мъка и неприятности: чупи се кине се, превръщат се или се чупат колата и пр.— свършва се, но с безброй мъки.

Ако човек нещо пожелае в добър час желанието му се сбъдна; ако ли е било у лош час — никога не се сбъдва. Ако човек нещо помисли в добър час, сбъдва се, що е помислил ако ли е в лош час — не се сбъдва.

Майка или баща, свекър или свекърва, ако нещо прокълнат децата си и това се случи в лош час, клетвата се сбъдва; случи ли се добър час — клетвата се разваля

Ако се спомене името на някоя болест в добър час, нищо; но ако се случи в лош час, болестта веднага дохожда в къщата.

„Човек, като не знае кой е добър и кой е лош час, трябва да мисли все добро, да говора все за добро и всякога да благо пожелава”

Добро и лошо място. Народното вярване твърди и учи, че различните лоши духове обитават навсякъде. Но не всякъде те могат да напакостят на човека. Има места добри и места лоши или, както ги казващ отврътни. Доброто и лошо място е създадено от бога.

Ако човек си направи къща на добро място, там ще благува той и челядта му и ще има щастие, здраве и всичко добро. Никакви лоши духове, болести и други нещастия няма да могат да му напакостят.

Случи ли се лошо или отврътно място, то ще се струпат на главата му и на челядта му всички нещастия и злини.

Ето защо, когато ще се прави къща, гледа се да бъде мястото добро, а това се познава чрез вражане.

Ако овчарин направи кошарата или пантата на добро място, овците се ягнят, млечни са и не боледуват; случи ли се на лошо място, те не се ягнят млякото преслеква и умират. Той трябва да промени мястото.

Ако някой направи воденица на добро място, воденицата няма да бъде отнасяна от водата и ще работи много; случи ли се на лошо място, тя ако не бъде отнесена от водата ще запустее по други причини.

Ако работник или пътник седне на добро място да отпочине или да полегне, той няма да пострада в нищо; случи ли се туй място  дето е седнал да отпочине, лошо отвратно, той ограисва, втресва го, разболява се и умира.

Ако човек като пътува, пикае на добро място, нищо му няма; случи ли се това място лошо, той ще пострада; ще го втресе, ще се разболее и ще умре.

Има жени-баснарки и мъже-вражалци — които чрез гледане и вражане могат да кажат дали е едно място лошо и дали болният се е разболял от лошо място или от друго нещо.

Добра среща и лоша среща. Когато човек излезне от къщата и вратницата си било да иде на работа или тръгва на път, той е забелязал, че работата му върви добре или зле, а на пътя си среща успех и сполука или несполука й беди.

Народното вярване е установило и твърди, че тук действува добра среща или лоша среща, две сили, от които едната е добра сила, а другата лоша сила.

Като тръгне човек, среща го или добра среща, или лоша среща.

Ако бъде посрещнат от добра среща той пътува с радост, с благополучие, без никакви премеждия и стига до мястото, задето пътува било по печалба, било по работа на нива или в гората, било просто на сбор и разходки. Той стига там добре,свършва добре.

Случи ли се да го срещне лоша среща, той в пътя си ще срещне премеждия, пакости и беди; няма да стигне до насоченото място и няма да постигне целта, за която е тръгнал.

Ето защо, когато тръгне човек на път, народното вярване е установило цяла редица обичаи, които домашните трябва да извършат, за да има пътникът добър път, добра среща; установило е още, щото всички  които се срещнат или стигнат, да си благопожелават „добра стига, добра среща, добър път“.

Дългите патила и премеждия на българския селянин го научили да схване донякъде де се крият тия две сили: добра и лоша среща. Вярването народно е установило, че добрата или лошата среща иде и върви  с вятъра, с въздуха; с човеци, с животни; тя се крие в очите на човека, защото има човек с добри и човек с лоши очи.

За тия срещи, които се крият и ходят с вятъра, въздуха слънцето — народното вярване е останало безсилно да познае. То е дошло само донякъде да разгадае като каква среща ще срещне човек, когато тръгне. Оттам са тия гадателства, вражания, гледания, сънища и други, за които ще говорим.

За срещите, които идат с човеци, с животни или които идат от очите на човека, народното вярване от дълги и предълги опити е установило и казва:

Лоша среща ще срещне човека, ако той срещне из пътя си бележен човек.

Лоша среща ще срещне човек, ако го срещне жена магьосница, човек, който е копеле, мъртвородено дете и други.

Лоша среща ще срещне човек, когато посрещне поп.

Лоша среща е я тая, когато те срещне човек или жена, но срещне те с празно.

Лоша среща е и в лошите очи на човека,а лоши очи имат; копеле, бележен човек, мъртвороден и повтаран (отбит от сиса и после пак му давали да суче).

Ето защо, когато човек тръгва на път, като излезне от вратницата, гледа какъв човек е посрещнал. Щом види, че насреща му иде човек, който носи лоша среща, народното вярване повелява да се върне от пътя си, макар за един час, и после пак да продължи пътя си.

Също лоша среща е, ако като излезне вън от селото, в полето или в гората, предръсне пред човека заек.

Добра среща иде, ако го срещне цигании, ако го срещне човек с пълно, ако лисица му мине път.

От лоши очи се лекува предварително, както това се спомена на няколко места. Лекуването се състои, било като му мазнат челото с кал от водника, било като носи у себе си някои вещи, било като му баят и пр.

Доброто се нарича още бяло, а лошото черно.

„Аз живях бял свят“, „Не видях бял ден“ — се употребаяват в смисъл на добър свят, на добър благополучен ден,.

Има също приказка бяла събота: „Мама ме родила у бяла събота“ — т. е. у добра събота, съботният ден се епитира не иначе освен бяла събота, защото той е всякога добър. Същото и за неделята; тя се епитира бяла дебеля.

Лошото се нарича чърн, чърно. Чърн вторник — лош вторник.

„Чърн свят светувах“ — значи лош свят, оттамо са и названията; бяло море и чърно море, бял вятър (на южния вятър) и чърн вятър (северния, студения).

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов