Устрел. Мамниче.
Устрелът е дух пак на човек, който става устрел след смъртта си. Народното вярване знае за тоя дух следното. Ако умре дете заченато в събота и родено в събота, а умряло некръстено, после девет дни душата му ставала устрел, т.е. лош дук. Той пробива дупка на гроба си и излиза на бял свят. Цяла нощ ходи по гори и полета и дири добитък да пие кръв, защото е жаден и пие само кръв. Като пропеят петлите, той се прибира в гроба. Той пие кръвта на овци, волове, крави, коне, а много рядко напада на биволи и впрегнати волове.
Денем лежи в гроба, а нощем излиза за плячка. В съботен ден, той не излиза никак, защото тоя ден губел всякаква сила.
Като заякне, той започва да пътува по-надалече от гроба си. Намерили някъде из гората или полето стадо, той остава там и пие кръвта на стадото, докато го не довърши. Той вече в гроба си не се връща, а лежи или между роговете на някой добър юнец, или между задните крака близо до сисите на ялова крава.
Че едно добиче е изпито от устрел, познава се по това, че на заранта се намира мъртво и на гърбината е подуто и посиняло месо или на корема — това е мястото, дето устрелът е пиел кръвта. Добиче, което е изпито, умира още същата нощ.
Най-напред започна да пие кръвта на най-добрите добичета и след като ги довърши, той започва по-слабите. Като довърши цялото стадо (съвсем слабите оставял), той се премествал в друго стадо.
Той си менявал тежината: понякога е толкова лек, щото и един овен го не усеща; а понякога е дотолкова тежък, щото под него пада и юнец, па и силен вол.
Като се настърви, той напада и на човек, но само когато спи; той го издебва и го напада, когато заспи, та го изпива. Пие му кръвта от гушата.
Устрелът, ако преминат шест месеца, можел да се у кости и да стане човек, както и вампирът. В това си състояние той се женел и от него се раждал вампир.
Устрелът може да се види и убие само от съботник.
Устрел се пропъждал само чрез жив огън. Затова, когато завладее болест и мор по говедата, селяните правят жив огън и прекарват през него целия добитък и внасят от тоя огън във всяка къща. Тогава устрелът, като се приближи при стадото или при някое добиче и помирише живия огън, бяга, защото живият огън е по-силен от него.
Маминчето е дух, създаден от човека посредством яйце.
На Велики четвъртък яйцето, което е снесла кокошката рано, преди още да е изгряло слънцето, взима се от жена, която иска да има мамниче, носи го под мишницата си на голо, докато се излюпи.
Туй пиле ставало мамниче. То веднага хвръквало, щом се излюпи. Ходи, дека ходи, но все се връща при майка си, т. е. жената, която го излюпила. То донася на майка си, каквото пожелае: пари, злато, пръстен, гривни и други накити.
Но мамничето колко е полезно на майка си — жена, толкова е вредително и пакостно за другите. Като лети, мамничето надавало много чудна мелодия, която омайвала човеците и като ги омаломощавала, те падат в несвяст и умират. Ето защо вечерно време, като чуят гласа му, хората си запушват ушите да го не слушат.
Много голям грях е да се измътва мамниче.
По-горе видяхме, че от това пиле, произведено по същия начин, жена, която го измътила, със силата на кръвта му ставала вещица.
В Ахърчелебийско тоя обичай — да създават мамниче, съществувал и днеска и помаците, когато чуели гласа му, гърмели с пушка, за да го плашат да бяга.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов