Клетви

Независимо от орисията и нареченото от орисници на човека народното вярване дава, много голямо значение и на клетвите върху живота и съдбата на човека. Според народното вярване клетвите могат да докарат на човека най-голямо нещастие и е само нему, но и на челядта му.

Клетвите са: родителски, чужди и собствени.

Родителските клетви са, когато бащата или майката  прокълне някое от децата си.

Чуждите клетви са, когато цяло едно село или отделни лица прокълнат някого, а собствени клетви са, когато сам човек дава уверение за нещо или прави някакъв обет (обещание) и за да потвърди своите думи или своя обет, дава клетва, кълне се.

Родителските клетви, т.е. клетвите на баща или на майка, народното вярване счита за много тежки. Да прокълне един баща или една майка своето чедо, което е техният живот, и да му пожелае от сърце и от душа най-голямо нещастие, туй става от голяма мъка, от голямо преслушание на чедото към баща си или към майка си.

Тия клетви на баща или на майка стигат до бога и Господ ги веднага взима под внимание и ги изпълнява. Което е по-страшно, тия клетви постигат не само провинения син или провинената дъщеря, но преследват и внуци и правнуци.

Когато орисниците отреждали съдбата на детето, те гледали дали имали бащина или майчина клетва върху бащата или майката на детето; ако има такава клетва, те я утвърждават и си отиват.  В тоя случай те казвали: „Клетвата бащина и майчина не се разваля“ Клетвите бащини и майчини стигали до бога и можали да изменят отнапред отреденото от орисниците.

Ето защо, когато някого връхлети голямо нещастие,а причините не са известни, казват: „Клетиня има; изплаща бащини или майчини грехове“, т.е. не свои грехове, а греховете на баща си или на майка си.

Бащата кълне, като свали капа, т.е. гологлав. А гологлав мъж ходи само когато тъжи, когато плаче за смъртта на баща и майка и когато е в черква; значи бащата влиза в най-трагично положение пред бога и пред човеците и изрича своята клетва. Народното вярване дава по-голяма сила на бащините клетви. Те са Огън.

Майката кълне със свалена забрадка: видяхме, че гологлава жена не може да се види. Значи и тя влиза в едно съвършено трагично положение пред бога и пред човеците. Ето как се описва клетвата на майката:

Па свалила бялата забрадка,

Гологлава люто го проклела:

Проклет бъди, мой мили сине.

Проклет бъди от моята младост,

Що по тебе язе я изгубих.

Да се скиташ по села, по друми,

Нигде мирка и сврътка да нямащ.

Твои двори пусти опустели,

На огнище кумин да не пуши.

Забрадката сваля да покаже, че някога е бяла мома и млада и тая своя младост е изгубила, като раждала и гледала тоя син.

По някой път майката вади дясната си сиса, на която е сисал синът, и го кълне. Та се среща в една песен:

Не ме прави, мили сине,

Да извадя дясна ненка.

Да извадя и прокълна,

Майката и бащата кълнат сина си само когато той ги пропъди и ги остави да се скитат по чужди къщи.

Чужди клетви. Чуждите клетви могат да бъдат народни— от цяло едно село и от цял един край или вдовишки, сирашки и сиромашки.

„Тия народни, вдовишки, сарашки и сиромашии клетви са още по-тежки“

Тия клетви се отправят срещу изедници, предатели, хайдуци и др.

Когато някой насилник, изедник, предател притисне сираци, вдовици или селяните и сиромашията яде потта им, обира ги или предава отечеството, а тоя насилник е силен, та народът, сираците и вдовиците не могат да намерят правосъдие тогава го кълнат. Сираците и вдовиците и отделните личности, ограбени от него, го кълнат частно, всеки за себе си. Но когато дойде работата да го кълне цялото село или няколко села заедно, тогава тая клетва намира по-реален израз. Народното вярване за такива изедници, насилници, предатели, които са разплакали много майки, от които е пропищяло селото, е устроила тъй наречените натемия проклетия. (Натемия, от анатема, пак проклетия.) Тия клетви са публични и получават реален вид в цяла грамада от нахвърлени проклети камъни. И господ всякога ама всякога, е прикланял ухото си към тия народни клетви и виновникът е бил наказван по разни способи: или е полудявал, или челядта му измирала и къщата му се разсипвала, или огън го изгарял, или пък е лягал на постелка и лежи дълги години, не остана ненаказан.

Такива клетви преследват не само виновника, но и челядта му до трето коляно. И орисниците при наричането взимат във внимание тия клетви и ги утвърдяват.

Собствени клетви. Както казахме, тук идат тия клетви, с които човек сам себе си кълне. Тия клетви са:

Когато се закълне за нещо, че право казва, а това не е вярно; това е лъжлива клетва.

Когато се обещае нещо да извърши и това обещание потвърди с клетва, а после не изпълни това свое обещание.

Клетвата, която дава човек, че казва право, а лъже, е много тежка клетва, защото с тая клетва опропастява живота или имота на другиго. Оттамо е и пословицата: „Когато двама си изгубят душата — третият си губи главата“, т.е, чрез лъжлива клетва погубват невинен човек.

Клетвата, която дава един човек, е различна. Или се кълне в бога, или се кълне в себе си, в челядта си и стоката си.

Кълне се в бога, като го призовава за свидетел, че право казва. Обикновени изрази са: „бога ми’ „бог душа“ „кръста ми’, „враг душа“.

Кълне се в себе си: или в здравето си, в очите си, в живота:

Заклевам се във моето здраве.

Заклевам се в моята младост.

Заклевам се в чъриите очи,

т.е. ако клетвата е лъжлива, кълне се в себе си.И вярването народно твърди, че тоя, който произнася тая клетва лъжливо, непременно осакатява, заболява, ослепява или пък умира.

Клетвата се прави в името на децата:

Заклевам се във дребни дечица.

Всички във гроб да ги закопам,

Ако лъжа, ако душа губя.

„И господ послушал тая лъжовна клетва: всичките му три деца умрели в един ден и ги закопал в един гроб“ — свършва песента.

Човек се кълне и за душата си: „Враг душа, катран душа“— и народното вярване твърди, че такъв, ако лъже, си продава душата на дявола.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов