Месечина, луна

Месечината свети нощно време, свети в потайна доба/след полунощ/, когато всичко спи, когато всички нечисти духове и дихания властват, когато се вършат всички тайни и лоши работи, когато хайдуци и хищни зверове скитат и причиняват зло на човека и добитъка и когато човек не смее да излезне.

Оттук месецът е обкръжен с ореол от страхопочитание и уважение, каквото няма ни едно от небесните нощни светила. Във всичките религиозни обреди и обичаи, в полските и къщни занятия, в раждането, женитбата, в народната медицина, в тайнствените магии и гадания — във всичко месечината играе една много значима и важна роля.

Месечината се счита за по-малък брат на слънцето. Слънцето обича сестра си зорницата, а месецът—другата си сестра вечерницата.

Месечината има няколко наиминования. Нова свещ /млад месец/, пълен месец или пълна свещ.

От пълна свещ почва да се яде и става расип, и най-накрая стара свещ.

Нова свещ се казва онова положение на месеца, когато се появи в първите три дни на своята осмина като много тънък сърп. Той се явява вечер с извити рогове към юг или югоизток,  след това се нарича месечина.

Новата свещ се посреща с голямо почитание и тържества.

Като видят тънкия сърп, свалят капа и обърнати към него, се кръстят. Момите и децата при появяването на тънкия сърп, играят хоро и скачат нагоре до три пъти, като викат: „Утре вечер по-о-голям!“

Това правили, за да расте месечината и да бъде времето през целия месец хубаво, да пече слънце и да пада дъжд, през лятото. Ако е било през зимата, го правили за да има хубаво време.

На друго място са скачали до три пъти, и викат: „Месече! Ти висок, я по-о-о-висок!“

Някога новата свещ се посрещала с хора и песни. Момите играели хоро и всяка гледала да има в ръката си пари. Ако нямат пари, взимали лиген пълен с вода или взимали вместо пари хляб.

Новата свещ е свързана с множество позволени или непозволени работи през ежедневието.

Хубаво е, когато се види нова свещ за пръв път, да се подстригват косите на момичетата, защото тогава косите ще растат, както започва да расте и месечината.

Когато някой види нова свещ, не бива да каже това в къщи, защото през тоя месец щели да се чупят много глинените съдове.

Не бива да се сади нищо щом се почвала луната, защо насаденото семе ще никне, но няма да върже никакъв плод. Особено се пази да не се пресаждат цветя. Също не трябва да се присаждат фиданки, защото няма да завържат никакъв плод. Разсад също не се разсажда.

Не бива да се секат дървета за сграда, защото дърветата ще бъдат изядени от червеи. Дървениците ще ги съсипят и ще изгният лесно и скоро, къщата ще се срути.

Когато някой види нова свещ, не бива да погледне у къща, у дърво, у сено или слама, защото къщата и сеното ще се запалят, а дървото ще изсъхне. Трябва да се погледне в голям връх или в камък.

Вярва се, ако дотогава е било сухо, с появяването на новата свещ ще почне да вали; ако ли е било дъждовно и кишавито, времето ще се поправи, защото месечината се окъпала вече и тръгва на път.

Ако е на мена/новолуние/ не трябва да се оставят ризите в корито, защото ще се разядат, не трябва да се прави кисело зеле, защото няма да стане. Ако на мена се насади кокошка, гъска или пуйка да мъти, яйцата ще излезнат малки/запрътак/. Млякото не се подквасва, сиренете не се подсирвало.

Пълна свещ, пълна месечина се казва, когато месечината е пълен кръг. Това положение на месеца е възпято в песните с думите ясна месечина, в това си положение месецът е предмет на почитание и подбудител на всяко начинание. На пълна свещ се сеят ниви, садят се дървета, пресаждат се варива и градински зеленчуци, защото всичко посеяно, насадено, разсадено ще има плод, ще бъде пълно.

На пълна свещ се правят и сватбите, защото на младоженците всичко ще върви на добре, на пълно, на сговор.

На пълна свещ се започва всичко, защото всичко върви на добре, на пълно и се свършва, ако е работа, път или търговия, с успех, благополучие.

Когато някой види за пръв път пълна месечина, има обичай да си вади кесията с парите, почуква я и като гледа у месеца, казва:

„Как си пълна ти (месечината), така да е пълна и кесията!“— и вярва се, че тогава кесията през целия тоя месец ще бъде пълна.

Стара свещ, стара месечина. От пълна свещ започва да става стара свещ. Стара свещ се казва мената, когато месецът е вече половинка и започва да става сърповиден.

Стара свещ е до момента, когато сърпът намалее дотолкова, че едвам се вижда.

Старата свещ се вижда само сутрин, и то постепенно все по- късно, докато най-после се изгуби съвсем.

През време на тая мена нищо се не започва, нищо не се прави, защото всичко ще бъде без успех. Сватби не правят, защото младоженците няма да се доведат, т.е. няма да доживеят и ще се разведат. През тая мена не бива да се сее бял лук, защото ще го яде червей; не бива да се сее никакво вариво: грах, леща, боб и друго, защото няма да увират. Зеле и чушки не се разсаждат, защото ще ги ядат червеи.

През тая мена трябва да се секат дървета за къщи, защото те ще бъдат трайни, дървоядите няма да ги ядат.

Разсип /новолуние/, изет месец се казва луната, когато старата свещ се изгуби съвършено. Това трае три дни и после се появи на запад във вид на тънък сърп с рогове нагоре, към юг — тогава е вече нова свещ.

На разсип не се върши и започва нищо. Освен друго на разсип се пази и да не се пере, защото ризите, както са в коритото, ще се развалят. Пази се още да не мият и главата, защото косата ще почне да се къса и да пада. Не се сади нищо, защото всичко ще бъде празно. Не се започва никаква работа, защото няма да има успех.

„Върви му като от новина на погибел (разсип)“

Също така било хубаво да се захрани най-напред малко дете, защото щяло да яде благо, със сладост.

Месечината като нощно светило вижда всичко тайно, според вярването на народа вижда повече неща от слънцето, защото всичките тайни неща, се вършат нощем.

“Месечко, ясен месечко,

Ти грееш дене и ноще,

Виде ли стадо големо?“

Месечината, когато види някакво убийство, нажалва се и плаче; тогава от ясен светъл става тъмен кръвен. Щом изгрее тъмен и кръвен, народът знае и казва: „Кръвнина е станало“.

Магьосниците, за да узнаят тайните на света или да почерпят сили в своите магии, чрез магия свалят месечината на земята. Затъмнението на месеца народната вяра обяснява с това, че някоя магьосница го е свалила на земята.

Месечинката има петна. Тия петна са направени от една жена, която, като прала пелените на детето, изтрила си ръцете в него. Както слънцето, така и месецът някога са били ниско. Има песен, в която се пее:

Ой ти сечко, месечко,

Турски помощниче,

Българска неверо.

Песен от Дупнишко, която обяснява, че българската войска била скрита и очаквала турците, които щели да минат през клисурата. Било тъмно, та са вярвали, че турците няма да ги видят. Но месечината огряла ясно и турците, които вървели из клисурата, съгледали скритите българи, нападнали ги и ги разбили. Оттогава останало да се пее.

В Преславско, също пеели тая песен, обяснението на която е следното:

Скритите в гората не са били войници, а селяни — жени, деца и старци, които се скрили при известието, че идат турци. Било тъмно и са вярвали, че никой няма да ги види, но месечината огреяла и турците ги съзрели, нападнали и старо изклали, а всичко младо отвели в робство.

„Издала е българите — завършват старите хора, ето защо месечината е турска.“

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов