Момински билки
1. Босилек
Босилякът е и моминско цвете, и религиозно.
С босилек се кичат, невестите, жените и бабите правят китки и ги носят: невестите на главите, а жените и бабите в пазвите заради миризмата му.
На момите най-милото цвете е босиляк, който сеят в градините. В сватбарските песни момата на тръгване за дома на момъка поръчва на майка си:
—Мале, мила майко, Сутрена с’росина,
Сяла съм босиляк, На пладне с воднца,
В долнята градинка. Я вечер с слъзлици.
В среднята лехичка. Eгa се повърнем.
Та ми го поливай, Китки да накитим,
Поливай, подливай: Венци да увием.
Босилякът има и религиозно значение; в обредите и религиозните обичаи той играе първостепенна роля.
Бабите носят на родилката китка босилек и здравец; на Гергьовден се ръси стадото с китка босилек; свещениците ръсят с китка босилек; на сватба босилекът е на първо място в китките и венците; на смърт при погребването на умрелия босилекът също е на първо място. С една дума, във всичко босилекът е цветето, което се тачи и употребява.
В песните босилякът се нарича „ран босиляк“ и „ран бял босилек“.
Зимно време се употребява сушен и като такъв служи за кит ки.
Нецъфнал босилек не правят на обредни и религиозни китки.
Има имена: Босилко и Босилка,
2.Невен
Невен е уважавано моминско цвете и възпято в моминските песни:
Мила китка невенова,
Невевова, босилкова,
Направена, неносена,
През бял Дунав пренесена,
Във градинка насадена.
Сватбарска – Пещера
Тук китката невенова представлява булката.
Невенът се епитира обикновено „шестореди“, „чернооки“, още и „китен“:
Мумицеа, мари хубава,
Ут мет ли ти са устан
Ут чеарнок неван учйнъки?
Момите и невестите правят китки от невен и ги носят, като вяр ват, че змейовете и самовилите, както и други магии не могат да им напакостят.
Има и собствено име: Невенка, Невен.
3.Божур
Божур расте но полето див, но се сади и в гра дините. Възпято е като божур дърво.
Селянките моми и невести го берат див и правят китки и венци.
Божурът запазва момата и невестата, също както и невенът, от лоши очи, от уроки, от магии от направено и от самовили.
Божурът е синоним на червено, алено: „тя стана божур“, т. е. бузите и се зачервиха.
Има собствено име: Божура.
4.Стратур – лятно цвете с пурпурночервени увиснали съцветия
Моминско градинско цвете, носи се като китка, но цяла вейка:
Яна биле брала.
Брала та набрала,
Яна дворе мела,
С китка босилкува,
С вейка стратурува,
Стратурът се възпява за хубост и в земледелието:
Два му волове ангеле,
Ралото му стратурково,
Жеглите му босилкьови-
Носи се на главата като китка срещу зли очи, от уроки, от магии, от напратено.
5. Иглика
Игликата расте дива по ливадите.
Тя е моминско цвете; бере се и се прави на китка.
Носи се от лоши очи, от магии,
В песните се употребява, за прилика между момък и мома:
Колко сме си лика,
Лика и прилика,
Като два стръка иглика.
Има собствено име: Иглика.
6. Седеф
Седефът се сади в градините и се употребява в народната медицина срещу лоши духове.
На родилката дават да яде смачкан седеф срещу лихусите; кичат я със стръкове от седеф срещу уроки и зли очи или от магии. Китят също и детето от уроки и истравци.
И при сватбата седефът заема почетно място.
На невестата се слага във венеца невестински и в пазвата и стрък от седеф. Това се препоръчва от народната вяра, невестата да е запазена от уроки, от магии, а младоженеца — от завързване.
Зелените камъни в пръстена се оприличават на седеф
Пръстени ми падаха,
Със зелени камъне;
Дето камък паднеше,
Зелен седеф никнеше.
7. Трендафил, ружа
Градинско цвете, възпято в моминските и сватбарските песни.
Котелът с мълчаната вода на Сурваки, Великден и Гергевден, в която са пръстените на момите, ще се сложи да пренощува пад трендафил.
Трендафилът е белег на хубост, радост и мла дост, затова се употребява при раждане, кръщене, сватба, годеж, но при смърт — никога.
Гюлчета са едно най-много употребяваното украшение в обредните хлябове.
В песните се нарича повечето гюл, а се епитира. „бял, червен трендафил“
Има собствени имена: Трендафил, Трендафилка, Ружа.
8. Здравец
Здравецът е диво планиско цвете, което расте и лежи:
Лежи под дебели сенки,
Зиме под дебели преспи.
Поради своята миризма се сади и в градините.
Здравецът е най-възпятото моминско цвете и се употребява не само като момински накит (китки и венци), но и във всички обреди и религиозни обичаи.
На годеж китката на момъка ще бъде от здравец, ако няма здравец, замества се с чемшир.
На Сватба вене цът на невестата се прави oт всякакво цвете, но без здравец не може.
При раждане покрай седефа в китката ще има и здравец; когато се къпе детето, в коритото покрай седефа ще има и здравец.
На Ивановден бабата, когато ходи да къпе децата, на всяко дава китчица от здравец; коледарите имат на калпаците си китка от здравец.
Във всички обреди и обичаи без здравец не минава.
Според народната вяра здравецът е белег на здраве и радост.
Между здравеца и босилека има спор за първенство; босилекът се гордее с това, че той преобладава в черквата, но здравецът пък се хвали с това, че той е винаги зелен, всякога весел, а босилекът е зелен само три месеца, а после е сух.
Провикна се из гора зелена,
Здравко, бравко, цвете миризливо:
Стойне моме, ябълко червена!
Що не додат моми да ме берат.
Да ме берат, китки да ме китят;
Или са се босилку предали?
Босилек е веднъж във година.
Във година, лете три месеци,
Ала аз съм и зиме и лете.
Лете цъфтя под зелена сянка,
Зиме Лежа под дебела преспа.
Има собствени имена: Здравко, Здравка.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов