Полски, магьоснически билки-1 част
1. Биле
Билето е трева, която има голяма магьосническа сила и с която се правят магии. От това растение носят название онези, които се занимават с магии — биляр, билярка.
“Чула се мома билярка,
Билярка мома лекарка,
Та ойдох да ме лекува,
Сгоди се света неделя,
Немаше биле набрано.“
C билето, зрънцата от това растение, тровят риба. . .
С това биле обаче трябва да има в някои случаи още и дру ги специални билки.
2. Омайниче
Омайничето расте в нивите между пшеницата, ръжта и по планините.
Името си е получило от това, че като се яде, омайва човека, а когато се яде повече, може и да отрови.
Тая билка носи няколко още названия: пиявец (Кюстендилско), горчивец (Тетевенско), лудолец (Плевенско), а по турски делидже или още лудо жито.
То цъфти синьо, а като узрее, има го с осил и без осил. Без осила е пo-върло, по-лошо.
Щом ядат хляба, пазят се да не пият вода; защото, ако пият, не могат да мръднат от мястото си, замайва им се главата.
Яде ли се топъл хляб, омайват се дотолко ва, че не могат да мръднат по три дни. Знае се, че от това биле, ако се яде само, може човек да умре или да полудее.
Много мъчно се треби (чисти); защото са пълни нивите.
Вярва се, че туй биле се изпраща през Русалската неделя, защото някои години го няма и тогава хлябът е безвреден но някоя година го има страшно много.
Между другите вредни свойства на омайничето народната вя ра му е приписала и силата, че с неговата сила може един момък да бъде омаен дотолкова, че да лудее по някоя мома. Ето за що се пее:
Рада ходи по саица (рокличка);
Рада носи кован гердан
Кован гердан, плетен гайтан;
У гайтана дробно биле,
Дробно биле омайниче.
Друга песен:
Си напълни дробно биле
Дробно биле омайниче,
Та омая младо и голямо.
Кукушко
Тук омайничето се споменава като билка, която омайва и хвърга човека в несвястна любов.
3. Любиче
Любичее, любовниче е билка, която се бере по полетата в тревата или се намира в сеното; любичето се носи зашито в ризата, която трябва да бъде ленена, или се слага в гайтана (покосняка) момински, или се дава на момъка да пие. Любичето има силата, че момата, която го носи, става обична на всички и момците лудеят по нея.
4. Деленка
Деленка е билка, противна на любичето. И тя расте по ливадите, бере се, когато цъфти, или се пробира суха в сеното.
Тя има сила да раздели двама влюбени; тя има сила да раздели мъж от жена.
С нея се запойва лицето, което според желанието трябва да се омагьоса, за да намрази някого.
Тая билка се казва още и омразниче. С билката деленка може да се натърка някой уред (остен, копраля, кобилица, дръжка на мотика, коса, сърп), който се хваща с ръце и се работи с него и тогава лицето се омагьосва и бива намразено от любещето го лице.
Стрелите на самовилите някога са привени с делянка; тогава тая стрела става делянчева, билянчева, когото рани, омагьосва го и прави така, че да намрази жена си — ако е женен, или любовницата си, ако е момък. Ето защо самовилите, за да накарат някой—момък или юнак—да ги обикне, хвърлят му такава стрела, както се пее:
Та си хвърли до три стрели.
Първа стрела белоперка;
Друга стрела черноперка;
Трета стрела делянчева,
Делянчева, билянчева
Що разделя, що омразва. . ,
5. Перуника
Тая билка расте в ливадите между тревата; бере се лятно време цъфнала или в сеното суха.
Тя е лековита билка. Момите я носят във венците и китките си, та с тях да вплитат в своите мрежи момците и да ги омайват.
Която мома има китка от перуника, омагьосва всички момци, защото момъкът, щом й вземе китката и я забожда на пояса или на шапката, веднага става омаян, омагьосан от нея. А това става много лесно, понеже обичаят е, момците да грабят китките на момите.
Ето защо се лее:
Гадиш, мале, кого гадиш,
Мене, мале, недей гади,
Недей гади, недей учи,
Мене мома омагьоса,
Омагьоса, та омая,
С росна китка, перунишка;
Та ми мома додражала,
Додражала, умилела.
6. Куманика, куманига
Куманика, куманига е лековита билка.
Цъфти по ливадите и по високите планински места. Цъфти син цвят.
Тя има мощна магическа сила, за да раздели и омрази според вярата народна.
7. Чемерика
Чемерика, също е планинско цвете, отровна бил ка и с голяма магьосническа сила за раздяла.
Тя се нарича още овча чемерика за разлика от друга билка, която прилича на чемериката.
8. Тинтява
Тинтява, лековита билка, расте по високите планински места. Има също голяма магьосническа сила за раздяла.
Има два вида: жълта тинтява, която се казва още и овчарска тентява, и синя тентява, която се казва едностръка тентява.
Тия билки всяка за себе си има магическа сила да разделя влюбени, но съединени на куп, те стават още по-силни.
Змеят, който либил мома, либил я и я зел за жена, бил отпъден чрез тинтява.
- Момата,като искала да се отдели от него, с хитрина го питала:
Имаме крава ялова,
Крава се води със бика,
Нити се крава завожда,
Нити се бика отделя.
- Змеят я научил: да се земат билките
Синята куманига,
Овчата чемерика,
Овчарската желта тентява,
Тия билки разделни.
Па да ги сварят на парясано (пусто) огнище и да полеят кравата, веднага бикът ще се отвърне.
Вратика, иглика или куманика и овчарска тентява, с тия билки, като се полее момата или момъкът, залибени от змей или Зменца, веднага ставали недосегаеми за тях.
9. Вратика
Вратика, лековита билка, сади се в градините.
Тя има същата магьосническа сила, както и гореспоменатите билки.
Вратиката носят през Русалската неделя ведно с пелина срещу русалките или самовилите.
10. Пелин
Пелинът е лековита билка, расте по градините; има го див и питомен. Питомният пелин притежава магьосническа сила; него носят през Русалската неделя срещу русалките и самодивите.
Пелинът се сади за през Русалската неде ля, и за други лечебни средства. Дивият пелин е знак на пустотия: къщата му е в пелин обрасла — значи опустяла.
Пелина го употребяват зелен, но и сушат го за зимата.
Родилката, невеста, мома, момък и дете носят пелин в пазвата, пояса или в дрехите срещу магии и лошо.
11. Разковниче
Разковниче е лековита билка, която расте по ливадите. Бере се зелено, цъфнало, но и сухо в сеното.
Тая билка според народната вяра има магьосническото свойство да отваря всичко заключено. Пред него се отварят и железните врати и тежките ключове; пред него се отваря и земята, дето има зако пано имане. Ето защо него много дирят иманярите.
Много рядко са ония биляри и билярки, които познават раз ковничето; познава го само костенурката.
За да се сдобият, с раз ковниче, билярките отиват по полето и търсят гнездото на косте нурката, дето е снела яйцата си. Туй гнездо заграждат с плет, за да не може костенурката да влезне. Тя се връща и като намира гнез дото си заградено, отива по ливадата, намира разковничето и го донася при заграденото си гнездо. Пред силата на разковничето оградата рухва и костенурката влиза в гнездото си. Билярката пристъпва и взима разковничето, което е оставяла костенурката като вече ней непотребно.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов