Насекоми

Пчела

Пчелата е благословена от бога буболечка. Народното вярване разказва, че пчела е привела голяма услуга на бога и от тая услуга тя е страдала. За да я награди, господ я благословил и тя е най-благословената днеска.

Някога Господ бил решил да ожени слънцето; за предстоящата сватба поканил всички същества; само дявола не поканил. Дяволът, като научил за тая сватба, яхнал  заек, минал покрай къщата на бога, засмял се и почнал нещо да бърбори. Господ го видял, кога се засмял и кога почнал да бърбори. За да узнае какво си бърбори дяволът, Господ изпратил пчелата, която леко лети и бързо върви. Тя литнала и кацнала на капата на дявола и прислушала какво приказва.

Дяволът приказвал на себе си така: „Колко е глупав тоя Господ; той се кани да ожени слънцето. Сега едно слънце грее, та лете изгаря всичко, ами ако се намножат слънцата, тогава какво ще стане“

Пчелата чула това и литнала да се върне при бога. Дяволът я съгледал и я погнал да я стигне. Като я гонил, той хвърлял по нея стрели и я наранил в кръста (половината) и тя тъй ранена едвам избягала и стигнала при бога; от страх тя била станала само мръсотии.

Тя казала на бога всичко и Господ отменил сватбата; решил да не жени слънцето.

Но пчелата, едно била ранена, а друго била омърсена, и ако излезне такава пред другите същества, които са били надошли в двора, то от срам и подигравка не ще има къде да се скрие. Затова се оплакала на бога: „Сега такава омърсена и такава ранена, къде да отида и какво да правя?“ Господ я утешил и рекъл: „Мълчи, не плачи. И така ранена с прекършена половина ти ще живееш; и така прекършена на две ще бъдеш пак хубава и гиздава и всякога ще пееш.“ И я излекувал. „А за мръсотиите ти не бой се, отсега нататък нека бъдат благословени и да миришат на хубаво и приятно. Твоите мръсотии да ми се поднасят като най-приятен и мил подарък. Това, що е у другите животни мръсно и за срам — у тебе да бъде чисто, сладко и свято.^“

И така лайното на пчелата станало на мед и восък. Медът слади целия свят, а восъкът се пали пред бога.

И така пчелата станала на почит и похвала пред всичките.

Оттогава медът и восъкът са станали лековити с тях се лекуват всички болки; пред меда и восъка бягат всички магии, всички лоши същуства.

В чест на пчелата има устроено празненство на св. Прокопии. В чест на пчелата на Бъдни вечер се кади мед и восък.

Във всичките момински, лозарски и коледни песни пчелата се възпява с похвала. Тя се нарича „лява пчела“, т.е. такава, която е недосегаема за никакви лоши духове, пред която бяга всичко що е лошо. В коледните песни, се пее:

Кошари се из роили:

Все кошари, все леваци;

Всяка пчела лява-пчела,

Деком лети по тревица.

По тревица, по росица,

Та събира много благо;

Всяка носи на ножица

На ножица по лъжица,

На главица по паница,

Всяка носи по жълтица.

Според народа само пчелата може да излезне пред бога.

Душите на дечицата ставали на пчелици и като такива отивали у рая.

„Ухапала го пчела за езика“ — е приказка за човек, който си пийнал, та езикът му е вързан.

Вярва се, че пчела, като ужили човека, жилото й остава в кожата. Без туй жило пчелата умира. Ужиленото се лекува с баяне и с налагане мед и паяжина.

Ако сънуваш пчела — добро е.

Ако насън роева кошар в къщата — много е добро, ще има голям придобие в къщи, голяма печалба.

 

 Мравка, бръбиняк

За народа мравката е била пчела, но после, като прегрешила нещо пред бога, за наказание станала мравка.

В обредите не се среща  никъде; в народната медицина и във някои вярванията се среща.

Вярва се, че в къща, където излезнат мравки, добро е, където се издига мравуняк т.е. жилището на мравките — там имало закопано имане.

„Цял бръбиняк“ или „цял мравуняк“ — се казва за къща, дето има много дечица и челяд.

„Цял бръбиняк“ или „цяла мравка^“ — се казва за човек, който е умен, пестелив, трудолюбив.

Пчелата и мравката във всичките приказки, пословици и гатанки се взимат като образец на трудолюбие, спестеливост и за поука на послушание и ред в задругата и семейството.

 

Пеперуда

Насекомо, което народното вярване представя като гадинка, която лети около бога и моли всякога за дъжд.

Когато настане суша, нарадното вярване е устроило обред с религиозни обичаи, наречен пеперуда.

 

Калинка

Тя е малка, червена с бели капчици. Народното вярване я представя като кравица на бога. 

Приказва се, че веднъж едно момиче, хвърлено от баща си в една пуста гора по настояването на мащехата й, изгубило път и срещнало тая буболечка: момичето се оплакало и я помолило да и покаже път да излезе от тая гора и буболечката я извела.

Оттогава народното вярване препоръчва, когата момиче или мома види тая буболечка, да я гали и да я моли да й покаже път:

Калине, малинке,

Кажи каки път!

Това се повтаря до три пъти.

Тук момичето или момата се представя като снаха, а буболечката като по-млада и по-малка от тях, затова я наричат „калинка“ , „малинка^“, както всяка снаха нарича сестрите на мъжа си, по-млади от нея.

Вярвнето строго забранява да се убива тая буболечка.

„Цяла буболечка“ се казва за кротък човек; в тоя случай се разбира тая буболечка.

 

 Вещица

Народното вярване представя вещицата като лошо насекомо; то хвърчи вечерно време и причинява пакости на човеците.

Тя е пеперуда черна с червени капки, но народното вярване я представлява нато лош дух.

 

Стършел

Стършелът (най-голямата оса) е насекомо, много вредно за добитъка и за човека. Неговото ужилване е смъртоносно; особено е опасно, ако говедо, кон или пък човек мине близо около тяхното легло или пък случайно срещне рояк от стършели — роякът го напада и с ужилванията си го убива, защото става оток голям и гноясва, и отравя кръвта.

Стършелът е бил пчела, но поради тежък грях Господ го направил на стършел. Стършелът се счита като лош дух.

„Стършел“  в преносен смисъл означава лош, сърдит, пакостен човек.

„Остави тоя стършел!“ — се казва за лош човек.

Щъркел (вид муха) е друго вредително насекомо; особено е пакостливо за говедата. Лятно време, когато е горещо, щъркелът напада говедата в цял рояк и така силно хапе,че говедата от болки хукват да бягат; това се казва „щръклеят говедата“.

Някога са щръкляли овцете, но Господ, като ходил по земята, отишъл при говедаря, който лежал под сянка, и му поискал вода.

Говедарят, без да мръдне дори, му казал „Кьорав не си; ето го кладенеца, иди се напий!“ и си обърнал гърба.

Господ тогава отишъл при овчаря и му поискал вода. „Сега, дядо, ще ти донеса “ рекъл овчарят, — но поварди ти овцете, докато се върна, защото щръклеят.“

„Иди сянко — рекъл Господ, — аз ще вардя овците.“ Овчарят отишъл и донесъл прясна вода и напоил Господа.

Тогава Господ благословил овците и овчарите и заповядал на щъркела да не закача вече овците, а да отиде при говедата. И така станало. Говедата, както лежали на пладнището, отведнъж пощръклели и хукнали да бягат; а говедарят, който се излежавал под дебелата сянка, хукнал и той след тях да ги гони гологлав и капнал от умора.

Вярването за щъркела е, че е лош дух.

 

 Оса

Осата е била като пчела, но е наказана от бога поради някое непослушание.

И Осата е много вредно насекомо. Ужилването й е много вредно, а ако се случи цял рояк, то е и смъртоносно. На ужиленото място става оток, който гноясва и боли.

„Пикал на оса“ се казва за човек, който лесно кипва и лети на бой.

„Махни тая оса“ се казва за човек, който от малко кипва и завързва кавга.

И осата се счита за лош дух или за слуга на лош дух.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов