Влечуги. Земноводни животни

Костенурка, костеница, костена жаба, желка

Костенурката е станала от жена. Народното вярване разказва така.

“Била невеста и много се срамувала от свекъра си. Веднъж той тръгнал на работа и й поръчал да му омеси за пладне турта, та като се върне да яде. Невестата омесила, опекла туртата и я скътала за свекъра си. Отде се нашла кучката, та грабнала питата и невестата можала да отърве само половина. Свекърът се забавил, а невестата била гладна; тя намислила да излъже свекъра си, че кучката изяла цялата турта, и седнала, та изяла и другата половина . В това време се чул гласът на свекъра, който се върнал. Невестата се уплашила. Рекла да се скрие някъде в къщи, но нямало къде; а да излезне навън не могла, защото свекърът вече влизал. Тогава тя набързо сложила кръга на земята, седнала отгоре и се захлупила с нощвите.

Свекърът влязал и почнал да я вика, но тя мълчала. Той я съгледал под нощвите, разсърдил се и я проклел: „Да даде господ, снахо, да бъдеш всякога, каквато си сега!“ — и си излязъл. Случило се в лош час и невестата станала на костенурка.„

Костенурката и до днеска се срамува и бяга, щом съгледа човека, като мисли, че това е свекърът й.

Костенурката е веща и добра познавачка на всички билки. Народното вярване утвърждава, че само костенурката познава тревата разковниче.

Яйцата на костенурката влизат в народната медицина, а още повече в народното вярване. Магии се развалят със силата на нейните яйца.

Месото й е лековито срещу уплах, страх и обща слабост,която слабост вярването народно казва, че иде от захранване, т.е болният или болната е изяла нещо омагьосано, направено.

И от костта и стържат стърготи на прах и запояват с него мома или булка от страх, от уроки.

Змия

Народното вярване е облякло змията в голяма тайнственост. Всичките наши приказки с фантастичен характер са пълни със змията. За змията народната вяра разказва, че тя живее далече на край света, и то в долния свят; живее наедно с другите в голяма пещера, дете е жилището и на змийския цар.

Змийският цар е голяма, много голяма змия, като голям дебел боp; имa криле и голяма глава. Той седи на престол от сухо злато и е окичен с безценни камъни. Около него стоят неговите големци боляри, войводи, големи смокове. Под езика на тоя змийски цар има магически пръстен, който притежавал свръхестествена сила. Поверието разказва, че който могъл да вземе и да има тоя пръстен, можел да получи, каквото помисли.

Една приказка разказва как един овчарин, като избавил дъщерята на змийския цар от пожар, отишъл със змията — царска дъщеря, в пещерата при баща й —змийския цар, и царят му дал тоя пръстен. Като чуквал с тоя пръстен в нещо, излизал един дервишин и го попитал какво желае; каквото овчарннът поисквал, веднага му било доставяно.

В пещерата имало безчет злато и безценни камъни. Тия камъни правели змиите. Болярите, които са около царя, имали на опашката си топиз, който не е друго, а чист безценен камък, тия смокове са началници на всичките змии в известен край. Такива смокове обаче никой не може да убие, защото те не се бият; ако някой би се опитал да убие такъв смок, той ще пострада: или сам ще се убие, или ще полудее.

Змиите идват на Благовец, и си отиват на Секновение (29 август). Когато си отиват от нас, те всичките се събирали в тая пещера и там прекарвали зимата.

Преди обаче да тръгнат за зимовището или зимното леговище, всяка змия ще бъде подложена на изследване от смока-началник и всяка е длъжна да му изповяда за всичко що е вършила и как е прекарала лятото; ако някоя змия е ухапала човека, такава не се приема да отиде в зимното леговище, а я оставят навън да загине от студ.

Змията се бои от огъня; къде има огън или пожар, тя бяга далеч. Ето защо на Благовец и на Еремия плашат ги с маши и ръжен, че ще ги горят, и ги пъдят да не влязат в двора и в къщи.

Ако змия се появи в двора на някоя къща или в самата къща, поверието тълкува туй появяване като лош знак: в къщи ще умре някой. Да не стане такова нещастие, устроен е обред да ги пъдят с машите и ръжена.

На тоя свят змията бяга от огъня, но на оня, в пъкъла, дето е страшен огън, змията борави и мъчи грешните. Мъките са много, но една от тия мъки ще бъде такава: змии ще се увият около тия грешни хора и ще ги пият. Народа вярва, че и самият ад несита не е друго освен голяма, много голяма змия.

Всеки сънор т.е, известен край от селското землище, според поверието народно си има свой сейбия, т.е. стопанин, и тоя стопанин е смок много голям. Тоя смок не се убива, защото, който би се осмелил да го убие, сам ще пострада. Имало е случаи, когато някой е посягал да убие такъв смок, той е осакатявал или полудявал.

Един турчин веднъж се опитал да убие такъв смок с пушка, но като гръмнал, пушката се обърнала, та цевта го ударила в челото и той паднал там на място мъртъв.

Поверието утвърдява, че тоя смок сейбия, или стопанин, имал очи, с които можал да омагьосва; той с очите си омагьосвал най-млечната крава в говедата и я привличал при себе та сукал мляко. Веднъж като сукал от нея, кравата се омагьосвала и омайвала и сама отивала на пладне на това място, дето я чакал смокът, и му давала да суче. След като изсмуквал млякото, пускал я пак при говедата. Такава крава се връщала вечер без мляко. Само биволица не му се подавала.

За да отлъчат смока от кравата, т.е. да го направят да бяга от нея и кравата от смока — прибягва се до магии: поливат кравата с магически билки.

Има черни змии, които хвърчат. Тия змии според народното вярване са били в пъкъла и се върнали на земята. Те правят големи пакости на човека. Щом се спомене името им, те веднага са чували и идвали през нощта и причинявали пакост на стоката (крава, биволица, кон, вол) и на хората, ако някой спи навънка. Затова, ако стане дума за нея, то не споменават името й змия, а казват звяр, дявол.

И на всяка змия селяните казват дявол.

Змията се мрази от хората и всеки гледа да убие през лятото поне една змия. Когато някой убие змия, слъцето се радва, защото змията му напила едното око.

Вярването народно предава, че змията, когато ще ухапе човека, гледа винаги да го ухапе в петата. За да бъде неуязвим от нейното ухапване, установено е на Благовец да се палят огньове насред гумното със силен и висок пламък и тия огньове се прескачат от всички, та си пърлят краката; прескачането се върши с голи крака. За същата цел е установено и на Еремия да се гази кал, от която правят чирепии. Вярва се, че тия, които са прескачали огъня и си пърлили краката, и тия, които са газили чирепии — те и да бъдат ухапани от змия през лятото, ухапването е неотровно, не смъртоносно. Но се вярва, че такава змия не ухапва, бяга от тях.

Ако някого ухапе змия, налага се ухапаното място със змийска трева; ухапаният пие вода, в която е варена същата трева.

Да не бъде човек ухапван от змия, или ако бъде ухапан, раната да не бъде смъртоносна, вярването народно препоръчва: на Еремия всеки да набере и да яде тревата пулчец.

Змията е много опасна за децата, които се носят по нивите из жътва и по ливадите на пластене и оставят ги под дърветата в люлка. Защото вярването народно утвърждава, че змията, влизала на детето в устата и оттам в корема. А също така тя влизала в корема на човека, ако спи на пладне с отворени уста. Такава змия, която е влезнала в корема на детето или на човека, народното вярване утвърждава, че могла да живее дълго време, дори ако е малко змийче, можело в корема на детето и на човека да живее и расте. Такава змия пиела човека и мъчела го много. Да не бъде такова нещастие вярването препоръчва: за децата — майката да яде пулчец и змийска трева и тогава да кърми детето, а за старите хора — те сами да ядат от тая лековита и магьосническа трева . Освен това както майката, тъй и всеки човек лете трябва да яде чесън. Змията много бягала от него.

Вярването народно разказва, че змията или смокът, особено за последния, ако доживее да напълни до 40-годишна възраст, той получавал криле, израствали му две криле изпод главата долу и ставал хвърковат. Такъв смок приличал на хала.

Змията не умирала. Като навършвала 40 години, змийският цар я пращал в пъкъла да помага на дяволите да мъчи грешниците; ставала дявол. Оттам и хората я наричат дявол. Но много рядко са тия змии, защото човек убива змия всякога навякъде само ако я срещне.

Ако змията плювне на човека в устата, той получавал способност да разбира езиците на всичките птици и животни. Приказка  разказва как един овчарин, като избавил змия от пожар, тя му плювнала в устата и той почнал да разбира езиците на птиците и животните. Птиците му посочили да изкопае казан с жълтици и станал много богат. Жена му, любопитна да узнае отде и как е спечелил тия пари, принуждава го да й каже. Понеже змията му била казала, че ако обади някому тая тайна, тоя час, когато я обади, ще умре, и мъжът, като знаел това, решил да обади на жена си, но приготвил се и да умре. Кучето тъгувало и плакало, че господарят му ще умре от глупостта на жената, а петелът се смеел. Когато го упрекнало за това кучето, петелът му отговорил: „Нека умре, като е глупав, та слуша жена си; аз имам 40 кокошки и смирявам и владея, а той има една жена и тя го владее. За такава жена суровица“. Мъжът, както бил вече легнал да умре, като чул тоя разговор между петела и кучето, скочил от леглото си, зел една суровица и наложил хубаво жена си и тя вече забравила да го пита откъде е спечелил тия пари.

Змията знае цяровете на всичките болести и познава всичките лековити билки. Със силата на тия билки тя можела да се претваря в жена и човек [мъж ].

Вещиците, които получавали способност да вършат всякакви чудеса, добивали тази способност чрез тия билки, но тия билки научавали от змията.

В голямото море, което е насред земята, имало една голяма змия — голям смок чудовище, което можело да глътне цяла гемия.

В чест на змията се празнуват Благовец и Еримия, когато се вършат някои обреди с някоя религиозни обичаи.

Ако сънува човек змия — лошо е.

Ако го ухапе насън — много лошо, ще пострада от неприятел.

Ако убие змия — добро е, ще унищожи някой свой душманин.

Гущер

Макар и друг род влечуго, вярването народно го свързва тясно със змията и придава му всичките качества, които има змията.

И гущерът ходи на край свят в змийската пещера; и гущерът се връща при нас пролет на Благовец. Ето защо, когато пъдят с машите и ръжена змиите, пъдят и гущера.

И за гущера народното вярване разказва, че като стигнал до 40 годишна възраст, той добивал криле и хвъркал: той ставал един род от змейовете.

Гущерът, ако захапвал човек, не го пускал, додето не чуе, че магаре прореве.

Жаба

Има два вида: суха жаба и водна жаба.

Сухата жаба живее по гората и къщите, а водната — по реките и блатищата.

Жабата зимно време се завирала дълбоко в дъното на блатото и там заспивала и със съня си прекарвала зимата. Лятото се събужда и излиза навън.

Ако сухата жаба по дърветата вечерно време почне да кряка, с това предвещавала, че времето ще се развали, ще вали дъжд.

Ако е бездъждно и суша, вярва се, че ако се убие жаба, ще вали дъжд.

Мокротата из жабата е вредна; дето допре тая мокрота по кожата на човека, там изникват брадавици.

В обредите жабата не се среща.

В народната медицина и в някои случаи и в магиите тя не е изключена. В приказките жабата се често среща като дъщеря царска, която от жаба става мома.

В говора жабата се нарича пиклива и на нея се оприличава развлечена, мръсна жена.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов