2 група – Диви птици

Гугучка, гугутка

Тая птица се смесва с гълъба и в обредните хлябове се представя вместо гълъба, понеже означавала чистота, девственост, съпружеска вярност. Тия хлябове се месят на Великден и на сватба.

Има приказка, че и гугутката била жена; тя имала син на име Гугу, който умрял. Тя плакала много по него и господ я направил на гугутка. И днеска хвърчи и вика сина си: „Гугу! Гугу“, оттам е наречена гугутка.

Сврака

Самовилите и самодивите живеят там на край свят, в село, което се казва Змейково. Това село никой не знае, нито пък може някой да отиде в него. Орелът, който слиза долу под земята и се качи горе на горния свят, и той не знае къде е туй самовилско село, нито може да отиде. Само свраката го знае и само тя може да иде.

Всяка година самовилите я канят и тя отива в селото им и им върше смил (полско жълто цвете; в Ломско пък вярват, че тя отива да върше тръне). Като свърши вършитбата, тя се окъпва в тяхното езеро и се връща при нас. Тогава свраката е ощипана, с много рядка перушина. Поверието казва, че свраката, като се окъпела в самовилското езеро, хвърлила е старата перушина и сега ще й никне нова.

Свраката е много пакостна. Тя граби малки пилци, бибета и патенца; тя кълве яйцата на птиците и изпива, а също граби и малки птиченца. Затова я гонят и убиват.

Свраката, когато види някоя мърша, не може да мирува, но силно крика, оттам е създадена и пословицата: „Дека кряка свраката, има я крилце, я перце“, която в преносен смисъл има значение, че ако се мълви за някакво злоупотребление, за някаква кражба или за друго злодейство, че са извършени от някого или някъде — от тая мълва ще има я крилце, я перце.

Свраката, като ходи в Змейково и се къпе в самовилското езеро, обладава една целебна сила. Поверието разказва, че тя може да донесе на човек яки зъби; поради това, когато дете сменява млечните си зъби, всеки паднал млечен зъб се хвърля на покрива на къщата, кошарата, коша или на купата с такава молба към свраката: „На ти, сврако, костен зъб, та донеси ми железен“ — и вярва се, че свраката ще отнесе в Змейково костения зъб и наместо него ще донесе железен, т.е. траен, як, с който човек ще си служи до гроб.

Ако свраката е кацнала на дървото пред къщи и кряка силно, това показва, че ще дойде гост.

Срещу магии се употребява перушината и желъдката на свраката.

Когато има епидемия по кокошките, за да се прекрати епидемията или да бъдат запазени кокошките — убиват сврака и я окачват на дърво пред курника или близо до него. Поверието казва, че кокошата болест се плаши от свраката и бяга.

Ако чуеш на сън, че кряка сврака — скръбна вест.

Ако убиеш сврака — избавление от премеждие.

Гарван, врана, галун

Народната вяра представя гарвана като злокобна лоша птица. Нейното грачене всякога предвещава лошо нещо, нещастие.

Народното поверие утвърждава, че когато гарвани грачат около една къща, в тая къща ще има смъртен случай. Ако в някое село се трупат гарвани и грачат силно — в туй село ще дойде голямо нещастие: или ще дойде чума_, холера, сипаница, или селото ще бъде нападнато от харамии, турци и други и ще бъде изгорено и сечено.

Гарванът върви след войска или дружина въоръжена, защото предвижда, че ще има мърша.

В песните се пее, че щом падне някой юнак в планинските усои, гарванът ще бъде първият, който ще кацне при него „да кълве черни очи“ и „да яде бяло месо“ юнашко. Дори в някои песни се казва, че гарванът не е търпял да издъхне раненият юнак, но още жив почнал да му кълве очите.

В песните гарванът се казва още „галун“:

Галуни, черни гарвани

„Гарвани ти очи изкълвали„— е клетва.

Хайдутин, ако не падне в ръцете на турците, за да го обесят, той знае, че рано или късно ще падне убит по планинските усои, и затова се пее:

Орлите му са сватове,

Галуни му са кумове,

Свраките му са свахите.

с. Козар Белене,

„Черни очи гарванови“ — епитет за черни очи.

„Черно грозде гарваново“ — възпято в песните един вид черно грозде.

„Когато ти е водач гарванът, той ще те отведе или на купище, или на бунище“ — е пословица, с която се характеризира водител злонравен и глупав.

Ако сънува човек гарван — лошо с.

Ако убиеш гарван — придобив, избавление.

Кукумявка, бухал, пукал

Народната вяра смесва кукумявката с бухала, който в народните пословици и поговорки се нарича още и пукал: „Защо ме гледаш като пукал?^“ или „Гледа ме като пукал“, е отворени широко (ококорени и опуклени) очи, т.е без срам и без cтpax. Кукумявката обитава усамотени места и здания пусти, в които човек не живее: пусти кули, пусти воденици и тем подобни. Тая нейна усамотеност и обстоятелството, че излиза само нощем и с гласа си нарушава нощната тишината, когато всичко спи — е създала вярата, че кукумявката е зловеща, лоша птица, другар е на лошите духове и донася на човека само злини и напасти. Вярата народна разказва, че кукувицата е била ангел, но сгрешила нещо и Господ я наказал, като я направил кукумявка.

Според народа, ако кацне на комина на някоя къща и кукумейки, с това предрича, че в тая къща ще умре стопанинът. Затова я пъдят и убиват. Ако човек тръгне на път и види най-напред кукумявка на някое дърво, той трябва да се върне и на другия ден да тръгне на път, защото е лошо.

Ако сънува човек кукумявка — лошо е.

„Кукумявка^“ или „кукумевняк“ се казва на жена или на мъж, които седят сами у дома: „Седи сама у къщи като кукумявка“ или „Седи сам като кукумевняк“ се казва за мъж и жена.

Жерав

Прелетна птица, която обитава нашите полета, но много уединено. Хубава птица, която в песните е възпята заради своите хубави пера. Перата на жерава имат в себе си някаква сила, която запазна момата и булката от магии, зла среща, лоши очи.

Жеравите хвърчат високо и в редица; вярата народна кава, че те като хвърчат толко високо, виждат всичко. Ето защо срещаме, че се обръщат към тях, та ги питат дали са видели еди- кого си.

Така майката ги пита за сина си, който е отишъл войник в турската -армия:

Жерави, вие, бурави.

Като високо хвърчите₊

И на широко гледате,

Дали не сте видели.

Moeгo сина Стояна?

Жеравите и отговарят:

Видяхме го, видяхме;

Нало е много далеко:

У пуста земля мъсърска.

Край море ранен лежеше,

Черноморски пясък постелка,

Беломорски камък възглаве.

Стоян си душа береше,

Гарван му вода носеше,

Носеше, та го поеше.

Бургаско

Друга, дето Стоянка пък пита за годеника си, който също е отишъл с турската армия като войник:

Стоянка жерави думаше:

Жерави, летни пиленца!

В като долу фърчиш,

Ви долу, ешти ви горе,

Не видяхте ли, жерави,

Моя годеник Стояна?

Старозагорско

Момата по своята хубост се оприличава на жераво перо:

Радо ле, перо жераво!

Копривщица

Когато есен почнат да прехвъркат на редици, това показва, че есента вече е дошла.

В Западна България жеравите се наричат „Кръковците вече минават — есен дойде“- казват селяните.

Яребица или еребица и преперица

Тия две птици са възпети в нашите песни.

Те са били предмет за лов на нашите боляри, които са ловили с обучени соколи или орлета.

Да си лови дребна лова,

Дребна лова яребици,

Ощ по дребна преперици.

Тук под думата преперица се разбира днешният пъдпъдък.

Перата от яребица са служили за китки на момите.

От пъстро пепелявия цвят на яребицата има прилагателно яребаш или еребат, т.е сив на капки.

Мома_, която е пъргава, лека, чиста, оприличава се на яребица.

„Петрано Моме, лятна яребица“ — се пее в песните.

„Драгана е бяла яребица“ — т.е. пъргава, лека, чиста, спретната.

И яребицата не се кади.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов