2 група – Диви птици

Щърк, щъркел

Щъркът е хаджия, поклонник, и то голям поклонник, защото всяка година отива на хаджалък и се връща оттам. Щъркът живее далеко, там близо до край света.

Според народното вярване щъркът е човек, но веднъж много съгрешил и Господ го наказал. Дал му да носи на гърба си един голям сандък по полите на една висока планина, като му заръчал да не посмее да отвори капака. На едно място свалил сандъка да си отпочине и от любопитство отворил сандъка да види какво има вътре; като отворил захлупака, тутакси излезли из него змии, гущери и жаби и се разпръснали. Тогава Господ го направил щърк и му казал, че ще стане човек, когато събере отново в сандъка избягналите змии, гущери и жаби. Ето защо той цяло лято се щура из блатистите места и събира змии, гущери и жаби.

Според друг разказ на народното поверие щърковете и сега са човеци, но човеци са там на мястото си; но там не могат женските да раждат — така е отредил Господ, та идват у нас да раждат и тогава се връщат. Господ е отредил при нас да идват престорени на щъркове.

Когато дойде пролет, те отиват, та се окъпват в някакво езеро и тогава стават на щъркове, Когато дойдат при нас и измътят и отгледат малките си, есен се връщат пак там където могат да бъдат хора. Като стигнат там те се окъпват в друго езеро и стават на човеци.

Приказва се, че един момък, като побягнал от баща си, скитал се из земя в земя и по едно чудо стигнал в земята на щърковете. Стигнал, но не могъл да се върне. Когато щърковете тръгнали за нашата земя, и той тръгнал с тях, като се окъпал в чудното езеро и станал на щърк. Но преди да стане на щърк, той взел в едно стъкълце от другата чудна вода, която превръща от щърк на човек. Като стигнал до селото си, той се полял с тая вода и станал пак на човек.

Вярването народно утвърждава, че къща, където мътят щърковете през лятото, по кошовете, кошарите, кумините, купите сено или на някое високо дърво —бряст, люляк или друго, тая къща е запазена от магии, от лоши навети, от направен живак и други злини.

Вярва се, че щърковете на пролет, когато дойдат, отиват пак в същата къща, където са мътили и миналата година. Вързвали им белези и по тези белези ги познавали.

Идването на щърковете е белег, че вече пролетта е дошла. Затова щъркът се посрещал с песни и игри, които в тоя случай са били обредно-религиозни песни и игри. Те идват на Младенци (9 март). От тия някогашни песни и игри са останали днес само ония обичаи, които децата, като видят най-напред щърк, скачат и викат:

Щърко ле, мърко ле!

Тебе боли половина,

Мене не; не!

Това правят до три пъти, като подскачат високо.

Другаде пък децата, като играят хоро, пеят:

Щърко ле, мърко ле!

Щръкни кола под кола.

Да береме камъне,

Да правиме мостове.

Да ни идат гостове!

Вярва се, че през лятото тези, които са пели и играли, като станат възрастни, няма да имат болка в кръста, когато жънат, косят или работят друга работа наведени.

Някъде по същата причина се търкалят по земята.

Яйцето на щъркела има такава сила да развали и най-силната магия. Ето защо, макар и да е голям грях да се бърка в гнездото на щърка и да му се взимат яйцата, но в тоя случай правят тоя грях.

Поверието разказва, че когато види човек щърк най-напред ,,хубаво е да има в себе си пари и да бъде сит и весел„, защото в какво положение те заваря и види най-напред щъркелът, в такова ще останеш през цяло лято.

Ластовица, лястовица

Лястовицата е другар на щърка и заедно с него отива и с него се връща. Така есен на св. Илия тръгва от нашата земя и се връща на Благовец, а щъркът тръгва на св. Пантелей и се връща на Младенци. Но там край Бяло море се чакат едни други.

Лястовиците тръгват по-рано (20 юли), но при Бяло море чакат щърковете, защото сами не могат да го прехвръкнат. Като, дойдат щърковете, тогава тръгват заедно; през морето, когато щърковете разперят крилете си да почиват, ластовиците кацват на крилете им, та и те почиват.

Поверието народно утвърждава, че в която къща мъти лястовица, там магии не боравят, там напратен живак не отива. Ето защо както щъркът, така и лястовицата гостенка се посреща с радост и не и се пречи да си прави гнездо под кошовете, хамбарите или под стряхата на къщата.

Поверието строго забранява да се убива лястовица или да й се разваля гнезда, да се чупят яйцата й или да се убиват малките й.

Вярва се също, както и за щърковете, че лястовиците се връщат в същата къща, в която са мътили и миналата година или са се излюпили в нея.

Гнездата, на лястовицата според народната медицина са лековити и ги употребяват за цяр. Използват ги още и за разваляне магии, когато са направени, та един мъж да намрази и напусне жена си.

Лястовицата е станала от невеста. Тя била оженена за момък и дадена надалеко. Свекър и бил хайдутин и харамия; със сина си заедно пресрещали пътници на друма, дето им била къщата, и ги убивали и обирали; всяка нощ донасяли:

Човешки глави да крие,

Кървави ризи да пере.

Това й много дотегнало и тя решила да бяга, но й било много мъчно, защото майка й била много далеко. Тогава тя плакала и се молила богу:

Стори ме, боже, направи,

На каква годе гадинка,

Да литна, боже, да хвръкна

Да бягам, боже, оттука.

И господ чул молбата й и я направил на ластовица.

На коцака си като невеста тя носила гайтан (косатник) с три редове. Когато да хвръкне през прозореца, свекърът я съгледал и се спуснал да я улови. Той обаче успял да сграбчи само единия ред от гайтана й, т.е. едно перо от опашката й. Ето защо и днеска опашката на лястовицата има само две пера, т. е. само два реда останали от гайтана й.

В народните песни лястовицата се нарича „граматик“, „черно- пера“ и „шаро-крила“.

Ой ви вазе, ластовици,

Ластовици, граматици,

Черно-пери, шаро-крили!

Кат сте дошли от през море,

От през море, бяло море,

Дал видяхте мое либе,

Татък доле в Анадола?

Ако сънува човек ластовица —добро е.

Ако мъти под стряхата — придобив.

Ако сънува човек, че уловил ластовица — печалба.

Кукувица

Кукувицата идва на Благовец.

Щъркът и лястовицата се считат за вестители на пролетта, но идването на кукувицата е най-силната вест за пролетта, защото с нейното идване студ и зима вече няма.

Нейното идване очакват всички: овчари, земледелци, моми и невести. Защото нейният глас оповестява добри, и лоши вести. Добри — че вече пролетта е дошла, а лоши — че заедно е пролетта са дошли и самовили, самодиви, змии, гущери, змейове, змеици и разни други лоши дихания.

Ето защо тя се посреща с песни и игри, наречени благовешки. Тия песни и игри са обредни, защото се пеят и играят само на Благовец в чест на кукувицата.

Кукувицата, като кука, предупреждава майките, които имат щерки, да ги не пускат на кладенци, че там има самовили и самодиви.

Поверието препоръчва човек да гледа на Благовец да бъде всякога сит и охолен и да има при себе си пари, защото, когато чуе гласа на кукувицата, в каквото състояние се намира, в такова остаява през цялото лято.

Момите, като чуят гласа на кукувицата, връзват възел на кърпата си; тоя възел носят три дни и после го отвързват и гледат какво има в него. Ако има прашец или вълничка (влакънца) или друго нещо — момата ще се ожени през годината; няма ли нищо в него, ще я завари и на другата година кукувицата пак мома.

Момите гледат на кое клонче е стъпила кукувицата, кога кука, и след като хвръкне, момата отива, та откъсва това клонче и го носи със себе си; вярва се, че нейният любим ще я поиска скоро.

Народът твърдо вярва, че кукувицата не вие свое гнездо и не мъти тя сама, а снася яйцата си в чуждо гнездо; като снесе яйцата си, тя вече не се грижи за тях. Тя не снаса яйцата си в едно гнездо, а във всяко гнездо снася по едно. Другата птица измътва кукувичето яйце и отглеждва малкото, додето хвръкне. Оттам има клетва: „Да събереш къща като кукувица!“

Кукувицата няма свое гнездо, според народното повериее, това е следствие на клетва.

В коледните песни се разказва, че тая клетва срещу кукувицата е от св. Богородица, защото разбудила млада бога:

Закукува, божие ле, кукувичка,

Закупува, божие ле, събуди го.

Прокълна я, божие ле, божа майка:

Ой та тебе, божие ле, кунувичке!

Тъй да ходиш, божне ле, да кукуваш,

Да не виеш, божне ле, вито гнездо.

Най да снесеш, божие ле, в чуждо гнездо,

В чуждо гнездо, божне ле, пъстро яйце.

Народа вярва, че кукувицата има плюнка; тая плюнка се вижда по дърветата и се казва кукувиче; тя е един род гъби. Тая кукувича плюнка е лековита и я употребяват за цяр.

И кукувицата е станала от жена. Народната вяра разказва:

Имало е сестра и брат; името на брата било Куку. Сестрата била мързелива и брат и много я навиквал, а тя му се карала. Като не могъл да я търпи, той забегнал надалече и я оставил самичка. Тя останала сама в къщи. Като се изгубил брат й, тя се разкаяла и почнала да плаче. Молила се богу да я стори на каквато и да е гадина, да хвръкне и отиде да го дири и намери и да му иска опрощение. Господ й чул молбата и я сторил на кукувица.

Оттогава и до днеска тя ходи, дири го и го вика: „Куку! Куку“ А брат и мълчи. Той излиза нощно време и отговаря: „Чух! Чух“ Тя го чуе из гората, но не го вижда. На сутринта тя пак хвърчи и още по-силно го вика, но той й се не обажда.

Така прави до Еньовден, на Еньовден, като види, че той не й се обажда, тя млъкне. Тя мълчи догодина до Благовец и пак се сети за него, пак й дожалее и пак го дири и вика.

В коледните песни се разказва защо кукувицата млъква на Еньовден; тя разбудила млада бога и Св. Богородица я проклела:

Да онемееш от Еньовден

От Еньовден до Благовец

Поверието разказва, че ако кукувицата кацне на някое дърво в двора и кука, това е лошо. Затова, щом я чуят, пъдят я.

В песните юнашки се пее, че кукувицата помагала на ранените юнаци.

Песента разказва, че юнакът бил ранен и нямало кой да му помогне, тогава задала се кукувица:

С клюна си куршум вади,

От криле си превръз дере.

От нозе си конци вие,

От уста си мехлем плюе.

И тук се вижда, че кукувицата има плюнка и че тая плюнка е мехлем и лекува рани.

„Кукувица“ в преносен смисъл значи сама, вдовица останала жена сама-самичка: „останала сама като кукувица^“ или „седи у дома си като кукувица“, или „кука като кукувица“, т.е. плаче за изгубените свои скъпи мъж, дъщеря или син.

Ако видиш на сън кукувица —добро е.

Ако чуеш кукувица — добра вест.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов