2 група – Диви птици

Дивите птици, които влизат в народната вяра и поверието, както и в някои религиозни обичаи са следните:

Орел

В народната вяра и поверието орелът заема много важно място.

Орелът е единствен от живите същества, който може да излиза горе до облаците в горния свят и да слиза долу, в долния свят, изпод земята. Той живее в облаците и по високите планински непристъпни върхове, а на земята слиза само когато ще се нахрани. Вода пие горе в планинските езера.

Орелът предвожда облаците; той се и бие с тях.

В който сънор има орел, там град не бие, защото орелът не дава; като се зададе облак с град, орелът литва горе, бие се е облака и го откарва на друга страна. Поради това народната вяра забранява да се убива орел; поверието заплашва ,че който убие орел, той или осакатява, или се разболява, или се случва нещо лошо в дома му.

Също много лошо е за човека, който отиде да развали гнездото на орел или му вземе яйцата.

Народната вяра разказва, че орела никога не остарява; дойде ли до старост, той отива там на край свят, където има езеро с жива вода и се окъпва в нея. Като се окъпе, той става млад.

Орлицата снасяла едно яйце и измътвала едно пиле; това пиле е изначало с кръст на гърдите, оттам и в песните се пее за кръстато орле, оттам се споменават и орли-кръстачи.

Такова орле е известило на цар Костадин, че царството му ще пропадне:

Припаднала тъмна мъгла

Над царьови равни двори.

Сред мъглата малко орле,

То си трепти с дясно крило.

Та изтърси бяло книже.

Бяло книже, черно писмо.

Нашите боляри някога са опитомявали и обучавали за лов такива орли, с които ловили птици.

Марко не ще сокол да си земе.

Нало узе кръстато орленце.

Всите шапки на дни са паднали.

Из живота на орлите народните сведения са такива.

Има два вида орли: бели и черни. Белите орли се казват баба, а черните — козгун общото название обаче е бял орел, черен орел.

Храни се с мърша, а граби и живи агънца, ярета, зайци, змии и костенурки. Белият орел се храни само с мърша, затова е много полезен, а черният граби агънца и ярета и с това нанася вреда.

Когато грабне животното, орелът го отнася далече в планината или в скалите и там го яде; докато хвърчи с животното, той гледа да го умъртви с клюна си: или му пробива главата, или го изтърбушва. Когато грабне костенурка, той я издига високо и оттам я пуска на земята и когата се пръсне черупката й, той я повторно поема и после я яде.

Когато грабне змия, той с клюна си й пробива главата. Ако не успее, и нея пуска на земята отвисоко и додето е още зашеметена, той се спуска и я умъртвява. Но всякога тоя лов на орела не минава без борба. Понякога змията се увива около нозете му и орелът води с нея жестока борба във въздуха, докато и надвие; имало е случки, когато змията успява да му пречупи свирките. Тогава орелът пада.

„На която страна зашестат (завият) орли — там има мърша'“ — е пословица за ония наши грабители, които летят и се струпват там, където има келепир.

Нашите някога иноци, попове и граматици, които са писали книгите, употребявали са орлови пера; които е имал орлово перо, той се е гордеял.

Друг обред или обичай в чест на орела не среща се.

Ако сънува човек орел — добро е придобив ще има.

Ако улови орел — голям придобив и добри вести.

Ако сънуваш, че орел те напада — лошо е.

Сокол

Соколът е възпят като юнашка птица в нашите юнашки песни. Соколът е неразделен другар на юнаците, на войводите, на болярите; в тоя случай той се нарича „сив-бял сокол”.

Нашите боляри, войводи и юнаци са го опитомявали и обучавали, та с него са ловили дребна лова, „дребна лова ярабици, яребици преперици“.

В поверието соколът се рисува като вестител на бога. Когато е имал да праща някаква вест на царя или на някой силен болярин, той пращал писмо по „сив – бял сокол^“, а много рядко по „сив – бял гълъб .

За нашето политическо крушение Господ е известил цар Асен, като пратил „бяло книже, черно писмо“ по „сив-бял сокол“:

Завил се сив-бял сокол,                  Ни се дига, ни се слага.

Завил се е зашестарил,                  Става три дни как се вие.

Над царьови равни двори,             Излязъл е царь Асене,

Ни се дига, ни се слага,                 Да си види сив-бял сокол.

Съгледали го царьовите,                Зашестари сив-бял сокол,

Царьовите чохадари,                      Падна царю на коляно.

Та си царю проговарят:                   Та разпери дясно крило,

Ой те тебе, царь Асене!                  И изтърси бяло книже,

Завил се е сив-бял сокол,               Бяло книже черно писмо,

Над царьови равин двори.             Черно писмо, ситно писмо.

В песните момъкът се оприличава на сокол, а момата на геракиня, т. е. женска соколица:

Ой Дойчине, мой соколе!

Ти си стана сив-бял сокол,

Аз си станах пъстра геракиня,

В сватбарските песни младоженякът се именува „сокол“, а невестата „геракиня“:

Сокол яде, геракиня води.

Гълъб иде, гълъбица води

Ако момъкът сънува, че е хванал сокол — ще земе мома, която ище сърцето му.

Ако мома сънува сокол — ще земе мъж, когото обича.

Ако убиеш сокол — придобив.

Има собствени имена: Сокол, Соколина, Соколец планина.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов