1 група-Домашни птици

Пуйка, гъска, патица (пловка)

Тия домашни птици не взимат участие в религиозните обичаи и обреди, обаче в поверието се срещат.

Патица (пловка) не бива да мъти своите яйца. Пловчите яйца мъти кокошка. Ако някъде някоя пловка мъти своите яйца, това е лош знак — ще умре някой в къщи. В такъв случай патицата с малките си трябва да се отнесе в някоя гора и там да се хвърли, за да я изядат диви зверове.

Патицата, кога ще легне да мъти яйцата си, тя ги носи някъде из двора на скришно място и никой от домашните не може да усети, додето не измъти яйцата и изведе малките. Много пъти такава патица отива вън от къщи, в съседна къща или в друго чуждо място.

Момите се китят с перата на пловъка (патока),които растат на опашката и са криви; тия пера се наричат кривец. Тоя кривец, както и петловите пера, пази момата от уроки, от лоша среща, от напратено, от магии и от лоши духове.

Когато есенно време почнат да хвърчат гъските, това показва, че зимата наближава.

Паун

Паунът сега не е домашна птица; някога обаче изглежда да се развъждал много, защото много е познат на народната вяра и на народните песни.

Паунът се развъждал в болярските дворове и оттам в коледните благословии:

Да се носи и подноси,

Като паун по болярски двори.

В сватбарските, коледните и моминските песни паунът много се споменава, много се възпява. Той се споменава като птица хубава и величава, заради перата си.

В песните се казва, че винаги пауновите пера са предпочитани били пред други пера, употребявани за украшение; дори са били купувани. Вярата и поверието казват, че и пауновото перо предпазва момата и невестата от уроки, от магии, и лоши духове.

Докато другите пера птичи са носили само момите, то пауновите са едно от украшенията на невестинското було. Оттам пауновото перо се търсило много.Пее се:

Ситна роса роси,

Ситна та студена:

Дребна трева расте.

Паун ми я пасе.

Перата му капат,

Момите ги берат,

Та ги китки китят.

Китки за хилядо,

 

Друга:

Перо за стотина.

Мили мои девет сестри!

Китите ли ми гайтанье?

Свивате ли ми свилна руба?

Купихте ли ми паун перо,

Паун перо лазаричко?

В песните паунът се споменва, че той се ловил като лов по горите от нашите боляри и е готвен на гозба и слаган на царска и болярска трапеза.

Да отиде у гора зелена,

Да улови два сиви пауни,

Да уготви кральова вечеря.

Дали наистина пауни е имало в нашите гори, или тука се споменава за друга птица, приличаща на паун, никой не може да  обясни. Изглежда, че тук под думата „сини пауни“ се разбира друга прелетна птица, например див петел с дива кокошка или пък известната днес прелетна птица бекас.

В обредите и религиозните обичан паунът не се споменава; в песните се нарича още „паун-пиле“.

Такова паун-пиле кацнало на боляр-Павлови двор и го подканя да отиде на Светогорски манастир, както се бил обещал, а отлагал да изпълни.

В сватбените песни младоженецът се оприличава на паун, а булката на пауница:

Паун иде, пауница води.

Насън ако видиш паун—добро е.

Ако уловиш паун — момък ще иска момата или момата ще пристане за момъка; изобщо добро е.

Ако момата се кити на сън с пауново перо — добро е, ще получи чест.

Има собствени имена Паун, Пауна

Гълъб, гълъбица

Гълъбът е домашна птица, но не се развъжда от селяните; той е известен повече като дива птица и се нарича „див гълъб“.

Гълъбът, както и паунът са развъждали болярите; после той е развъждан по турските кули, по черквите, по водениците. Селянин гълъби не въди. Това се дължи на поверието, че къща, където се развъждат гълъби, най-накрай запустява.

В песните гълъбът се споменава с епитета „сив-бял гълъб“.

Такъв сив-бял гълъб известява на царя, че царството му ще пропадне:

Подхвъркнали два гълъби,

Два гълъби, два ангели.

Кацнали са на царьови.

На царьови чемшир порти.

Разтърсили сиви перца,

Изтърсили бяло книже,

Бяло книже черно слово.

Гълъбът се споменава и в сватбарските песни, където момъкът се оприличава на гълъба, а булката на гълъбицата:

Гълъб иде, гълъбица води.

В сватбарските песни срещаме обреден сватбарски хляб, известен под името гълъбици (галабник). Гълъбът се зима като образец на плътна чистота, на съпружеска вярност и привързаност.

Ако уловиш гълъб на сън — добро е.

Ако гълъби мътят в къщи — грижа.

Човеко име: Гълъб.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов