Небе

Според старите вярвания от преди много векове представата за небето е било, че той е похлупак, който затваря земята от всичките страни. Там, където небето се допира до земята, са казвали край свят, край земля или още усвет.

Човек е могъл да стигне до тоя край на света, но е трябвало да мине първо през тъмница, а след това през широко море.

Някога е имало хора, които са стигвали до края на света.

Според суеверията небето, което виждаме, е твърда кора дебела и има седем гънки. На небето живее дядо господ и ангелите.

Някога небето не е било толкова високо, а много ниско, толкова ниско, че е могло да се достигне с ръка, но след това се дигнало високо.

За да се дигне небето високо причина за това са станали следните случки:

Веднъж една жена прала пелените на детето си и ръцете й, както били мръсни, ги изтрила в небето. Това много натъжило Господ и той издигнал небето толкова висока, че човек да не  може да го достигне.

Друг път един селянин орал нивата с четири волове и карал воловете с копраля (дълъг остен). Като дигнал копралята да подкара предните волове, той мушнал небето. Това още повече натъжило Господ и той издигнал небето още повече, та да не може да се достигне и с копраля.

Трети път друг човек, като окосил ливадата си и почнал да пласти сеното, изкачил се на пласта да го завърши; но тук той допрял с главата си небето, разсърдил се и го мушнал с вилата. Тогава Господ издигнал трети път небето и го издигнал толко високо, колкото го виждаме днес.

На небето живее Господ и ангелите и никой друг. На него живеят праведните човеци, защото раят е на небото.

На небето, на най-долната гънка, са приковани звездите.

В народната вяра не се срещат никакви следи от някакво богопочитание към небето.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов