ОБРОК, ПОДКРЪСТ, ЗАПИС

Народно вярване утвърждава как всяка част от селското землище: лозята, нивите, ливадите, бранищата и други, имат свой стопанин сейбия. Тоя стопанин е или невидим дух, или някой смок, или змей или орел и пр. Тоя стопанин пази лозята, пази нивите, пази ливадите и другите части от селското землище от стихийни повреди: пожар, от градушка, от наводнение.

По-късно, когато християнството е дошло, то било принудено да приеме тия жертвоприношения, обаче е облякло тия празненстава в християнска одежда, като заместило предишния невидим дух змея, змията или орела, т.е. митическия стопанин, с черковен светец. Мястото, където преди са правили пиршества в чест на стопанина, е останало същото, само че на това място е издигнат кръст в знак, че това място е свято.

Това празненство се казва оброк, от глагола обричам, давам жертва. Понеже на това място има кръст с надпис, то от там са другите две названия: подкръст и запис.

На тия оброци по късно се явявали някои чудесни явления и поради това от оброци преобръщани са в манастири Ако ли са били близо до селото или край селото, то превръщани са били в църкви.

Курбан. Оброк без курбан не може. Курбанът ще бъде телец, овен или шиле. Някога са клали и вол. Курбанът е общ т.е. събират се пари от всички селяни, които имат имот в даденото краище, и с тия пари се купува курбанът.

Жертвата ще се откара на самото място, където е оброкът, и там ще го коли старецът, който е отреден за жрец. Като се заколи животното, старецът ще сложи кървавия нож на плочата или на кръста, за да се намокри с кръв, и тогава жертвата била приятна на бога, на светеца.

Други люде, обикновено пъдарите, ще одерат и очистят закланата жертва и ще готвят гозбата. Ако е вол или телец, той ще се готви; ако е овен или шиле, тогава жертвата се пече на шиш и тъй цели се кадят, а после прекадването се дробят и ядат.

На плешката на овена или на шилето гледачът старец ще гледа и ще гадае за бъдещето на селото, какво има да стане.

Трапеза и прекадване. Когато всичко е приготвено, слага се дълга трапеза. На трапезата се слагат обредни хлябове, гозбата в котела или цялата печена жертва и вино.

Хлябовете са месени в село и донесени от мъжете в торба с виното в бъклицата. На оброка присъстват само мъже. Жените не присъстват, освен ако някоя стара жена е случайно минала покрай оброка.

Трапезата се слага близо до кръста или камъка с плочата, но всякога под дърветата, без каквито дървета оброк не бива.

Попът е нарочно поканен да прекади трапезата или да очете жертвата курбана. Преди да прекади трапезата, предварително попът свети вода, та ръси кръста, мястото, дърветата и присъстващите, а така й трапезата. После следва каденето. Прекадването се извършва, като обиколи попът три пъти трапезата.

Ако попът поради различни причини не дойде, тогава трапезата се прекадва от най-стария селянин.

За труда си попът взима освен възнаграждение парично, още и кожата от закланото животно и порязаници.

После прекадяването присъстващите сядат на трапезата и пиршеството започва. Някога това пиршество се придружавало с музика и песни, а още и с игри.

КАК И КОГА СЕ ЛОВИ НОВ ОБРОК

Два са случаите, когато старият оброк се напусна и се лови нов.

Първият случай е, когато в едно краище стане стихийно явление: силен град, опустошително наводнение или пожар. Удари силен град и опропасти цялата култура. Тоя град се случи, та удари и втората година, па не са редки случаите, когато такава градушка удари и третата. Това показва, че старият стопанин или светец-покровител на това краище е изоставил това землище, и тогава се лови нов оброк. Същото става и в случаите, когато едно краище се отвлече от наводнение или бъде опустошено от пожар, който се приписва за небесно наказание.

Новият оброк се лови или на деня, когато е станало стихийното явление, или пък чрез избор. Изборът става, както се каза за избирането на лична служба: запалят се три свещи вощени, прекадват се и повикват момче или момък да вземе една свещ. Взетата свещ, която е наречена на името на някой светия, посочва кой ден и кой светия ще бъде новият оброк.

После това отиват на отреденото за новия оброк място в туй краище, като се гледа, на това място да има кладенче и дървета; тук свещеникът свети вода, поръсва цялото място, където ще се закопа кръстът или камъкът, сипва от тая вода в изкопаната дупка и с това оброкът е установен. Ако денят на светеца е минал, събраните ще се нагостят и си отиват; ако ли не е минал, тогава за тоя ден приготвят курбан и други неща, за да го празнуват с тържество.

Има и такива случаи, в едно и също краище да срещнете няколко оброка. Това явление се дължи на тия причини. Ударила градушка в известно краище: ниви или лозя, но не убила цялото краище, а само част от него, а другите лозя или ниви останали невредими. Стопаните на убитите лозя или ниви издигат нов оброк на името на тоя светия, в който ден е ударила градушката. Същото е и когато наводнението е отвлякло или пожарът е унищожил само част от едно краище,

Вторият случай за нов оброк е, когато от ливадите се правят нови лозя_, нови ниви. На тия нови лозя и нови ниви установява се нов оброк; това установяване става по начин и ред, както се каза по-горе.

Ако не се случи някакво стихийно явление, тогава старият оброк се пази. Пази се и тогава, когато дърветата отдавна са изсъхнали. Такива случаи не са рядко, когато един оброк се държи, макар че според преданието е установен от незапомнено време. На мястото на старите дървета садят нови, но пак държат стария оброк.

Оброците стават само лятно време; има някъде и пролет, обаче есен и зиме никъде не срещнах оброк.

Оброкът е издигнат в полето или вън от селото, но винаги под някое голямо дърво-бряст, дъб, липа и други такива но много рядко под дървета които дават плод:ябълка, круша, слива, череша.  Дървото при корена на което  издигнат оброка, получава една свещенност и не бива да се сече.

Като наближи денят на светеца, комуто е посветен вече оброка, домакинът ще вземе грижа да се приготви нужното за оброка. Най-напред той поканва съседите на своето лозе или нива, пък и всичките други, които имат лозе в туй бръдо или нива в тая местност да дадат по нещо, за да се купят няколко агнета. Сам домакинът е длъжен, събрало ли се е нещо или не, да приготви овнето или агнето, предопределено за курбан; само неговото агне е курбанът на оброка и се пече цяло, а другите агнета могат да бъдат и печени, но те не са курбан, могат да бъдат готвени на други гозби. Той в деня на оброка трябва да омеси обрядните за тоя случай хлябове „Св.Петка“, светецът или колача и пресен хляб. Приготвя се и коливо.

Денят на оброка е дошъл. В домът на домакина всичко е готово. На оброкът отиват само мъже и жени; булки моми и момци не отиват.

Всяка жена когато тръгне от дома си, ще вземе една торба „колач или светец и един пресен хляб и бъклица с вино. Нищо друго не взима. Жените и мъжете, когато щге отидат на оброк, подкръст или запис трябва да бъдат облечени чисто.

Като дойде свещеникът най-напред ще прекръсти кръста, дървото и присъстващите. Като се свърши водосвета, слага се трапезата, за да я прекади попът. На полето трапезата е на земята:постила се месал, слага се върху им хляба и виното, а на чело на трапезата ще се сложат обредните хлябове, курбанът в тепсии, другите агнета с шиша и котлите с чорбата или гозбата.Туй всичко се нарежда на длъж и всяка жена е сложила своят хляб и бъклицата пред себе си.

Свещеникът чете молитва, споменава имената на притежателите на лозя, ниви и прекадяването свършва.След това идва ред на прерязването на обредния хляб светецът. Той ще вземе светецът или колача, ще го разреже на четири части на кръст, ще сложи в средата на кръст жито и ще сипе вино.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов