СБОР

1.КАКВО НЕЩО Е CБОР

Всяко място има свой стопанин. Тоя стопанин е невидим дух или смок, змей, орел. От тоя стопанин зависи, една местност да бъде запазена от напасти, беди, стихийни явления или болести. Когато ще се засели едно село някъде, първата грижа на старците е да изберат добро място за селище. Дали е добро едно място или лошо — това познават врачките. Като се произнесе врачката, че мястото, избрано за селище, е добро, заселването се започва.

Като се засели селото, първата грижа на старците е да изберат ден за сбор. т.е. ден, в който ще чествуват и празнуват духа-покровител на селото. Тоя ден се избирал или деня, когато е съградена първата къща, или пък избират ден по начин, както за оброка и службата.

Един път избран денят за сбора, той не може да бъде променен.

Сборът е празник на цялото село, който се празнува много по-тържествено от всеки друг празник, дори и от Великден.

Сборът в много случаи не е свързан с местността на селището, т.е. със стопанина на това селище, а с паметта на някой светец, който се счита за покровител не, на селището, а на селото, т.е. на човеците, които съставляват селото. Има села, които са преселени на ново селище, а сборът им е тоя ден, който е бил и на старото селище. Има и такива случаи: селяни — няколко къщи, преселени от друго място и съставили една махала, сборът на тия махала-селца е старият сбор, какъвто е сборът на селото, откъдето са преселени.

Сборът за селянина е по-голям празник от Великден, и всяка къща и най-бедната, през цялата година ще пести, за да има на сбора какво да купи на децата, на себе си, или други неща. През цялата година вино да няма в някоя къща, за сбора ще се купи вино за гостите и другите, които ще отидат в къщата. Ако в някоя къща на сбора не дойде гост тая къща е най-нещастна.

Сбора е най-съществената част от обществения живот на селянина. Без сбор село не бива,нито се запомня, нито съществува.

2. ПРЕДПРАЗНЕНСТВО НА СБОРА.

ВЕЧЕРЯ ПРЕД СБОРА

Сборът на селото е напр. Спасовден. Отивате в селото на тоя ден, но не забелязвате никакво празненство, никаква празничност; дори през деня ще видите жени в делничните си дрехи перат, метат, шетат, както във всеки делничен ден.

След като мине пладне, в селото започва празнично настроение, обличат се в празнични дрехи. Всеки двор е почистен; комините запушват — знак, че около огнището кипи усилена работа; момите, булките, както и момците вече сноват из селските улици пременени, накичени, нагиздени. Ето дошла икиндия, т.е, слънцето вече е превалило към запад, и гайдите писнали. Вече и от различните улици влизат гости от околните села.

Сборът селски следователно се започва от вечерта на самия ден на светеца и трае през целия други ден, когато няма никакъв празник.

Вечерта е сложена дълга сборска трапеза, на която са насядали пристигналите гости и мъжете от къщата. На трапезата слагат гозби, хляб и вино и тържеството започва: то трае късно след полунощ, а в някои къщи дори и клепалото черковно заваря гостите на трапезата. Туй клепало ги кани, че време е вече да, се дига тая трапеза, защото ще дойде друга.

Това пиршество се нарича пред празненство; селяните го наричат вечеря пред сбора, а някъде вечерница.

3. САМИЯТ ДЕН. СБОРЪТ

Черковният светец, който се счита за покровител на селото, е минал, обаче неговата памет се почита на другия ден. В черквата има тържествена литургия; четат се каноните на вчерашния празник; черквата е препълнена с богомолци, пременени празнично като на Великден. След св.служба всеки селянин бърза у дома си, където гостите чакат за обяд.

Докато мъжете и по-старите жени са били в черквата, по-младите: снахи и дъщери, са приготвили обяд. Трапезата е сложена, покрита с чист месал, дълъг ръченик, прострян по целия край на трапезата, възглавници са поставен и околовръст, хлябове са наредени, паници, също и лъжици. Гозбите в големите грънци са край огнището и чакат гости. Дошли са мъжете, тук са и гостите и всички сядат на трапезата. После почерпване с ракия обядът започва.

Домовладиката се е погрижил още от по-рано да има свирни-гайдари, гъдулари, цигулари, без които сборът не бива да мине. Като се понаядат, за да бъдат гостите весели, младите: моми, момци и булки, ще поиграя хоро около трапезата.

Сборът е най-големият празник за селянина: всеки, и най-бедният селянин, за тоя ден ще е заклал поне шиле, а по-заможните ще заколят по няколко овни или ялови овци. На сбор се колят и кокошки, и свине, защото трябва да се запомни, че на сбор трапезата се не кади, няма никакви обредни хлябове, няма никаква религиозност. Сборът е чисто едно мирско пиршество, както е трапезата на сватба и на кръщене. Липсата на тая религиозност и явлението, че сборът се празнувал не в самия ден на светеца, а на другия ден, довежда до заключение, че сборът се празнува не в чест на светеца, а в чест на друг дух, духа на някой юнак от туй село, който се явявал като покровител на това село.

Трапезата, както и на служба, не се вдига до вечерта и всеки пътник или страник може без никакво стеснение да влезне в която къща иска и да седне да се нахрани и напои.

4.ХОРОТО

Сборът без хоро не може да мине. После пладне всичките млади са свободни от къщна работа. Моми, момци и булки оставят на по-старите да слугуват на гостите и да шетат около трапезата, а те натруфени отиват на хоролището, място, където се прави селското хоро и където сега пищят зурли, думкат тъпани, бръмчат гъдулки, цигулки и пищят гайди.

После икиндия и по-старите жени са пременени и отиват на хорото, а така и мъжете.

На трапезата са останали съвършено старци, които при звука на гайдата, цигулката или гъдулката продължават да замезват виното да върви по-сладко и си приказват из миналите времена своите патила.

Хорото е кръг, и то много голям, в който са уловени всички моми и момци и всички булки в селото. До всяка мома ще има и момък; само булките са се наловили /хванали/ отделно в хорото; до булка никой не смее да се хване, нито пък тя смее да се хване до някой мъж. Изключение правят мъжът на булката, брат й или братът на мъжа й (деверът й).

Хорото трае много време; никой не смее да го развали. Хорото се разваля само когато момите песнопойки, които пеят песни и по чиято мелодия играе хорото, са свършили текста на песента или свирците се усетили уморени. Тогава хорото се разваля, но след кратко време отново се започва.

Но и тук без бъклица не може, те сноват от ръка на ръка, без да прекъсват но само между старите. Момите по никакъв начин не бива да пият. „Коза сено не яде, мома вино не пие:козата на купата, момата с оката.“

Хорото селско на сбор е най-гиздавата гледка и най-величавото украшение на тоя народен обичай — сбора.

Хорото трае, докато се скрие слънцето. След това всеки си отива в къщи, за да продължи веселбата.

Цяла нощ пак се яде и пие; цяла нощ се веселят. Преди зори ще престане яденето, пиенето и веселието, за да поспят всички малко, защото трябва да се приготви нужното, за да се изпратят гостите.

Докато мъжете и гостите са легнали да поспят, жените в къщи готвят обяд и още за по път на гостите.

Всичко е готово. На трапезата са сложени паниците с нова, топла гозба и гостите са насядали, за да обядват и да се стегнат за път.

Обядът е свършен. Гостите си тръгват, но на всеки е дадено хляб, печена кокошка или друго нещо и бъклица с вино. Това се дава на всеки за из път, защото обичая е да не излезне някой от българската-селска къща без хляб.

Почва се изпращането на гостите. Колите вървят но никой от тях не се е качил, защото всички вървят пеша:гостите за да си отидат, а домашните, за да ги изпратят до края на селото. Музикантите, ако са тук вървят напред, а след тях всички като се канят с бъклици. Края на селото е стигнало и трябва да се разделят. Целуване на ръка, прегръщане между жените и нови черпения между мъжете за добър път. Всичко това се свършва с покана от страна на гостите към домашните и те да дойдат на техния сбор.

Сборът се среща навсякъде, във всичките краища на България, село без сбор няма.

Сборът става само лятно време. Най-рано се започва от Гергьовден и най-късно до Димитровден, но всякога в блажно време; през пости сбор няма. През зимата има служби, сватби, но сборове няма.

5. ЛОВИ ЛИ СЕ НОВ СБОР, КОГА И КАК

Сборът на едно село не може да бъде променен. Тоя сбор се държи дори и тогава, когато селото се пресели от едно селище в друго или от едно място в друго, какъвто е случаят с българите в Бесарабия и Добруджа, които са преселени из Одринско; тия българи са задържали както името на старото си село, така и стария си селски сбор.

Обаче ако това село бъде нападнато от чума, холера и други напасти; ако го често бие град; ако го носи наводнение или го напада огън, в такъв случай вярването народно утвърждава, че духът или светецът-покровител е изоставил селото и не го пази вече и следователно селяните трябва да прибягнат към нов светец.

Събират се старците, съвещават се и като се убедят, че е нужно да се лови нов светец, да се устройва нов сбор, пристъпват към избора на светеца.

Попът ще свети вода, ще ръси всички, ще запали три вощени свещи, които нарича на три светци, на три празника и тия свещи залепва на големия черковен свещник. Най-старият от селяните ще пристъпи, ще се прекръстя и ще вземе една свещ.

Тогава попът ще извика: „Нека ни е честит и благословен сбор на св. Троица!^“или на друг празник и тоя празник се прогласява за сбор на туй село.

Ако няма свещеник и ако няма черква, тоя обред се извършва на оброка, който е в селото. Така е ставало някога.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов