Огън

Растицити или цепениците, щом се положат на огнището и запалят, стават главня.

Огънят се кладе с кладивце, малко огън, който се запазва на самото огнище. Някога, когато не е имало днешните палилца (палидръвца), всяка стопанка се е грижела да зарине вечер огъня така, че да намери сутринта кладивце. В случай че угасне съвършенно, и не остане кладивце или палневце, тогава кладивце се взима, или от съседите на похлупка, или мъжът (ако има такъв в това време в къщи) секне огън с огниво.

Огънят, ако е много силен, бучи. Когато на огнището има натрупани много дървета и те се разпалят отведнъж, тогава става бубутал: бубуталът се разклажда, защото ще изгори пречняка и верижняка.

Като се накладе и запали огънят, главните, пускат дим, който, ако е по-гъст, се казва пушаляк, докато още е в комина. От пушаляка камината хваща сач, а коминат—дебела сач, наречена сажди. Ако пушалакът не може да излиза из комина и остава в къщи, тогава коминът не тегли — пуши, и това показва, че е направен лошо.

Огънят, като се запали, пламва и пуска пламник. Пламъкът е син, бял, червен и жълтеникъв. Белият пламък става от жарта, т.е. когато главните станат ясни въглени; синият пламък излиза от жар, която още не е съвършенно изгоряла; жълтеникъвият от запалени вече главни, а червеният — от догарящите. От главните става огън, а после жар. Огънят са въглените, в които още има следи от дървено вещество, та пуши, а жарта е чист огън, който не дими.

Като съситни жарта на много дребно и се смеси с пепелта, става жаравина. С тая жаравина се посипва хлябът, за да се пече.

Ако горещата пепел или жаравината се посипе с вода, образува се трътор или тръторци. С тях се лекува изгорено.

От пламък човек си опърля косите; от огъня си опарва кожата и изгаря, а от топлата и гореща вода се офръчатва.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис