Покъщнина при огнището
1. Закладник-за да има на какво да се слагат главните, за да не се преплескват, т.е. огънят да може да гори, на огнището се слага един камък, който се казва закладник. В други къщи и села тоя уред е железен и се казва мечка.
2.Дилаф или маши. Дилафът е железен уред, с който се ловят главните и огъня, за да не се опарва човек. Машите играят също важна роля в нашето поверие, в нашите обичаи и в народната ни медицина. Когато се бае от страх или уплаха, машите са на първо място. На св.Еремия, когато се пъдят змиите и гущерите, без маши не може.
Машите са послужили и в народната мъдрост, която се изказва чрез пословицата „кога имам маши-защо да си горя ръцете“ ни учи че там, където има опасност, по-добре е да се работи и действа не направо, а чрез другиго.
3.Ожег, гребач, ръжен-да се бърка в огъня, да се дробят въглените, за да стане жерава се употребява уредът ожег. Ожега има на края си закривен връх, с който се премахва жарта от главните, а другият ожег няма такъв връх, по-широк е и служи да се гребе с него жаравата и въглените. И ожегът играе важна роля в нашите обичаи, поверия и народна медицина.
На Благовец и Еремия с машите и ожега се пъдят змиите и гущерите. Невестата, когато най-напред влезне в новата къща, отива край огнището и с ожега разравя огъня; при баянето за уплаха, съща помага и ожегът. Народното поверие заповядва на селянката стопанка, вечер, когато заравя (заринва) огъня, да положи ожега, т. е. да го не оставя изправен: цял ден е стоял прав, слугувал, затова през нощта трябва да си почива: не направи ли това, остави ли се изправен, той се разлютва и през нощта отваря вратата на лоши дихания и на хайдуци.
4.Вериги, верига. Веригите са цял низ от железни пръстени — бръмки, скачени едни в други. На веригите се окачат котли на огъня.
Във веригите има три куки: горна, средна и долна. С горната кука се качи веригата на дървения прячняк — верижняка; на долната кука се качи котелът, а средната кука служи да става веригата по-дълга или по-къса: това става, като се закачи средната кука в бръмките на веригата. Горната кука е по-широка и по-голяма, за да може да се окачва за верижняка; долната кука е широка, но по-малка, колкото да може да се закачи повръзлото на котела, а средната кука е остра, та да може да влиза в бръмките на веригата.
В някои вериги третата — средната кука е прикачена за веригите с къса и малка верижка, и тогава са именно вериги, защото имат две вериги: дълга верига и верижка.
В живота, обичаите, обредите и поверията на народа, както и в народната медицина, веригите играят много важна роля.
Младоженците, за да не ги хванат магии, връзват с веригите, когато се връщат от венчание; дете, което се попикава, в събота преди слънце връзват го с веригите и го водят на три къщи, за да му дават „трички и корички“; ако из селото върлува мор, веригите качат на вратата, та да не може да влезне в къщи; ако някой мъж (младоженяк) е вързан от магии, развързва се с баяне, в което веригите играят главна рола; при баянето за уроки, уплаха и друго веригите пак са нуждни.
„Виси мома на плет, виси грозде, не зобе го“ е гатанка за веригата със саждите.
„Висно, сукано, на голяма мъка турнато“ или „висно, сукано на студни мъки турено“ — са гатанки само за веригата.
На Бъдни вечер, ако няма палежник, трапезата се кади с ожега.
На смърт както самият смъртник, така и гробът, а така и трапезата някога са кадили с ожега.
Когато има редня (епидемия), то тая редня се пъди, като се кади къщата с известни лековити и магьоснически билки; тия билки се слагат на ожега и с него се кади цялата къща; ако ли реднята е по кокошките или говедата — кадят се курникът, кошарата или оборът, кочината и други сгради според реднята.
Невестата, когато влезне за пръв път в къщата, ще отиде край огнището и ще вземе ожега, та с него ще разрови огнището; с друг уред не бива да рови огънят.
Ожегът служи и в много баяния.
Мома или момък не бива да се бият с ожега, защото няма да се оженят.
„Ще те оженя с ожега“ е поговорка, употребявана в смисъл, че като те ударя с ожега, няма да се ожениш.
На ожега магии не могат да надделеят, защото той е по-силен от всички магии.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис
